Къде е Боби Фишер? Денят е 1 юли 1972 година. Атмосферата в Националния театър на Рейкявик постепенно става тревожна. Залата, където ще се проведе „мачът на столетието“, вече е подслонила огромна публика, но мястото на претендента край шахматната дъска е празно. Робърт (Боби) Фишер от САЩ просто отсъства. Няма го и Гудмундур Тораринсон, младият шеф на Исландската шахматна федерация. 82-годишният днес Тораринсон си спомня: „До последния миг преговарях с адвоката на Фишер – отново и отново се повдигаха въпроси за пари и за други детайли“.

Но всичко остава напразно. Ексцентричният гросмайстор от Ню Йорк отказва да излезе на сцената. „Аз се появих с 15 минути закъснение, нямах подготвен текст и изобщо не знаех какво да правя там“, разказва Тораринсон. В последния миг исландецът решава да играе ва банк – и дава старт на съревнованието. „Просто знаех, че Фишер цял живот се е готвил за този мач“, казва още той.

Сблъсък между Изтока и Запада

След като в последния момент един американски спонсор увеличава премията на нечуваната дотогава сума от 150 000 долара, Фишер най-после се съгласява. Появата му в Рейкявик се превръща в световно събитие. „Цялото човечество се интересуваше от сблъсъка между Запада и Изтока край шахматната дъска“, обобщава исландецът.

От двете страни на дъската сядат гениалният и ексцентричен нюйоркчанин Боби Фишер и опитният, самоуверен шампион, руснакът Борис Спаски. „Повечето исландци тогава искаха да победи симпатягата Спаски“, спомня си исландецът Хелги Олафсон, който по онова време е 16-годишен шахматен талант, а по-късно става гросмайстор. „Спаски беше джентълмен.“

Главен герой на шоуто става обаче Боби Фишер. След дългото надлъгване той в крайна сметка сяда край дъската на 11 юли – и губи първата партия. За втората партия американецът изобщо не се явява. Оплаква се от дразнещи шумове в залата, от светлината, от какво ли не – и всъщност се опасява, че съветската група му прави някакви номера. Фишер отказва да мести фигурите и губи без бой: същински скандал, мачът за титлата още в началото се изправя пред провал.

Спасява го германският шахматен съдия Лотар Шмит, който предлага да отнесат дъската в едно задно помещение, където обикновено се играе тенис на маса. И чудото става! Легендарна е репликата на Шмит в задната стаичка, след като настанил двамата противници в креслата им: „А сега играйте шах!“

Триумф за Фишер

И Фишер заиграва. Бързо печели третата партия, след като Спаски прави няколко грешки – навярно леко объркан от перипетиите по-рано. Това е повратният момент, от който нататък Боби Фишер държи нещата в свои ръце. Хелги Олафсон обаче отдава дължимото и на руснака: „Спаски се интересуваше единствено от спорта, от играта. Ето защо изтърпя всички капризи на Фишер. Не бива да забравяме колко голям спортсмен беше той“. Независимо от това обаче Фишер като магнит привлича вниманието. И печели убедително с 12,5: 8,5. Сензацията е огромна: прекратено е десетилетното всевластие на СССР в шаха. САЩ печелят ако не Студената война, то поне сблъсъка край шахматната дъска.

Този легендарен мач отприщва по цял свят лавинообразен интерес към шахмата. „Изведнъж шахът стана интересен за всички и човек дори можеше да изкарва пари с шах, даже да не е руснак“, шегува се Олафсон. Фишер триумфално се завръща в САЩ, но съвсем скоро изправя своите почитатели и цялата общественост пред нова загадка. И отново прозвучава въпросът: къде е Боби Фишер?

Гениалният шахматист се оттегля от сцената, а за мач-реванш не може да става и дума. Просто изискванията на Фишер са неизпълними, така че Световната шахматна федерация през 1975 година му отнема титлата и я присъжда на младия руснак Анатолий Карпов. Оттук насетне за шахматиста Роберт Фишер светът дълго време няма да научи нищо ново – чак до 1992 година, когато по време на Босненската война Фишер играе неофициален, но много съблазнителен мач срещу Борис Спаски в Белград. Американецът отново демонстрира високата си класа и побеждава руснака, но властите в САЩ го обвиняват като нарушител на санкциите, наложени тогава срещу Сърбия.

Фишер смята, че го преследват – и обикаля по света с подкрепата на многобройни свои фенове. Той вече е ужасно мнителен, става автор и на какви ли не изцепки: антисемитски и антиамерикански изказвания, конспиративни теории, та чак до арест в Япония и последващо екстрадиране. Добре че неговите исландски почитатели го спасяват.

Последна спирка - Исландия

Исландия му присъжда гражданство и през март 2005 година се договаря с Япония и САЩ за преселването на Фишер в страната. Така един поостарял и доста брадясал Боби Фишер отново пристига в страната, където постигна най-големия си триумф.

„Беше прекършен човек“, спомня си Хелги Олафсон, който подкрепя бившия шампион през последните му години и в крайна сметка написва книга за него. „Още от самото начало му казах обаче, че изобщо не ме интересуват шантавите му истории.“

През 2008 година здравословното състояние на Боби Фишер рязко се влошава. Той обаче до последния миг няма доверие на лекарите и не разрешава да третират бъбречното му заболяване. Роберт Фишер, който според мнозина е най-добрият шахматист на всички времена, умира през януари 2008. А последното му жилище на „Клапарстигур“ 5 в Рейкявик и до днес изглежда точно така, както за последно го е оставил Фишер.

****

 

 

Вижте и това видео на ДВ: