Събитията в Чехословакия отпреди 55 години – потушаването на Пражката пролет –предизвикаха голям резонанс в света и оказаха сериозно влияние върху по-нататъшното развитие на Съветския съюз. Те намериха своето отражение и в новите руски учебници по история за 11-и клас, които отразяват официалното виждане за следвоенния период. Сред авторите на учебника са предимно хора, известни със своите консервативни и антизападни възгледи като съветника на руския президент Владимир Медински.

Пражката пролет през призмата на пропагандисткия наратив

Авторите разглеждат историята на Пражката пролет предимно през призмата на пропагандисткия наратив за "цветните революции" от началото на 21-и век – вдъхновени от Вашингтон и насочени против Москва. Подчертава се, че демократичните реформи в Чехословакия са довели до дълбока "вътрешна криза", а Западът е съдействал за нейното задълбочаване или най-малкото се е опитвал да извлече полза от нея, възнамерявайки да отслаби влиянието на СССР. По този начин на учениците се насажда мисълта, че вкарването на войски се превръща в изход от ситуацията, а Москва е предприела тази стъпка едва след "обръщението на членовете на чехословашката комунистическа партия".

Авторите не крият, че вкарването на войските е било съпроводено от "акции на гражданско неподчинение" и дори се е стигало до нападения срещу съветски военни, но същевременно подчертават, че "съветските войски не са се поддавали на провокациите и не са откривали ответен огън". И макар да не се стига до директно одобряване на нахлуването на войските на петте страни от Варшавския договор в Чехословакия, читателите биват насочвани към мисълта, че трудното решение на Кремъл е било осъществено максимално коректно.
Какви факти крият авторите на новите учебници? Как се е променяло отношението на сегашното руско ръководство към Пражката пролет? И кои уроци от онези събития така и не са научен в Кремъл?

Какво всъщност става през 1968 година в Чехословакия?

Пражката пролет започва през януари 1968-а година, когато в Чехословакия се сменя партийното ръководство. С идването на Александър Дубчек на власт в страната започва епоха на мащабни икономически и политически реформи. Политзатворниците излизат на свобода, жертвите на сталинизма са реабилитирани. Властите поемат курс към постепенна ликвидация на партийната диктатура, а свободата на придвижване (включително пътуванията зад граница), свободата на словото, на събиранията и на пресата стават реалност.

В печата се обсъждат злободневни проблеми и исторически теми, издигат се проекти за обновление на държавното устройство на страната. В икономическата сфера се разрешава приватизацията на малки и средни предприятия, в дневния ред влиза и окончателната ликвидация на командно-административната система.

Всичко това представлява неприятна изненада за Кремъл. Съветското ръководство се изплашва особено много от обществено-политическите промени, възприемани като директна опасност за съществуването на социалистическите диктатури.

Какво крият руските учебници?

Описанието на Пражката пролет в руските учебници е типичен пример за манипулация, за изопачаване и инструментализация на историята. Мащабите на протестите в Чехословакия се омаловажават, вълната от възмущение на Запад се определя като "мощен изблик на антисъветска пропаганда", а акциите за солидарност в самия Съветски съюз дори не се споменават.

За жертвите също не става дума, а за събитията цинично се казва, че "практически са преминали безкръвно". Макар че по преценки на историците жертвите от чехословашка страна да са над 100, ранените – 500. Съветската армия е загубила 100 души, почти толкова са ранените.

Осъществената от Москва след вкарването на войските в Чехословакия "доктрина на Брежнев", съгласно която СССР има право на намеса във вътрешните работи на социалистическите страни в случай на "заплаха за делото на социализма" е представена в учебниците като наложителна мярка, насочена към съхранението на баланса на силите между НАТО и страните от Варшавския договор.

Под веригите на съветските танкове в Прага умира бъдещето на СССР

Руският президент Владимир Путин често и с голям интерес се изказва по исторически теми. Като при това неговите оценки на историческите събития се превръщат в "единствената правилна" гледна точка и в крайна сметка попадат в учебниците по история.
Пражката пролет не е сред любимите теми на руския президент, но той се е изказвал и по този въпрос. През март 2006-а година, когато динамиката на отношенията между Русия и Запада все още е доста позитивна, той признава моралната отговорност на Русия за нахлуването в Чехословакия през 1968-а година. Оттогава Путин отбягва темата, а руската пропаганда постепенно преминава към неутрални и даже позитивни оценки за вкарването на войските в Чехословакия.

Навлизането на тези войски има фатални последствия за Чехословакия. На реформите от 1968-а година е сложен край, започва вълна от репресии, стотици хиляди хора напускат страната. Сред тях е и писателят Едуард Голдштюкер, който е един от идеолозите на Пражката пролет. През март 1971-а година той заявява в интервю за германското издание "Шпигел" следното: "Когато московското ръководство и неговите съюзници смазват с танковете си чехословашкия експеримент, те смазват и собственото си бъдеще". Думите на Голдштюкер се оказват пророчески – СССР успява да унищожи Пражката пролет и така да отсрочи демократизацията на Чехословакия с 20 години.

Но избраният от Брежнев път на консервация на социалистическата диктатура води в крайна сметка до крах на Съветския съюз. Кремълските конспиратори, които виждат в демократичните реформи най-вече "ръката на Запада", претърпяват съкрушително историческо поражение. Но и от него нужните поуки въобще не са взети от техните наследници, които отново се опитват да обърнат хода на историята – този път в Украйна.

Александър Фридман е историк, преподавател по най-нова история и история на страните от Източна Европа в университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф и в Саарския университет.
 

***

Припомнете си и това видео от нашия архив: