По много показатели България днес е по-близко до Обединена Европа - външно изглежда стабилна и дори предлага атрактивни данъчни ставки. През отиващата си година стопанският растеж се очаква да надхвърли 1 процент. Но има и много проблеми, и на първо място с правовата държава и върховенството на закона, казва изпълнителният директор на близката до германските либерали фондация Фридрих Науман д-р Ролф Бернд. В нещо като традиция са се превърнали, според него, проблемите в съдебната система и тези, свързани с правата на малцинствата.

Медийна концентрация

Тревожно е също и случващото се на медийния пазар - зависимостта на медиите се увеличава, а качеството на медийната среда намалява. Той дава за пример признанието на Меглена Кунева, че неназована медия й е поискала 5 хил. евро за да публикува интервю с нея. „Подобна практика е абсолютно недопустима в Германия", казва д-р Бернд. Според него случващото се в България е следствие от свръхмонополизацията на медийния пазар, която засяга 90-95 % от медиите в страната. Неслучайно по степен на свобода на медиите България заема последното място в ЕС. В това отношение България много си прилича с Гърция, където подкупността също е широко разпространено явление, добавя д-р Бернд.

Още 1 година извън Шенген

Не е само Холандия, която се съмнява в готовността на България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското споразумение - правителствата на Германия и Финландия също имат сериозни резерви, казва германският политолог във връзка със слабото противодействие на корупцията и продължаващата практика за искане на подкупи по българските граници. Ролф Бернд призовава да се спрат европейските фондове за България, докато не бъдат осъдени замесените в източването им български граждани. Техните съучастници от Германия отдавна са излежали в затвора присъдите си, уверява шефът на фондация Науман.

Ромският проблем има решение

Европейските либерали имат идеи за решаване на ромския проблем и за прекратяване на износа му от Югоизточна към Западна Европа. Ново сравнително изследване на фондация Фридрих Науман показва, че социално-икономическите показатели за 750-хилядната ромска общност в България поставят страната на предпоследно място в Европейския съюз само преди Румъния.

Анализаторите са съгласни, че при комунизма ромските малцинства са имали по-добри условия на живот и значително по-голяма трудова заетост. Като позитив от онези времена изследователите посочват и военната служба, която младите роми са отбивали заедно с връстниците си от други етноси. Соцказармата е била своеобразна школа и за ограмотяване, придобиване на професионални умения и за етническо съжителство.

Като слабост изследването отчита липсата на програми за задържане и за солидно професионално обучение на ромите в училищата. Голяма част от отпусканите европейски средства за интеграция на ромите в България, Румъния, Чехия, Словакия и Унгария или не се усвояват за целите на ромското включване, или с тях се злоупотребява. Едно от предложенията на либералите тук включва помощ за ромите така, че те сами да започнат да изграждат благоустроени жилища за семействата си с помощта на средства от европейските програми. Не на последно място това би им осигурило и възможност да повишат квалификацията си за работа в строителството.

Като пълно фиаско в изследването се определят опитите за самонаемане и за предприемачески инициативи сред ромите посредством изгодни целеви кредити.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов