"Akropolis adieu",се пееше в един стар шлагер на Мирей Матьо. В него ставаше дума за болезнената раздяла, самотата и презряната любов. С други думи за ситуация, която твърде напомня днешната - гръцкото правителство отдавна си е заслужило да се сбогуват с него, но ЕС не иска, а и не може да се раздели с Гърция.

Излизането на страната от валутния съюз ще навреди сериозно на доверието към ЕС и ще задълбочи още повече вътрешната криза в общността. Правителството на Алексис Ципрас доведе страната до ръба на банкрута, а след това, макар и неволно, тя може да се окаже и извън еврозоната.

По-голямата част от вината за всичко това, със сигурност, е на гръцкото правителство с неговата безотговорна тактика на преговори. Но и международните кредитори, включително държавните и правителствени ръководители на държавите от ЕС, би трябвало да отговорят на въпроса дали досегашните им действия са били правилни?

В търсене на виновник

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който искаше да посредничи, се провали. Шефката на МВФ Кристин Лагард остана докрай непреклонна. Дали пък не го прекали в това отношение? Германската канцлерка Ангела Меркел направил елегантен финт в последна минута, заявявайки, че всичко зависело от финансовите министри.

Не е никак лесно да се преговаря с един премиер, чиито поглед е замъглен от идеологията, и който е притиснат до стената от собствената си партия. Ципрас прилича на герой от някой гръцка трагедия, който предпочита да брани своята чест и да замъкне цялата страна на дъното, вместо да отстъпи, за да спаси гръцките финанси поне временно, макар и да знае, че това в крайна сметка ще го свали от власт.

Брюксел като изкупителна жертва

При това ЕС си има предостатъчно други грижи. Бежанските въпроси остават нерешени поради липсата на европейска солидарност. Националистическото унгарско правителство заплашва да прекрати едностранно действието на споразумението от Дъблин. Британците пък поставят ултимативни условия, за да си извоюват някакви привилегии в рамките на ЕС. В противен случай те заплашват да излязат от съюза. Гръцката драма дава тласък на всички евроскептици и противници на еврото. Кризата вътре в ЕС се задълбочава.

Всичко е театър?

А какво ще стане с Гърция оттук нататък? От решаващо значение е кога шефът на ЕЦБ Марио Драги ще затвори кранчето. Защото от него зависи докога ще текат спешните кредити, които държат гръцките банки над вода. Ако до 30 юни не се постигне споразумение с Гърция, Драги вече няма да има право да отпуска нови пари. Тогава би трябвало да спрат и всички останали помощни програми за страната. Или това са само заплахи, с които се засилва натискът над Гърция? Дали пък в последния момент няма изведнъж да се отворят някакви вратички за удължаване на срока? Дали ЕЦБ няма и още някой трик в арсенала си, с който да спаси Гърция от неплатежоспособност? А какво, ако се окаже, че Гърция всъщност има повече пари в държавната хазна, отколкото признаваше досега? В такъв случай, Атина ще може да изплати вноската си към МВФ до идния вторник, без да фалира.

Ципрас adieu!

Но това спасение ще е само временно. Защото то не може да доведе до истинско решение на дълговата криза. Необходима е трета спасителна програма с преструктуриране на дълговете или с частично опрощаване. Преговорите по този въпрос ще бъдат още по-мъчителни и тежки. Със сегашното гръцко правителство, комуто никой вече не вярва, подобни преговори едва ли са възможни. Предпоставка за отпускането на трети спасителен пакет за Гърция би била смяната на властта в Атина: така че - не Акрополис, а Ципрас adieu!