Ръководителят на Бундесвера ген. Бройер наскоро каза, че по отношение на войната в Украйна има опасност ЕС да изпусне "наратива" в изявленията на Путин, т.е. да не прочете "дребния шрифт" - Русия сериозно смята, че може да нападне натовска държава , без да се интересува от член 5. Бившият външен министър на Германия Зигмар Габриел сякаш го допълни в отделно изявление, че Западът е подценил Путин още преди 2014 година и това е най-голямата грешка на ЕС.

Да, ние можем да се смеем до припадък на първия руски хуманоиден "алкоробот" (както те самите си го нарекоха шеговито в YouTubе, "получилось как всегда" и т.н.), но извън дигиталните смешки съществуват и реални сериозни въпроси.

Балтийските държави са мишена

След близо 4 години нашествие на Русия в Украйна, възниква например следното тревожно питане: възможно ли е Западът, включително самоуверената Тръмпова администрация, да недоразбира путинското мислене, да неглижира собствените си разузнавателни рапорти? И сякаш да не възприема като сериозна концепцията за "known future", завещана ни от хора като строителите на следвоенна Германия Курт Шумахер и Лудвиг Ерхард - че когато всички аргументи против са изчерпани, е "най-вероятно да стане най-вероятното"?

Т.е. тук се налага едно скептическо философско допускане - че "най-вероятното на най-вероятното" е Путин да нападне балтийските държави (според анализите на "Уолстрийт Джърнъл" и още редица наблюдатели ). Отначало с отделни дронови инциденти , а после - спрямо нервичките на НАТО - и с евентуалната трагически позната пълна офанзива. Не за друго, а защото в Путиновото мисловно построение на света трите балтийски държави са част от "съветското наследство" и опростено казано - той ги смята за временно отлъчили се.

А ако руски дронове полетят над България?

Вече разбирате ли накъде ви водя? Познайте коя държава в самия стратегически ъгъл на Югоизточна Европа също е част от "изконното жизнено пространство" на постсъветизма, че и на късната руска империя. Владимир Владимирович далеч по-лесно би преглътнал формалната "самоотлъчка" на, да речем, Туркменистан, отколкото геополитическите загуби в Източна и Северна Европа, които станаха аванпостове на НАТО.

С други думи, как Путин си представя следващите свои милитаристични ходове и по-важното, къде е България? Ограждат ли ни и нас с червен флумастер на европейската карта на стената в Министерство на отбраната на Руската федерация?

Неслучайно започнах с предупреждението на ген. Карстен Бройер - неоимперското руско мислене е теоретически предвидимо, а практически не. Множество културни и исторически фактори пречат на западния колективен ум да схване руския "modus cogitandi", както впрочем се видя и от цялото общуване на Тръмп с Путин . "Ето ти червения килим в Аляска, ти си велик лидер, обещал съм да оправя тоя свят, а пък от всичко най-много искам Нобела за мир", сякаш изпрати негласно послание американският президент. "Паживьом, увидим, гопник" (това оригинално е петербургската дума за непълнолетен престъпник, който иска да го приемат в мафията), сякаш му отговори Путин, подсмихвайки се под мустак.

И аз сега си сънувам и се стряскам: ами ако руски дронове полетят над нашето черноморско крайбрежие? Имате ли чувството, че сегашното правителство, което се "бори" с казуси като "Лукойл"  като да не казвам кое с какво, ще реагира адекватно, или пък че то веднага би съблякло довчерашния евроатлантически костюм, за да се види отдолу тениска с принт "Россия"? Или че Радев окончателно ще трябва да надене метафоричната рубашка и да се поклони на своя батюшка, който ни е зашил като "предателска и вражеска държава", която там нещо се е объркала в геополитическата си ориентация през последните 25 години?

Въпросът не е "дали", а "кога"

Добре де, забавлявам ви за малко, но ето пак по-сериозно. Рюте, шефът на НАТО, също се изяви наскоро - че северноатлантическият пакт трябва да е готов за нападение от Русия в следващите 5 години. Зеленски онзи ден каза нещо в същия смисъл - че руснаците искат "европейска война" до 2030-та . Оттам пак изниква концепцията за споменатото “known future" и че въпросът с Путин отдавна вече не е "дали", а "кога". Определени военни анализатори сякаш пратиха тревожен "туит" - в концептуалното бъдеще на войната все повече намалява значението на човешкия фактор и съответно, все повече нараства това на технологичния.

Знаем, че военните не са най-бързите умове на света, но тук си струва да почнем да се притесняваме. Т.е. не бива да подценяваме развитието на технологиите - както впрочем се вижда и в паралелната дронова война в Украйна . Тук ще припомня един великолепен британски анализатор - Андрю Мойнън, който каза, че евроатлантическата общност не си даде сметка за какво става дума и не реагира при руското анексиране на Крим , а също и при намесата на Путин в сирийската гражданска война на страната на Башар Асад .

И вероятно най-тъпото от страна на Запада се корени основно в трагично закъснелите санкции (по-голямата част от тях не работят, първо, защото няма реален консенсус по тях, и второ, защото Путин - пак подсмихвайки се под мустак - намира начини да ги заобиколи ). Предстои да видим какво реално ще се случи с петрола, но всичко дотук ни води към извода за позиционна икономическа война, която наглед поне няма как да бъде спечелена, а руската агресия - овладяна.

Под "овладяна" разбирам вероятни отстъпки от територията на Източна Украйна, но също така не мога да се обзаложа, че Путин не би посегнал не само на балтийците, но и на Молдова, и на... не смея да го допиша. Това е трудна прогностика,  защото стратегията на Русия, ако изобщо е разгадаема, прилича на палимпсест - т.е. първо сме се разбрали едно, с уговорка, но после трием клаузите и на същите листа пишем нещо ново, за което не сме се разбирали. И това вероятно ще се потвърди и при втората евентуална среща Тръмп-Путин.

А къде е България?

А къде сме ние, уж скромните, но изящно крадливи българи, разпищолени, разглезени от десетилетията без война? Как къде - отново разкрачени между два свята , като най-красивата жаба от вица.

От тези два свята единият е излишен, както казваше преди век Смирненски, макар и в друг контекст. И аз, както и босоногото дете в мен, не бих сложил и 10 евро на "русский мир", въпреки че днешна Русия е сред водещите държави по харчене на процент от вътрешния брутен продукт за военни цели (над 7%, за сравнение - за САЩ е 3,42%).

Като цяло: България не изглежда притеснена от нищо външнополитическо, твърде заета да превръща публичните си разходи в корупционен капитал на трима-четирима.

Но винаги стои анти-параболата "ами ако" – и тогава ще сме въоръжени предимно с Вазовото разомагьосване от Русия и огорчение тип "о, братя славянски, защо сте дошли на полята балкански, немили неканени гости?"

Вот так, ребята. ("Ето така, момчета.")

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.