Какво е българско робство? Хайде първо и с поклон да дадем думата на Патриарха:
"Юрдан Диамандиев, на години човек вече, болнав, намръщен и нервен, беше от ония български чорбаджии, които направиха грозно това име. Неговото богатство растеше, многобройната му челяд добруваше, думата му се тачеше, но никой не го обичаше. Стари неправди и грабителства над сиромашта, братувания с турците бяха го направили омразен и сежа, когато не правеше или не можеше да направи зло. Той беше целокупен човек на миналото."

Променило ли се е нещо век и половина по-късно?

И бърз херменевтичен поглед към този текст от началото на 21-вия български век, ако позволите: българите са поробени от нещо, което в съвремието наричаме "дълбоката държава", т.е. държава, в която сиромашта се кълне и чака да ѝ сипва в човчицата, но тя е сраснала (или пък е била сиамски родена) с новата/стара чорбаджийска олигархия. След век и половина тя пак братува с турците, но не с отрудения честен тютюнопроизводител, а с неговите едри репрезентатори, чието богатство и в момента расте, макар че двата лагера там са хванали калъчката. Та тази апорийна комбинация - държавно закрепената олигархия, миксът от държава и едър бизнес - е истинският сегашен поробител. Той позира по телевизията в костюми, които му стоят зле, но проблемът не е стилистичен, а същностен. Новите юрдановци просто градят и битуват в собствена паралелна реалност, докато комуникационно продават образа на една развиваща се България. Дори краткото посещение в държави като Полша или Чехия обаче препотвърждава тезата, че в момента има българско робство (можем, разбира се, да го наричаме и "българско присъствие", макар това да би било киническо)

Новите български поробители, разбира се, са перфидни априори - те отпускат известно пространство на формиращата се ниска средна класа. Ниската средна класа, затворена в него, прилича на нещо в зоопарк - радваме се на това, което имаме, имаме за Гърция, за лизинг, не само има какво да сложим на семейната маса, но и да се разцепим от промоции във веригите, там ни дават двеста кюфтета за сто и нещо лева, гювечът от "Силистра Йолу" е напълно достъпен. Поробителите ясно си дават сметка, че този прословут Вазов "гивеч", па ако и да върви с просташка музика, е напълно достатъчен да се притъпи каквото и да било революционно-гражданско чувство. Кой, брат, ще ти се вълнува от гражданското, всичко е шест, даже няма и капка енергия да мразим юрдановците?

Българското робство и неговата мимикрия

И най-отровното: ако не са тия юрдановци (вика си средният неграсуващ), ще са другите. Еле па сега, когато по принцип няма емексиз-пехливани, които да ни нахлуват по никое време във водениците, да обезчестят и убиват.

Българското робство е много особено – то внимава да не се самоманифестира, да няма "грозно име", защото все пак сме 21-ви век. Напротив, то хитро мимикрира и някак гротескно позира като "нали искахте либерална демокрация" - т.е. ето ви формални права и свободи, докато ние, поробителите, практикуваме друг вид подмолно държавно устройство и изобщо разбиране за света. Чорбаджи Юрдан все така носи и меси на вече тайната българска ченгеджийска власт и сега не вика "сус бре, мекере" на българските кшатрии, а Лалка вече е силиконова и се поства от Дубай. Самата мисъл, че объркан беден идеалист като д-р Соколов може да я спечели, вече звучи като виц. Той отглежда и мече, което допълнително го десоциализира.

Понеже споменах: по-лошото е, че вече нямаме накървен и всеотдаен Кралич, който да трепа емексиз-пехливаните, а след това да се представи като даскал под вънкашно име и с България в сърдцето. И сега сериозно възниква въпросът: Как да противостоим на българското робство? Ами няма как, дори у чорбаджи Мичови не се говори за това, там всички са за Пеевски. И прекрасната Събка няма как да изстреля "а от българско робство ще ни освободи цар..." Цар кой? Хайде пак - цар КОЙ? 

Да, зависи от мен. Зависи от всички нас. 

"Ми то от нас не зависи", казват масово. А от кого? От мен ли, който в последното десетилетие се разчетворих с въображаеми когнитивно-политически коне да предупреждавам за Еднокнижния и неговия нелицеприятен Робин? От стотиците чудесни и талантливи, изгубили работата си по дебели политически причини, особено в медиите?

Да, зависи и от мен, но и най-вече от вас. Иронията сама няма да свърши никаква работа, както и "смелите" коментари по соц-мрежите тип "а какво правим с Гуци и Буци". България е поробена по късен руски модел от собствената си държавна олигархия, но в условията на относително благоденствие и мека робовладелска сила вече няма как да се появи нов изумителен лидер като Бенковски.

Ако през 1876 година имаше социални мрежи, представете си как озареният, луд и прекрасен Хлътев щеше да бъде осмян и поставен на място. Импровизирам: "Ааа, знам го тоя, некъв неуспял търговец"; "Аз какво съм правил със сестра му Куна, да не ви разправям?"; "Ма тоя ли точно ше ми казва за изляза на въЗстание?"; "Само да питам, защо само в Панагюрище?"; "Е, каква хвърковата чета, това са 30 човека, познавам трима, единият ми дължи пари"; "Верно ли са били на Оборище? Един братовчед от Клисура ми каза, че са се напили като кучета"; "А па тоя Захари там на какъв се прави".  И т.н.

Та така, Събке. От гръцко робство ни освободи цар Асен, от турско - както самата ти предвиди блестящо - цар Александър Втори от Русия, а от българско робство няма кой да ни избави. Докато челядта им добрува.

Ще трябва самите ние, ама друг път.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.