Помните ли какво е "меритокрация"? Извън леко философското разбиране, че това е още по-леко утопична система, която възнаграждава усилията и подрежда поне донякъде обществото според положените такива, в последните десетилетия под това по-скоро в Първия свят разбираме големия вододел между образованите, които традиционно трябва да съставляват елита, и масата без достъп или желание за посягане към оригиналното латинско "meritum" ("заслуга" за сторено благодеяние в Римската република). Т.е. положените усилия да се образоваш и чрез това не просто да направиш някакъв личен "квантов скок" в живота, а да си полезен на всички, включително на необразованата маса. Хем да печелиш за себе си, хем да връщаш нещо на общността, която не е имала подобна възможност.

В това отношение дори въпросният Първи свят се изроди: има една велика сатирична книга от средата на миналия век - "Възходът на меритокрацията" от Майкъл Йънг - която условно дели образованието на едни, които са "издържали изпитите", и мнозинство други, които са се провалили (exam flunkers). За издържалите се предполага, че ще се превърнат в елит, наследствен или не - избрани уж въз основа на интелектуалните си способности. С други думи: имащите достъп до добро образование просто получават всички образователни предимства.

Дигиталната революция променя всичко

"Флънкърите" обаче често се справят далеч по-добре в живота от онези със "сребърните лъжички" на високото образование. И сега, в дигиталните времена (непонятни и невъобразими за културолозите от 20-и век), сме свидетели на нещо като революция - "неуспелите" най-накрая задочно въстават срещу своите меритократични господари и правят така, че традиционното образование да не е "Господът" на успеха в живота 

Струва ми се, че се намираме на ръба на тектонично разместване по отношение на традиционното образование, пришпорено, разбира се, и от прословутия изкуствен интелект, къде без него. Да, световният естаблишмънт (пак поне в Първия свят, защото за другарите Си и Мадуро не съм сигурен) все още е меритократичен и все още разчита на образованите в скъпи училища, чиито интелектуални и принадени от високото образование умения им дават авторитета, че могат да управляват процесите. Те, без да искат, практикуват и нещо като социална евгеника - женят се помежду си, не допускат почти никого по-нагоре в иначе негласното кастово общество.

Обаче в момента и занапред по моему ще се случва нещо друго - традиционното образование, с уж приложния научен метод и всичко, ще отстъпва на купища надигнали се от масата, благодарение само и единствено на дигиталната революция и новия живот в социалните мрежи. Там все повече ще виждате хора, които управляват умовете на мнозина други - били те по политически, фитнес или OnlyFans признак.

Залязва ли традиционното образование?

И оттук голям Аристотелов въпрос: залязва ли традиционното образование, което впрочем поскъпва чудовищнo? До голяма степен - да. Mнозина млади хора избират да не плащат в Европа и особено САЩ, a вместо това да развиват свои дигитални проекти и каквото им хрумне. Не за друго, а защото великото преклонение пред големите университети вече нито е велико, нито гарантира добре платена работа. А на наша почва относителният провал на хора от Харвард в опитa да станат държавници допълнително разомагьосва сляпата вяра в дипломите от подобни университети.

Няма го вече онова отпреди 20-тина години, когато фирмите дебнат най-добрите в университетите, за да ги обвържат с предварителен договор. За съжаление, това важи и за важните европейски училища.

Къде сме ние? Аз съм завършил четири пъти Софийския университет и преди време ми се струваше, че е повод за гордост, но в момента все повече млади хора разбират, че традиционното образование - освен ако не искаш кариера в мегараздутата администрация - не върши онази велика работа, заради която съществува.

Има и още нещо, но трябва да нагазим в дълбокото - няма нищо по-вредно от съюза между политиката и меритокрацията.

Времената се променят, но децата са си наред

Май не се налага: The kids are alright ("Децата са добре"), както казват "Дъ Ху". Те, поколението Алфа, все повече избират живот без скъпоплатено образование, което и без това не им носи никакви гаранции. И правят пари "от нищото", ако питаме бащите им.

И сега към "преподавателите": както казва колегата културолог Ейдриън Уулдридж, същността на демократичната политика е, че тя е отворена за всеки, независимо от произхода или образованието му. Големите демократични реформи от края на 19-и и началото на 20-и век премахнаха последователните бариери, издигнати от собствеността, биологията или образованието. Разбира се, още дълги години високоплатеното образование на Запад ще царува, то все пак е и огромен бизнес, но още тази година ще видите как детето си измисля нещо в ТикТок или Инстаграм.

Щеше да е хубаво и още нещо - България да може да се метне отвъд 2-3 години и да спре да е застинала в замръзналата лава от администрация. Но не може.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.