В много страни в Африка има диамантени находища. Местните хора обаче не усещат нищо от това. Малцина трупат богатства. Експлоатирайки работници и мамейки властите. И Русия се възползва от диамантения бизнес в Африка.
Реклама
В много африкански страни има находища на диаманти. Добивът обаче не подобрява особено качеството на живот на хората там. Само Ботсвана може да се похвали с обратното: според данни на Световната банка тя е една от най-проспериращите страни в Субсахарска Африка.
Председателят на Африканския съвет за диамантите М'Зее Фула Нгенге обяснява: "В Демократична република Конго открай време има нестабилност и конфликти, които са плод на повсеместна алчност, постколониални разцепления и липса на отчетност в публичния сектор и правителството". Подобна е ситуацията и в други африкански държави, богати на природни залежи.
Според Нгенге само малцина се възползват пряко от тежкия труд на миньорите, които биват експлоатирани и държани на ръба на оцеляването. Регионалните конфликти не само допринасят за тази смесица от контрол и незаконно потисничество, но всъщност са от полза за големите имена в търговията с диаманти. Те им позволяват да определят цената на труда. Нгенге казва, че "всички страни около Конго са изложени на риск от дестабилизация заради силната насоченост към добив, злоупотреби и измами".
Незаконниминизадиаманти
Общото между Конго, Ангола, Мозамбик и много други държави с големи природни ресурси, е това, че те имат както официална, така и нелегална добивна промишленост.
В продължение на над 10 години Кайонго Аделино е бил миньор - неофициално. 49-годишният мъж разказва, че тези "нелегални миньори" имат "спонсори", които плащат за работата им и купуват диамантите. "Спонсорът" им дава храна и стоки от първа необходимост, докато миньорите търсят диаманти. А когато работниците продадат намерените от тях скъпоценни камъни, стойността на раздадените стоки се приспада от сумата, която би им се полагала.
"Последния път, когато продадох диамант, ми казаха, че той струва 1250 долара", казва Аделино пред ДВ. "Това не са реални цени. Знам, че на легалния пазар цената е съвсем различна".
Нелегалните търсачи на диаманти като него дори не получават цялата сума от намерен диамант - т.нар. спонсор задържа 50% от стойността на продажбата. Останалите 50% се разпределят между търсачите.
Развититедържавинеглижиратпроблема
Данните на Африканския съвет за диамантите сочат, че при контрабандата на необработени диаманти с африкански произход се губят между 28% и 32% от приходите от общото производство на диаманти в Африка.
Нгенге казва, че този приход се отнася конкретно за необработени и естествени, недокументирани или несертифицирани диаманти, които се внасят контрабандно от африканските страни към основните диамантени центрове извън континента.
"В някои случаи много от незаконно транспортираните диаманти се конфискуват и стават собственост на държавата, в която ги конфискуват", казва той пред ДВ. Според Нгенге "развитите държави" носят вина за това - защото си затварят очите за бездействието.
"Понякога диамантите се крадат от мините в Ангола и се транспортират до Конго, а след това се изнасят за Дубай с документи, в които се посочва, че тези диаманти идват от Република Конго, а те всъщност са от Ангола", казва пред ДВ експерт по прането на пари от нелегалната търговия с диаманти. "За щастие това не се случва в мащаба, в който беше между 2000 и 2015." Експертът подчертава, че границите между двете държави са много трудни за контролиране.
По този начин се избягват митническите тарифи и други такси, прикрива се произходът на скъпоценните камъни, заобикалят се трудовите стандарти и се манипулира динамиката на цяла индустрия, изградена на принципа на търсенето и предлагането.
Според председателя на Африканския съвет по диамантите единственият начин за борба срещу подобна дейност би бил борбата срещу бедността.
Общноститенеполучаватнищо
В интервю за ДВ Рафаел Маркеш де Мораиш, анголски журналист и активист, автор на книгата "Кървави диаманти", критикува реформите в анголския и международния диамантен сектор.
На практика местните жители на богатите на диаманти общности в Африка не виждат никакви ползи от това богатство, тъй като скъпоценните камъни постъпват в Антверпен и Дубай по нелегален начин. "Търговците представят диамантите като чисти, но истината е, че те не са такива", казва Маркеш пред ДВ.
Журналистът призовава за реформи в диамантения сектор на Ангола. Според него правителството трябва да определи политики, които да са в полза на общностите.
Приходиотдиамантизарускатавоеннамашина
Местните общности се експлоатират при добива на диаманти и от руската група "Alrosa", която има интереси в Ангола и други части на Африка.
Маркес де Мораиш смята, че Кимбърлийският процес за международна търговия с необработени диаманти е особено погрешен в контекста на настоящите геополитически съображения. Той смята, че участието на Русия в търговията с африкански диаманти чрез руската корпорация "Алроса" спомага за финансирането на агресивната война в Украйна, като същевременно продължава да експлоатира и местното население.
"Белгийският министър-председател се готви да изпрати белгийски войници (в Украйна), докато Белгия продължава да участва и да предоставя пари на Русия, с приходите от продажбата на необработените си диаманти в Антверпен - кървави диаманти. Тук не е ли налице конфликт на интереси?", пита експертът по нелегална търговия с диамантите.
*** Вижте и това съдържание от нашия архив:
Далеч не само Занзибар и Мавриций: красоти от Африка
Разнообразна, вълнуваща, красива: такава е Африка. Над 50 страни със собствен чар и обаяние. Вероятно няма как да обиколите всички. Ето осем предложения от нас - красоти, които непременно трябва да видите:
Снимка: Adrian Kriesch/DW
Коморските острови - рай на Земята
Вечно лято, просторни плажове, кристално чиста морска вода и гледки, спиращи дъха: на Коморските острови температурата целогодишно е около 25 градуса по Целзий. Вулканичната островна група в Индийския океан остава встрани от масовите туристически потоци, което прави това райско кътче между Мозамбик и Мадагаскар още по-привлекателно.
Снимка: Adrian Kriesch/DW
Мавриций - между два континента
Който все пак предпочита развитата туристическа инфрастрактура, трябва да заложи на Мавриций. Островът в Индийския океан предлага луксозни хотели с шикозни плажове, но също така и много разнообразен релеф: планини и тропически гори, красиви плажове и зрелищни водопади. В културно отношение Мавриций представлява смесица между Африка и Азия.
Още един остров на източното африканско крайбрежие привлича с просторните си пясъчни плажове, чиста морска вода и екзотична флора и фауна. Задължителна цел е Каменният град - старата част на едноименния град Занзибар. Със своите тесни каменни улички, приветливи хора и вкусна храна той е голяма туристическа атракция.
Снимка: Stefan Auth/imageBROKER/picture alliance
Усещане за Карибите: Сао Томе и Принсипи
На островите Сао Томе и Принсипи в Гвинейския залив човек лесно може да се обърка, че е на Карибите. Тук туристи обаче почти няма. Причината: до тази дестинация има твърде малко полети.
Снимка: Sebastian Kahnert/dpa/picture alliance
Кейптаун
Значително повече са полетите до Кейптаун - една от най-популярните туристически дестинации в Африка. Пристанищният град на югозападното крайбрежие на ЮАР е разположен на полуостров, над който се извисява планината Тейбъл. Къде на друго място човек може сутрин да кара сърф, следобед да се катери по скали, а вечерта да посети някоя винена ферма?
Снимка: Adrian Kriesch/DW
Гамбия - малка страна, голямо гостоприемство
Наричат я още "усмихващото се крайбрежие на Африка". И наистина: на всяка крачка в Гамбия се срещат мили хора. А всъщност прозвището идва от това, че погледната отвисоко най-малката страна в Африка наподобява формата на усмивка.
Снимка: Adrian Kriesch/DW
Судан: агресивна любезност
Още по-любезни са хората в Судан. Някои дори говорят за "агресивна любезност": на всеки ъгъл някой ще те покани да пиете чай. Не чак толкова любезен е военният режим в страната, заради който не е особено препоръчително да се пътува до Судан. Но когато ситуацията се успокои, задължително посетете Нубийските пирамиди.
Снимка: Adrian Kriesch/DW
Пустинята Намиб: Намибия
В огромната и слабо населена държава в Югоизточна Африка се намира пустинята Намиб с нейните високи пясъчни дюни. Страната е популярна туристическа дестинация и заради класическите сафарита, по време на които можете да срещнете много видове животни.
Снимка: Adrian Kriesch/DW
8 снимки1 | 8
***
В пропастта на Уагадугу: работа до припадък от зори до мрак
От 40 години мъже, жени и деца от Уагадугу, столицата на Буркина Фасо, работят в една стара гранитна мина. Работата там е тежка и опасна за живота, а заплащането - мизерно. Но хората нямат друг избор.
Снимка: John Wessels/AFP/Getty Images
Апокалиптична картина
Прах и отровни изпарения се издигат от тази стара кариера за добив на гранит в центъра на Уагадугу. Вече над 40 години хората копаят с ръцете си в огромния кратер, намиращ се в жилищния квартал Писи. Хиляди жители на столичния град работят срещу нищожно заплащане в тази каменоломна, рискувайки живота си.
Снимка: John Wessels/AFP
Ничия земя
Всеки ден в дълбоката около 10 метра дупка слизат мъже, жени и деца. На дъното на кариерата всеки си има свое малко кътче, на което трябва да дълбае и да разчупва големите плочки гранит. Няма минна компания, нито управление, които да организират и координират цялата тази дейност. "Мината не принадлежи на никого", казва пред Асошиейтед прес един продавач на гранит.
Снимка: John Wessels/AFP/Getty Images
Опасна акробатика
И все пак: с годините се е наложила някаква организация. Собствениците на земята продават добития гранит, а други срещу заплащане вадят камъните на повърхността. Тези жени са по джапанки - така носят нагоре по склона тежкия товар върху главите си. Нерядко се случва някой да се подхлъзне и да полети надолу.
Снимка: John Wessels/AFP
Тийнейджърите и гранитът
На повърхността гранитните отломъци се раздробяват на дребни камъчета, както се вижда на снимката. Често тази част от работата се извършва от жени или пък от тийнейджъри. Раздробеният гранит се продава директно край кариерата и се използва за строителството на жилища и улици.
Снимка: John Wessels/AFP
Тежък труд срещу мизерно заплащане
Тези жени чакат на опашка да получат мизерната си надница: "Ако работя от зори до мрак, мога да изкарам около хиляда франка", казва една от жените. Това са по-малко от две евро. С тези пари тя трябва да изхранва децата си и да плаща училището им.
Снимка: John Wessels/AFP
Напълно беззащитни
Работата в кариерата е не само тежка, но и много опасна. Често се стига до тежки наранявания - например от летящи из въздуха камъчета или след падания в кратера. Други се нараняват при разбиването на гранитните късове. При такова струпване на хора бързо се разпространяват болести, включително Ковид-19. Защитно облекло никой не носи.
Снимка: John Wessels/AFP/Getty Images
Отровни пари
В кратера дебне и друга опасност: тя произтича от отровните изпарения от горящите автомобилни гуми и други отпадъци, с които работниците поддържат огън в кариерата. Защитни каски или предпазни маски никой не носи. Но друга алтернатива те нямат: за повечето работници мината е единственият поминък.
Снимка: John Wessels/AFP
Поддържан огън
На тази снимка се вижда как един от работниците хвърля в кратера стара автомобилна гума, която ще отиде в огъня. Работниците палят огньове в кариерата, с които загряват гранитните плочи до получаването на пукнатини. Така по-лесно се раздробяват камъните, за да могат да бъдат изнесени на повърхността.
Снимка: John Wessels/AFP/Getty Images
"Нямаме избор"
Двама от работниците по време на кратка пауза. Дори военният преврат в Буркина Фасо в края на януари не прекъсна работата в кариерата, макар че тя се намира съвсем близо до военния лагер Ламизана, откъдето се чуваха изстрели. "Страхувахме се, но продължихме да работим, защото нямаме избор", казва един от работниците.