Иран беше един от най-близките съюзници на отвлечения венецуелски президент Мадуро, който остана на власт в Каракас след масивни изборни манипулации през 2024 година. Затова ЕС или САЩ не го признаха за легитимен държавен глава.

С отвличането на Мадуро Тръмп демонстрира, че е способен с военна сила да сваля чуждестранни режими, без да има одобрение от ООН и без да се съобразява с международното право. А това е ясен сигнал и към други авторитарни държави.

Общият враг ги обединява

Отношенията между Иран и Венецуела трудно могат да бъдат обяснени с класическите критерии на външната политика. Разликите между тях са значителни. Венецуела се намира в Карибско море и е предимно католическа страна, докато Иран се намира в Персийския залив и е мюсюлманска държава. Двустранната търговия е ограничена, между двете столици няма нито един директен полет.

Онова, което ги обединява, е общият им враг - САЩ. Начинът, по който двете държави се справят с международните санкции и оцеляват в доминирания от Вашингтон свят, също ги сближава. В последните три десетилетия тази връзка, основана на политическа симпатия и антиамериканска реторика, се превърна в комплексна мрежа от петролно, финансово, индустриално и отбранително сътрудничество. По думите на иранските власти тези отношения остават непроменени - Техеран поддържа контакти с режима в Каракас.

Иран се притеснява от намеса на САЩ

Случващото се във Венецуела идва в критичен момент за Иран. Протестите в цялата страна продължават вече повече от седмица. Демонстрантите искат социални, икономически и политически промени. Режимът в Техеран е подложен на изключителен натиск. Американският президент в същото време не пести заплахи към Иран.

„Ако иранското правителство започне да убива хора, както е правело в миналото, тогава мисля, че ще бъде много сурово наказано от САЩ. Ние следим ситуацията много внимателно“, каза Тръмп.

Не е ясно какво точно възнамерява да направи Вашингтон. През юни 2025 г. обаче САЩ атакуваха иранските ядрени съоръжения съвместно с Израел.

"Реакциите, които чувам от Иран, са противоречиви“, казва заместник-председателят на Бундестага Омид Нурипур, който е роден в Техеран и емигрира в Германия със семейството си на 12-годишна възраст. "Мнозина там искат смяна на режима. Но интервенциите от последните години, а сега и във Венецуела, показват, че Тръмп няма план за след това. Ето защо съм много предпазлив.“

Посланието е разбрано в Техеран

„Все пак посланието към Иран е ясно“, смята Дамон Голриц, анализатор на международна политика от Института по геополитика в Хага. Техеран вече знае, че политическото му ръководство може да се превърне във военна цел за САЩ. След интервенцията в Каракас Голриц вижда и промяна в курса на Тръмп. През лятото на 2025 американският президент беше все още колеблив относно плановете на Израел да ликвидира върховния лидер на Иран Али Хаменей и други военни лидери.

Техеран също не е въздържан в полемиката. “САЩ трябва да внимават с военните си”, написа Али Лариджани - секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран. Около 45 000 американски военни са разположени в Близкия изток.

Свалянето на Мадуро има отражение и върху военния апарат на Иран, смята експертът Голриц. Там вече се търси потенциален заместник на аятолаха. За разлика от във Венецуела, в Иран няма сериозна опозиция на режима. Американската атака срещу Каракас оказа и психологически ефект върху Иран, смята иранският журналист Реза Талеби, който живее в Турция. Сега ръководните звена в Техеран са изправени пред важен въпрос: “Щом САЩ можаха да извършат такъв преврат в Латинска Америка, защо да не го направят и другаде?”.

Случилото се във Венецуела може да промени сериозно и стратегическите планове на Иран по отношение на САЩ и Израел. Едва преди няколко дни израелските власти остро критикуваха Иран, като лидерът на израелската опозиция Яир Лапид дори директно призова Техеран внимателно да наблюдава какво се случва в Каракас. Ескалацията на заплахи обаче създава и възможност за правителството в Техеран да потиска протестите още по-решително. А надеждата за военна интервенция от САЩ или някакъв “спасител, дошъл отвън” би могла да отслаби мотивацията на протестиращите в иранското общество. “Предположението, че натискът, който Тръмп оказва на режима в Техеран, е най-вече в подкрепа на иранските граждани, е наивно и повърхностно”, смята ТалебиИран в задънена улица: "Оста на съпротивата" се разпадна.