Театралната зала е пълна. Но вътре цари мъртва тишина. Сякаш няма публика. Почти непоносимо е това, което разказва актьорът, застанал на сцената. Като дете баща му е бил отведен от семейството и закаран в държавен приют. Там е търпял побои, бил е изнасилван, връзван в продължение на дни, затварян. Отново и отново. Прави опит да се самоубие на 11 години. По-късно се разминава на косъм от принудителна стерилизация. Прекарва почти целия си живот в затвора.

Можел е никога да не срещне своята бъдеща съпруга. Можел е и никога да няма син. Същият този син, който сега, през пролетната вечер на 2023 г., стои на сцената на театър "Максим Горки" в Берлин и разказва семейната си история. Според властите той е бил просто едно "циганско копеле", което изобщо не е трябвало да се ражда.

Но той все пак съществува - благодарение на ред невъобразими стечения на обстоятелствата. Това е Линди Ларшон, 48-годишен ром от Швеция, гей, певец и актьор – истинска звезда в своята родина, а и в берлинския театър "Максим Горки". Неговата лична и семейна история е депресираща, но и силно затрогваща.

Ужасяващият шведски консенсус

Линди Ларшон разказва своята история в пиесата "Чандала". Мултимедийният спектакъл развенчава по разтърсващ начин мита за хуманната и прогресивна Швеция. Прави го с лични спомени, с цитати от официални документи и литературни текстове, с песни и актьорски реплики.

Крайно шокиращ е съществувалият до края на 1970-те години в Швеция непоклатим консенсус: и леви, и десни, нобелови лауреати и обикновени работници са били убедени, че ромите вредят на Швеция. Че генетично те са непълноценни хора. Затова ги подлагали на принудителна стерилизация или най-малкото ги прокуждали от страната.

Пиесата на Линди Ларшон "Чандала" носи името на разказ от шведския литературен класик Аугуст Стриндберг. „Чандала“ е презрителна индийска дума за хора от нисшите касти. Германският философ Фридрих Ницше също я е използвал в произведенията си. За него тя е била синоним на малоценен живот като антитеза на арийския произход.

В разказа на Стриндберг се описва един "татар" и "циганин-скитник", както обидно са били наричани ромите в Швеция. Стриндберг му приписва всички възможни злини, затова убийството му е представено като благородна мисия по създаването на чиста арийска раса. Шокиращ разказ, изпълнен с насилствени и извратени сексуални фантазии. В него Стриндберг не пропуска да спомене нито едно от клишетата за ромите. На места разказът звучи и като манифест за геноцид срещу синтите и ромите.

Непрекъснат страх от властите

Линди Ларшон расте с мисълта, че е нежелан и чужденец в собствената си родина. Израснал е в Лесебу, малък град в Югоизточна Швеция. Родителите му имали работа само от време на време, а семейството било много бедно.

"Но ние бяхме богати по друг начин", разказва Линди Ларшон. "Сплотеността на семейството ни бе много силна и майка ми бе много горда ромска жена. Тя предаде това и на нас. Но навън не казвахме, че сме роми."

Като дете е бил съпътстван от постоянен страх, че ще бъде откъснат от семейството си от шведската служба за децата и младежта. Точно това били преживели в детството си неговият баща и много други техни роднини. "Затова живеех в свой фантастичен свят. Той бе населяван от  феи, супергерои и русалки. Това беше моята техника за оцеляване", разказва Ларшон.

Свободен и смел. "Такъв исках да бъда"

Линди Ларшон открил рано, че пее добре. Мечтаел да стане актьор. Не свързвал това с мечтата за голяма публична кариера. "Исках да стана актьор, за да бъда обратното на онова, което бях по онова време. Обратното на срамежливото и плахо дете. Мислех, че актьорите са свободни, смели и имат куража да говорят. Такъв желаех да бъда и аз."

Въпреки че семейството му не можело да го подкрепи финансово, Линди Ларшон бил приет в различни арт академии и университети в Швеция. След това учи актьорско майсторство, танци и пеене. Накрая става професионален актьор. Първите му роли са в средата на 1990-те години, а скоро след това вече играе не само в театри, но и във филми и опери, получава редица награди.

Родителите му, както и неговите братя и сестри, не са имали проблем, когато той им разкрил, че е хомосексуален. Но хора от семейното обкръжение реагирали отрицателно, особено когато публично разкрил сексуалната си ориентация. Далеч по-драматично станало, когато Ларшон разкрил публично, че е ром. "Това, че съм гей, засягаше единствено мен, но разкритието, че съм ром, засегна индиректно и моите роднини. Много от тях не желаеха да го правя публично. Някои бяха много огорчени и прекъснаха контактите си с мен", разказва Ларшон. Затова и решил да не говори повече публично за това. Докато през 2017 г. не му се обадили от театър "Максим Горки" в Берлин. Поканили го да играе в "Ромска армия" - пиеса, в която главните герои разказват за житейския си опит като роми, за расизма и изключването.

Проект за идентичност

Линди Ларшон нарича работата си в "Ромска армия" проект за идентичност. За него това е началото на дълго и интензивно изследване на семейната му история. Проучване на това какво означава Швеция за ромите. В хода на този процес му хрумнала идеята за пиесата "Чандала", която той написва заедно със съпруга си Щефан Форс. "Това е опит да навляза дълбоко в историята на моето семейство, както и в тъмната и скрита история на Швеция", споделя Линди Ларшон. "Да направя видима степента, в която са ни третирали като мърша и като боклук. И колко дълга е историята на нашата дискриминация."

Пиесата започва саркастично, но смехът бързо засяда като буца в гърлото. Ларшон разказва за това как ромите в Швеция колективно са били обявени за слабоумни от расовите учени-биолози. Описва ужасния антициганизъм на нобеловите лауреати Селма Лагерльоф и Алва Мюрдал. Рецитира и расовата "Чандала" на Стриндберг. Най-накрая разказва и историята на своя баща.

Линди Ларшон прави следния исторически паралел: "Точно така, както и в САЩ някога е имало гражданско движение за правата на чернокожите, сега, със закъснение от много десетилетия, тук в Швеция се поставя началото на гражданско движение, чиито активисти се гордеят, че са роми."

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ: