През лятото на 2022 г. ЕС даде зелена светлина на Албания и Северна Македония да започнат преговори за присъединяване. Но албанците са наясно, че присъединяването към ЕС е все още твърде далеч.

Индивидуалната емиграция - най-бързият път към ЕС

"Албанците не вярват, че реформите, изисквани от ЕС, ще се осъществят толкова бързо и затова търсят начини да влязат в ЕС индивидуално", казва албанската политическа анализаторка Едлира Гьони в интервю за DW. Затова много млади албанци се опитват да емигрират в ЕС.

Ледияна Дачи е сред младите хора, решили да емигрират. Лаборантката е резервирала за 3 януари 2023 г. еднопосочен билет за Германия, където ще работи в държавна болница във Фрайбург. И тя, и партньорът ѝ Бледи Воко, който работи като монтажист в частна телевизия в Тирана, получават заплащане над средното за Албания - това означава повече от 510 евро на месец. Но парите им стигат едва-едва, защото семейството има деца.

Двамата смятат да напуснат страната и вече от 2 години насам учат немски език. "Щастлива съм, но и малко притеснена от това, което ми предстои", споделя Ледияна. Партньорът ѝ за всеки случай си е извадил шофьорска книжка, за да работи нещо, ако не може веднага да си намери работа по специалността.

78% от младите албанци мислят да емигрират – сочат данни от годишно проучване в 6-те държави от Западните Балкани. По този показател Албания, която има около 3 млн. жители, се нарежда на първо място в региона. По данни на Евростат само през 2021 г. държавите от ЕС са взели положителни решения по над 55 000 молби за пребиваване, подадени от албанци.

Но не всички желаещи имат възможност да влязат в ЕС законно. Много албанци опитват късмета си нелегално или чрез молби за убежище. През 2021 г. повече от 8000 албанци са подали молба за убежище в страни от ЕС. Според статистиката на ЕС за 2021 г. за около 18 500 души пътуването е приключило още на външната граница на Общността.

Бедността не е изключение

Бедността кара много от тези хора да правят постоянни опити за емиграция. По данни на Световната банка почти 22% от населението на Албания живее под прага на бедността, който в момента е от 5,21 евро на ден.

Аня Енкелейда, служителка на международна банка в Тирана, познава крайната бедност, която гони хората от родината им. Всеки месец тя събира парични дарения от своите колеги, за да купува храна за две семейства, които живеят в мизерия в покрайнините на албанската столица: "Не можех да повярвам на очите си, когато посетих хората за първи път", разказва тя.

"Едно от семействата живее от инвалидната пенсия на парализираната майка", казва банковата служителка. "Това са 100 евро на месец. Живеят в ламаринена барака без отопление, а прозорците им са от пластмасови плоскости. Преди не мислех, че подобно нещо е възможно в Албания. Днес знам - това не е изключение."

Но Аня Енкелейда описва и една съвършено различна Албания - тази на богатите, които не се свенят да харчат по 5000 евро за една вечер в баровете на Тирана. "Това ти създава усещане за безсилие, защото знаеш, че без политическа протекция подобно богатство не е възможно", казва жената.

"Мълчаливият протест на албанците"

Ледиана Дачи не вярва, че Албания ще успее бързо да се освободи от широко разпространената корупция. "Преди няколко години все още имах надежда, но сега вярвам, че нищо няма да се промени, независимо кой е на власт", казва тя.

"Хората вече не протестират по улиците, а предпочитат да изберат емиграцията. Те просто си заминават. Това е мълчаливият протест на албанците", казва албанската експертка Йонила Годоле.