Те изобщо не отговарят на западните клишета за мюсюлманите: бекташите в Албания. Те са шиитско-сунитско течение, което съществува в страната от векове. Албанските мюсюлмани са малко повече от половината от населението, като мнозинството от тях са сунитски мюсюлмани, а бекташите са по-скоро сродни на алевитите в Турция.

Суфитският орден на бекташите в очите на много мюсюлмани е хетеродоксен, т.е. неговите членове не им изглеждат правоверни. Бекташите наблягат на единството на всичко съществуващо и на вътрешната духовност - за тях външните форми и религиозните задължения са от по-второстепенно значение. Тъй като този, който е тясно свързан с Господа, не може да бъде разделен от него дори и да не спазва религиозните предписания, като например забраната за консумация на алкохол. Тази позиция води дотам, че религиозните практики на бекташите се различават от тези на много от другите мюсюлмани.

Вместо по пет пъти на ден, те се молят само два пъти - при изгрев и залез слънце. Мъжете и жените се молят заедно в текетата, които са под ръководството на духовните водачи - дервишите. Съвместни молитви се организират и в частни домове. Жените по правило не са забрадени. Музиката и танците играят важна роля. Всяка година бекташите ходят на поклонение в планината Томор в Южна Албания, където провеждат събор - комбинация от народен празник и родова среща. Те са част от колорита на Албания, като освен там, бекташи има и в Северна Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, България, Косово и Гърция.

Орденът е основан от Хаджи Бекташ Вели от провинция Хорасан в Североизточен Иран. През 13 век той емигрира в Анадола, където и до днес е почитан и от алевитите. Подробности за неговия живот и дело не са известни.

Огледало на ислямското многообразие

„Бекташизмът се отклонява в голяма степен от това, което ние днес разбираме под права мюсюлманска вяра", казва пред ДВ теоложката Лейла Ягила, която се занимава основно с въпросите на ортодоксията и хетеродоксията в исляма. Тя изтъква, че в ислямската история винаги е имало голямо многообразие. Орденът на бекташите обединява много различни тенденции и съдържания, като например влиянията на радикалните шиитски течения от ранните времена на исляма, когато сунитите - ортодоксалното течение - едва се създава, за да дефинира кое е част от исляма и кое не. Мистичното течение на суфитите също има голямо влияние. И в периода между 13-и и 15-и век всички тези различни елементи се вливат в движението на бекташите.

Както и при другите шиити, и за тях голяма роля играе почитта към имам Али, зетя на Мохамед, неговата жена Фатима и синовете им Хасан и Хюсеин. При бекташите обаче има и още нещо, което не би се харесало на някои ортодоксални сунитски духовници, като например в Саудитска Арабия.

„В домовете на бекташите често могат да се видят портрети на Али, което противоречи на ислямската забрана за закачане на изображения", отбелязва канадският изследовател на Албания Робърт Елси. Забраната за консумация на алкохол не се спазва поне от част от бекташите.

Границите спрямо другите религии са доста обтекаеми. Много бекташи славят не само пророка Мохамед, но и Исус, тъй като за тях божията истина е много по-голяма от създадените от хората вероизповедания и религии. Бекташите и до днес са привърженици на толерантността.

Теоложката Ягила обаче подчертава, че бекташите не са просто „пиещи мюсюлмани" - те все пак плътно се придържат към исляма. „Забраните за консумация на алкохол и за поставяне на изображения постоянно са били обект на дискусия в ислямската история, като спрямо тях е имало различни позиции." Експертката обяснява, че в шиитския ислям забраната за изображенията никога не е била спазвана последователно - в популярния шиитски ислям те са широко разпространени.

Ключов елемент на националната идентичност

Освен това за бекташите е типична тясната връзка с албанския национализъм. Това се дължи на обстоятелството, че те, за разлика от сунитските мюсюлмани в Албания, използват за религиозното си обучение албански вместо арабски, с изключение на основните текстове от Корана. По време на борбата за национална независимост те са заемали водещо място и олицетворяват един централен елемент от албанската национална идентичност.

С идването на комунизма в Албания бекташите, както и много други религиозни общности попадат под силен натиск. Диктаторът Енвер Ходжа забранява през 1967 година всички религии и обявява Албания за „първата атеистична държава в света". По време на радикалната културна революция правителството насърчава атаките срещу църкви, манастири и джамии и разрушава текетата. Когато през ноември 1990 година, непосредствено преди края на комунистически режим, законът е отменен, в цяла Албания са останали само шест текета и един-единствен дервиш.

Както пише Робърт Елси, на бекташите не им е лесно да се възстановят. За разлика от сунитските мюсюлмани, които получават подкрепа от Турция, както и за християнските църкви, на тях им е много по-трудно да си осигурят необходимото съдействие за възстановяване от чужбина. Днес интересът към духовността и културата на бекташите отново е факт. И макар те да са само пет процента от обществото, са неотделим елемент от културата на Албания.

Припомняме и това видео от Албания - от архива на ДВ: