Рака, 2019: жена бута детска количка по улиците на разрушения град. Фотографът Абуд Хамам започва да снима в родния си град през 2017. Казва, че се надява един ден тези снимки да се превърнат в исторически документи. "С всеки ъгъл тук свързвам някакъв спомен. Но те разрушиха всичко", казва Хамам.

Идлиб, 2020: след бомбардировка двама братя скърбят за загиналата си майка. Фотографът Гайт Алсайед е бил на 17 години, когато избухва войната. И неговият брат е загубил живота си в нея. "Когато заснех този кадър, ме връхлетя целият ужас със смъртта на моя брат. И без да искам и аз самият се разплаках."

Биниш, април 2020: този кадър, заснет от фотографа Моханад Заят, показва на преден план жена с малката ѝ дъщеря на фона на руините. Двете са намерили подслон в едно разрушено училище в града - едно много опасно укритие. В намиращия се наблизо тотално препълнен лагер за вътрешни бежанци за тях не е имало място.

Юни 2013, Алепо: бомбардировка е прекъснала водопровод, а това момче утолява жаждата си от завирила дупка в земята, изровена от бомбата. "Някои казваха, че снимката не била истинска и че било по-добре да дам на детето чиста вода за пиене. Но аз смятам, че за да тръгнем към промяна, първо трбява да покажем неподправената действителност", казва авторът на фотографията Музафар Салман.

При бягството си от Гута този татко е напъхал детето си в куфар. Фотографът Омар Снадики е написал под снимката следното: "Войната в Сирия промени не само страната, тя промени и нас самите - как възприемаме другите хора, какво снимаме и какви послания изпращаме с това към света."

2017, предградие на Дамаск: Ум Мохамед и съпругът ѝ са седнали в разрушената им къща, сякаш нищо не се е случило. Фотографът Самеер ал-Думи казва за Ум, че това е най-забележителният човек, който някога е срещал. "Тази жена беше тежко ранена, а малко след това е пострадал и съпругът ѝ. Но тя останала вкъщи, за да го обгрижва. Именно нейната издръжливост показва истинското лице на сирийците."

Някъде край Дараа, 2017: фотографът Мохамад Абезид е придружил тази жена до гроба на убития ѝ син. "Самият аз се разплаках и трябваше да си бърша сълзите, за да мога въобще да снимам", спомня си той.

Дамаск, декември 2013: 5-годишната Ая е седнала в инвалидната си количка и чака баща си да ѝ приготви нещо за хапване. Детето отивало на училище, когато пострадало от избухнала граната. "На този ден носех кафявите си обувки. Първо видях как едната хвръква във въздуха, а след това полетя и кракът ми."

След постигането на примирие едно сирийско семейство се връща през 2020 в родния си Идлиб. Авторът на снимката Хадж Сюлейман заснема този кадър със смесени чувства: "От една страна се радвам за тези хора, че могат да се върнат в родното си място. Но от друга съм и малко тъжен, защото самият аз съм прокуден и не мога да се върна у дома."

И това е Сирия по време на войната: през 2018 година Римският амфитеатър в Босра в областта Дараа е наводнен от проливните дъждове в региона. Снимките са предоставени от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, откъде обаче отбелязват, че не гарантират достоверността на предоставените от трети лица информации, свързани с фотографиите.