20-годишният студент от Карловия университет Ян Палах сам нарича себе си "първа факла". Той обявява, че има съмишленици, които също ще се самозапалят, ако не бъдат изпълнени исканията му.

"Неговият протест не е срещу нахлуването в Чехословакия и окупацията на неговата страна от Червената армия, както му се приписва и до днес. Палах протестира тогава срещу бездействието на сънародниците си, които много бързо се адаптират към новата реалност", казва словашкият писател и журналист Мартин Милан Шимечка за ДВ.

Протест срещу окупацията и цензурата

Историкът от Вроцлавския университет Лукаш Камински гледа на нещата другояче. "Самозапалването на Палах изобщо не беше протест. Той искаше да окуражи чехите и словаците да се опълчат срещу окупацията, искаше те да се активизират", казва Камински.

И те се активизират: едни обявяват гладна стачка, други излизат на улицата и започват да протестират. Те настояват за изпълнение на исканията на Палах от предсмъртното му писмо: прекратяване на цензурата и закриване на пропагандния вестник на руските окупатори "Zpravy".

Три дни след смъртта му те се събират пред историческата сграда на Ректората на Карловия университет, за да му отдадат последна почит: 200 хиляди души съпровождат тялото му до гробището Олшани.

"Седмицата на Палах"

Исканията на Ян Палах остават неизпълнени - нито е премахната цензурата, нито е закрито съветското пропагандно издание, а чехите и словаците изпадат в един вид "летаргия" за 20 години. Пробуждат се (не те, а следващото поколение чехи), когато анархистко-монархическата инициатива "Чешките деца" призовава към протести. Именно деца са били инициаторите на протестите, когато Ян Палах се самозапалва.

На 15 януари 1989 година те излизат на Вацлавския площад в Прага, за да припомнят за събитията от преди 20 години. Те се събират на това място всеки ден в продължение на една седмица, която влиза в историята като "седмицата на Палах".

Инициативата на младите хора разклаща режима и маркира началото на края на комунизма в Чехословакия - макар тогава все още никой да не подозира това. Насилствената агония на комунизма започва на 17 ноември, когато пражките студенти се опълчват на полицаите, застанали на пътя на мирния им протест. Още преди края на годината политическата система се разпада и предишният враг № 1 на режима Вацлав Хавел става президент.

"Днес Ян Палах е една от най-известните личности в чешката история, хвърлящ мост и към днешните реалности в страната", казва историкът Лукаш Камински.