Онзи ден в Харков, по време на ракетна атака, един мъж свали в двора на многоетажна сграда голям съветски килим, завит на руло, закачи го на лоста за тупане и започна шумно да го блъска със специална пластмасова тупалка. Това привлякло вниманието на десетки съседи, които - вместо да бягат от падащите бомби - заснели видеоклипове от човека с килима. Те се разпространиха в социалните мрежи и развеселиха онези, които се криеха в бомбоубежищата.

И аз видях това видео и не можах да не се усмихна. В това чистене на килим по време на обстрел видях нещо повече от открито предизвикателство към руските агресори. В него имаше някаква скрита ирония.

Украйна срещу молците и хлебарките

В КГБ Владимир Путин получава прякора "молец". Наричали са го така, защото е бил много незабележим, почти невидим. Основният враг на килимите по съветско време бяха молците и всеки трябваше редовно да се бори с тях. В края на краищата всеки истински съветски човек трябваше да има килим. Поне един, но за предпочитане няколко. Килимите в апартаментите и частните къщи лежат на пода и са окачени на стените. Това беше нещо като култ. Затова хората в СССР се грижеха за килимите си, както можеха, защитаваха ги с променлив успех с химическо средства за борба с молците, наречено нафталин, и редовно ги изнасяха навън, за да изтърсят от тях молците и праха.

Съветският народ имаше още един враг - хлебарката. Нелегитимният президент на Беларус Александър Лукашенко също има прозвище - хлебарката. Може би не е странно, че руския "молец" и беларуската "хлебарка" са се обединили в тази война срещу проевропейска Украйна и искат да я върнат в далечното и ужасно съветско минало, изпълнено с цензура, комунистическа идеология и борба срещу молците и хлебарките.

Война със съветските методи на КГБ

Лятото завърши динамично и горещо. Но масираният руски обстрел на Украйна от 26 август изглежда е началото на есенна ескалация на военните действия. На 25 август украинците гледаха напрегнато към Беларус - Киев поиска от Лукашенко да изтегли беларуските войски и техника от границата с Украйна, както и руските наемници от "Вагнер". И точно когато цялата страна очакваше провокации от страна на "хлебарката", "молецът" обстреля Украйна от територията на Русия и от окупирания Крим.

Може да изглежда странно, че някои ракети и ирански дронове "Шахед" са програмирани да атакуват електроцентрали и друга критична инфраструктура, докато други са програмирани да взривяват конкретни апартаменти или къщи, както многократно се случи с домовете на хора, известни в Украйна със своята проукраинска и проевропейска позиция. Но всъщност в това няма нищо странно. То е само доказателство, че традициите и опитът на съветското КГБ се използват в тази война. Принципът на работа на КГБ е обобщен най-просто в четири думи:

"Няма човек, няма проблем!"

“Шампанско” и “Нобелови награди” по руски

Но ако си мислите, че Русия е погълната от войната си с Украйна и от страстното си желание да избие всички лидери на общественото мнение и емблематични личности, които мотивират украинското общество да се бори за независимост и европейско бъдеще, грешите. Русия продължава да живее своя необичаен, донякъде кафкиански културен и социален живот, основан на "фундаменталните ценности" на руското православие и вярата в моралното превъзходство на нацията над другите народи по света.

Въпреки това Русия не може без елементи от западната култура. Например още преди войната руският парламент забрани на французите да наричат своето шампанско свое и обяви, че само руско пенливо вино може да се продава в Русия като шампанско. Тази история е добре известна, но има една много по-интересна и почти неизвестна извън Русия. В средата на август 2004 г. делегация на “Нобеловите награди” пристигна в столицата на Чечения, за да връчи отличие на ръководителя на Чеченската република, руския герой Рамзан Кадиров. Не, не става дума за делегация от шведската Нобелова академия. Това беше делегация от така наречената Нобелова награда "Лудвиг", която беше измислена в Русия през 2005 г., за да могат важни руски личности да получат своя собствена руска "Нобелова награда".

Лудвиг Нобел е по-големият брат на Алфред Нобел, който основава истинската Нобелова награда. Лудвиг се премества в Санкт Петербург заедно с баща си, когато е само на 11 години. Баща му построява няколко фабрики в Санкт Петербург, занимава се с петролна промишленост и с развитието на железопътния транспорт. Той дори става поданик на Руската империя. След преврата от 1917 г. всички заводи и фабрики са отнети от руския клон на фамилията Нобел и национализирани. Самият Лудвиг Нобел умира във Франция, в Кан. Между другото, президентът Путин също получи тази "Нобелова награда" през 2008 г. - не е известно обаче за какво точно.

Последната роля на килимите

И докато Кадиров се радва на своята “Нобелова награда”, неговите войници се бият срещу украинската армия в Курска област. А украинците продължават да се евакуират от градовете по фронтовата линия - последно от Покровск. Повечето хора оставят всичката си покъщнина - включително важните за тях килими. Някогашното задължително притежание на всеки съветски дом изпълнява обаче и друга роля - доброволци в Западна Украйна призовават хората да дарят старите си килими, за да се облицоват с тях землянки и окопи на украинските бойци в предстоящите студени месеци. Там, в зоната на военните действия, бившият култов предмет от съветския бит - съветският килим - ще изиграе своята последна героична роля.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с гледната точка на Българската редакция и на ДВ като цяло.