С игумена на Гигинския манастир разговаря Георги Лозанов:

Г. Лозанов: Ваше преподобие, защо си подадохте оставката веднага след избора на патриарх Даниил?

Архимандрит Никанор: Заради сигналите, които той като митрополит отправяше към обществото, които влизаха и продължават да влизат в дълбоко противоречие с моята християнска съвест. Подадох оставка в знак на протест…

Срещу позицията му за войната в Украйна ли?

И това също, защото съм убеден, че първо трябва да спре войната, трябва да спре убиването на хора, а после да се решават конфликтите и да се договаря мирът. За тази цел трябва да има единодушна непримиримост и осъждане на руската агресия, а не релативизация и оправдаването ѝ. Никога не съм твърдял, че съм напълно съгласен с украинската позиция, защото даже не я познавам добре. Но това, което се случва там от 24 февруари 2022 година, не го приемам нито за момент.

А другият повод за несъгласие е свързан с църквата. Ако всички започнем да оспорваме първенството на Вселенската патриаршия, в скоро време ще видим края на Православната църква и превръщането ѝ в несвързано множество от отделни секти.

Какво точно е оспорвал митрополит Даниил, преди да стане патриарх?

Правото да свиква и председателства събори и да приема апелации от поместните църкви - нещо, което Вселенският патриарх прави от 1600 години. Оспорва ѝ се дори компетенцията да дава автокефалия – такава, каквато е дала на БПЦ. Вижте какъв парадокс се получава: благодарение на документ, даден ни от една институция, получаваме статут и възможност да оспорваме правото ѝ да дава друг такъв документ.

Какви са мотивите за подобно оспорване – има ли война между Руската църква и Вселенската патриаршия?

Има опит на Руската православна църква (РПЦ) да промени вековния каноничен ред и, както някога Константинопол се е издигнал като „втора катедра“, днес Москва да стане център на Православието. Но Църквата е институция, която се основава на строги правила, които никога не се отменят, още повече че тя е място, където се срещат историята и вечността, така че веднъж прието, първенството на Константинополския, или Вселенския патриарх, не може да бъде отменено, освен на Вселенски църковен събор. Но той няма как да се случи, ако не го свика именно Вселенският патриарх и… кръгът се затваря, като изключва възможността Московската патриаршия по легитимен начин да постигне такава промяна. Затова тя, разбира се, използва всякакви нелегитимни средства, за да води война с Вселенската патриаршия в стремежа си да я отслаби и накара сама да се оттегли.

Лансират се мнения, че Русия и лично Путин са спасителите на Източното православие. Какво мислите за подобна претенция?

Спасител на Източното православие може да бъде само Исус Христос. Всеки, който твърди нещо различно, е опасен богохулник и мисля, че попада под една от анатемите, произнесени от същата тази Източноправославна църква. Църквата няма нужда от никакви външни спасители, тя сама успя да оцелее в продължение на три века преследвания от римските императори, да се справи с ересите, да преживее пет века османско владичество. И ако Русия е имала някаква роля, то тя е била до голяма степен деструктивна.

А въобще заплашва ли нещо днес Православието, та да трябва да бъде спасявано?

Заплашено е от две неща. От духовното нехайство на самите православни, които не желаят с духовен труд да приведат живота си в съответствие с Евангелието. По подобие на ислямските фанатици те се опитват да прогонят човешката свобода и да въведат някакъв шариат с „православно" съдържание. Те напразно си мислят, че така се спасяват. А втората голяма заплаха е опитът да бъде заместена изчезналата КПСС с Източното православие - религията да се превърне в държавна идеология, от която Христос е направо прогонен. Това най-добре се илюстрира в проповедите на руския патриарх Кирил, където напоследък почти няма да чуете името на Сина Божий. А и всичко, което говори той, няма никаква връзка с Християнството.

Съществува ли тенденция БПЦ, подобно на руската, да се сближава с държавата?

БПЦ се сближава с държавата, когато и двете се сближават с Москва, но аз се надявам българската държава да не тръгне в тази посока.

Имате ли основание да мислите, че новият български патриарх няма да е под влиянието на руския и ще се подчини на канона и на Вселенския патриарх, след като той присъстваше и държа слово на интронизацията му?

За моя радост действията му, последвали неговия избор, показват, че страховете в тази насока може би са били до голяма степен напразни. Първо, той приветства много сърдечно патриарх Вартоломей по време на интронизацията и се обърна към него с правилния титул – Вселенски патриарх, който титул вече в Москва и от някои зилотски кръгове у нас открито му се оспорва. Сред оспорващите са и привърженици на новоизбрания патриарх, които си позволяват хули срещу личността на Вселенския патриарх. Така че патриарх Даниил извърши нещо в разрез с очакванията на тези, които го подкрепяха най-енергично в медийното пространство. Второ, когато ми върна оставката и ме увери, че е толерантен и уважава различното мнение, той се прояви като обединител на Църквата, какъвто и трябва да бъде един патриарх, чиято роля е да търси допирни точки и да работи за единството. Трето, присъствието му от началото до края на приема по случай националния празник на САЩ. Това беше една знакова и честна постъпка, защото в тази държава той е работил няколко години. Всичко това говори, че патриархът не е някакъв „православен талибан" и всички ние трябва да се успокоим.

Но да помислим и за лошия сценарий – какво би се случило, ако новият патриарх не е забравил нищо старо и тези жестове са само за първоначално приспиване на вниманието?

Може да има много сценарии за БПЦ кой от кой по-неприятен, но - без да споделям възгледите му, аз имам доверие в човека Даниил – той е духовен, интелигентен и разумен. Той малко неочаквано и за него самия пое кръста на патриаршеството и сега постепенно осъзнава какви са тежестите и отговорностите на това служение. И да е искал преди да подпомага руската страна в конфликта ѝ с Константинопол, сега вече няма да може да го прави. Опитът, вярвам, ще му помогне да извърви този път, по който и аз самият съм минал, като преди съм имал сходни заблуждения, но съм ги преодолял. Щом аз съм могъл, защо да не може и той, още повече от позицията на патриарх?

Какво стана по време на събора, че чак избраният за патриарх, както казвате, е бил изненадан?  

Не е тайна, че в БПЦ се шири една болнава духовност, която личи по празните църкви А те са такива, защото ние, пастирите, не успяваме да привлечем хората в тях. А не можем да ги привлечем, защото от словата ни не струи божествената благодат, която се дава за праведен и благочестив живот, а често проповядваме някакви злободневия и дори безумства – за „кемтрейлс", за „демоничния“ Запад, разни конспиративни теории, вместо да говорим за Евангелието. Повярвайте, че ако хората, когато идват в храма, чуят вместо благовестието на Христа някакъв религиозен вариант на предизборната програма на БСП, повече няма да се върнат. Тази болнава духовност се оказва, че е овладяла голяма част от клириците и на събора се получи едно мнозинство от избиратели, готови да гласуват по чисто идеологически причини. Защото дядо Даниил като личност не е добре познат на църквата – беше монах, който води строг затворен живот, после отиде да служи зад океана. Значи гласуването за него не е било с оглед на личността, а по идеологически маркер.

И този маркер е оправдателното му отношение към Русия във войната с Украйна?

Именно. И тук очаквам много от неговите гласоподаватели да останат излъгани. Второто обаче, което няма как да не забележим, е, че част от вота за патриарх Даниил е форма на протест срещу дългогодишното поведение на Пловдивския митрополит Николай. Какво ли не видяхме – хиротонии на лица, които не отговарят на куп точки от устава, архонтски титли също в противоречие с устава, които после бяха „узаконени", тази недостойна история в Сливенска епархия, когато редовен избор беше отменен, за да се угоди на нечие желание... Омръзна им на хората от такива работи и гласуваха за човек, който няма да може да бъде манипулиран лесно. Появиха се и трите празни плика, които решиха избора. Да се вгледаме в числата: 69 срещу 66 гласа. Ако в трите празни плика имаше бюлетини в полза на втория кандидат - дядо Григорий, щеше да се получи равенство и църквата щеше да продължи да се управлява от него като наместник-председател, което означаваше митрополит Николай да продължи да доминира в синода. И така можеше да продължи цели 30 години, както е било между 1915 и 1945 година. Опонентите казват, че Пловдивският митрополит е с евроатлантически убеждения. Аз няма да използвам тази дума, но ако той наистина искаше да имаме условно „проевропейски" патриарх, когато се оттегли, трябваше да излезе и да каже на висок глас – подкрепям Русенския митрополит. Е, като не го направи, сега имаме патриарх Даниил и ще работим с него и за него! (...) Може би чрез тримата гласоподаватели с празните бюлетини Бог тихо извърши една дълбока промяна към добро в нашата църква, която ще усетим през следващите месеци и години.

Ако обаче промяната е в потвърждение на онези възгледи, които не приемате за връзките с Руската църква и отношението към войната в Украйна, имате ли някакъв персонален план за действие?

Не, но знам, че тогава Господ ще ми подскаже как да действам. А за Украйна, ако позволите, една закачка. Позицията на българския патриарх преди да оглави БПЦ съвпада с позицията на римския папа, който също като него призовава да се отчита и „другата гледна точка". Закачката е в това, че патриарх Даниил е сочен като борец за чистота на православната вяра, но в случая е единомислен с римския папа, а не с Вселенския патриарх, а това е една интересна ситуация!

Вижте и тази фотогалерия от архива на ДВ: