Какво е ATACMS?

Съкращението ATACMS означава Army Tactical Missile System (армейска тактическа ракетна система). Това е ракета с малък обсег на действие, произведена от американската оръжейна компания Локхийд Мартин. Предлага се във версии с различен обсег на действие. Първата версия, която САЩ доставиха на Украйна през 2023 г., е с максимален обсег 165 км. По-късно въоръжените сили на Киев получиха ATACMS с обсег до 300 километра.

ATACMS могат да бъдат оборудвани с касетъчни боеприпаси, които нанасят поражения на широк периметър от мястото на попадението. Касетъчните боеприпаси обаче са много оспорвани международно, тъй като представляват риск и за цивилното население даже и години след като военният конфликт е приключил. Във войната в Украйна такива муниции също бяха доставени на Киев, за да се компенсира огромното преимущество на Русия по отношение на боеприпасите. Освен това касетъчните боеприпаси могат да се използват особено ефективно срещу войски и небронирани превозни средства в открита местност.

ATACMS се изстрелват от мобилни ракетни пускови установки HIMARS или MLRS M270. Те достигат целта си за по-малко от пет минути - значително по-бързи са от други ракети с малък обсег. Само че те летят на сравнително голяма височина и поради това могат по-лесно да бъдат засичани и сваляни от вражеската противовъздушна отбрана. Това отличава ATACMS от крилатите ракети, например от германската система "Taurus" или британските ракети "Storm Shadow".

Къде могат да бъдат използване ATACMS?

АТАСМS са предназначени за поразяване на вражески войски и техника далеч зад фронтовата линия. С обсег на действие до 300 километра с тях украинците могат поразяват и цели във вътрешността на Русия.

Това е в състояние да промени значително войната, която - като изключим отделни украински атаки с дронове срещу руската военна инфраструктура - досега се водеше само на украинска територия.

Досега ракетите АТАСМS бяха използвани само на украинска територия - за първи път през 2023 и през пролетта на 2024 година. След като САЩ разрешиха на Украйна да използва АТАСМS и навътре в руска територия, Украйна съобщи за първото подобно нападение, извършено днес, като цитира източници от украинската армия. Пред американския "Вашингтон пост" източник от Киев също е съобщил, че става дума за нападение с американските ракети. Информацията беше потвърдена и от Кремъл. Ракетите са били изстреляни срещу оръжеен склад в близост до град Карачев в Брянска област.

Могат ли ATACMS да поразяват и цели в Москва?

Не, не могат, защото Москва е твърде далеч от фронта - на около 500 километра от границата с Украйна. А Санкт Петербург е още по-далеч – на около 1000 километра. Но базите и командните центрове на руската армия, които играят важна роля в снабдяването на руските войски, биха били в обсега на действие. Все още не е известно дали украинската армия е получила зелена светлина за нападения и в други райони, освен край Курск.

Води ли решението на САЩ до ескалация?

Така поне твърди руското ръководство. Според него така възниква "принципно нова ситуация по отношение на участието на САЩ в този конфликт". Германската външна министърка работи Аналена Бербок е на друго мнение. Тя подчертава, че Русия е нападнала Украйна през 2022 г. и че оттогава Украйна се защитава сама. Самозащитата на Украйна сега се изразява в това "да може да унищожи военните пускови установки", казва Бербок, цитирана от АРД. Това е "в рамките на международното право, на правото на самозащита", подчертава тя.

Могат ли ATACMS да доведат до обрат във войната?

Подобно очакване със сигурност би било преувеличено. Във всеки случай САЩ предупредиха още през пролетта, че АТАСМS не бива да се смята за чудодейно оръжие. Но бързината на тези ракети представлява допълнително предизвикателство за командването на руската армия и противовъздушната отбрана, се казва по-нататък в публикацията на германското издание.

Сега руското командване може да бъде принудено да премести част от оръжията си в по-отдалечени бази, за да ги постави извън обсега на ATACMS. Военни експерти дори предполагат, че това може вече да е направено, тъй като американското решение се очакваше.

С изборната победа на Тръмп ли е свързано?

Най-малкото това не може да се изключи. По време на предизборната кампания новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и част от бъдещата му администрация многократно критикуваха размера на американската помощ за Украйна и изразиха желание тя да бъде намалена. Самият Тръмп заяви, че ще сложи край на войната в рамките на 24 часа и се очертава готовност за започване на преговори с Русия. В тази връзка може би Байдън иска преди това да укрепи военно Украйна и така да подобри изходната ѝ позиция на едни бъдещи преговори.

Дали сега ще бъдат доставени и германски ракети "Таурус"?

Досега канцлерът Олаф Шолц отхвърляше това, а сега говорител на неговото правителство заяви, че решението на САЩ няма да промени германската позиция. Очевидно Берлин внимава да не прави неща, които биха могли да се тълкуват като участие във войната.

Въпреки това дебатът е в ход, а променящите се мнозинства в Бундестага също оказват своето влияние. Така например либералната Свободна демократическа партия (СвДП) смята да инициира ново гласуване в Бундестага за доставка на ракети „Таурус“ на Украйна. При предишното през март, внесено тогава от ХДС/ХСС, либералите гласуваха против, но сега е по-различно. Това обаче все още не е достатъчно за мнозинство в Бундестага - ХДС/ХСС и СвДП заедно биха имали 286 гласа, а за мнозинство са необходими поне 367 гласа. Подкрепа може да дойде от Зелените, чийто водещ кандидат за предстоящите предсрочни избори Роберт Хабек заяви, че ако оглави правителството, би доставил на Украйна крилати ракети "Таурус".

***