"Аз оживях, а тя не": приятелка на Ане Франк разказва
Бенямин Хамер
12 юни 2019
Те се познават още от безгрижното им детство. Но животът ги разделя - и ги среща отново в лагера на смъртта Берген-Белзен. Ане Франк така и не излиза оттам, приятелката ѝ Хана обаче по чудо оцелява. Ето нейните спомени:
Ане ФранкСнимка: picture-alliance
Реклама
Те се познават от малки, още от годините на безгрижното им детство. Но после животът ги разделя - и ги среща отново на едно място на ужаса: концентрационния лагер Берген-Белзен. Годината е 1945-а. 16-годишната Хана Пик-Гослар неочаквано се натъква на приятелката си Ане Франк, за която мислела, че е в Швейцария при баба си и затова не се тревожела за нея. Но ето, че и двете се оказват в лагера на смъртта. И вече не са същите, спомня си Хана Гослар: "Това не беше онова безгрижно момиче, което помнех. Вече я бяха пречупили".
"Кучетата и евреите са нежелани"
И двете са родени в Германия, на заради еврейския си произход семействата им са принудени да избягат в Амстердам. В Холандия първоначално се чувстват сигурни и спокойни. Първата среща на Хана и Ане е през 30-те години на миналия век - тогава се и сприятеляват. През 1940 година обаче ужасът отново ги застига - нацистите окупират Холандия и налагат и там антисемитските си закони.
"Трябваше да носим жълта звезда, наложи ни се да напуснем училище. И вече нямахме право да пътуваме нито с трамвая, нито с автобуса, нито с влак или кораб. Нямахме право и колело да караме, а в Амстердам придвижването се извършваше основно по този начин. Не ни разрешаваха да посещаваме и басейните. Не ни бе позволено нищо, което носи някаква радост в живота. Дори на пейките в парка пишеше: "Кучетата и евреите са нежелани". А германците, есесовците имам предвид, изготвяха списъци с живеещите в града еврейски семейства и от ноември 1942 започнаха да ги изпращат в лагерите", разказва Хана Гослар.
"Светът трябва да знае"
Семейството на Ане Франк разпространява за себе си информацията, че е на сигурно място в Швейцария. И Хана вярва, но истината се оказва друга - семейство Франк се укрива в Амстердам, през лятото на 1944 обаче ги разкриват и арестуват. Самата Хана Гослар е депортирана година по-рано. От цялото ѝ семейство оцеляват само тя и малката ѝ сестра - след 14 месеца в Берген-Белзен.
Впоследствие Хана Гослар заминава за Израел, където живее и до днес. Междувременно е на 90, има много деца и внуци. И не спира да разказва на младите хора в Израел и в Германия за ужасите на националсоциализма и за някогашната си приятелка. "Понеже аз оживях, а тя не, искам да разказвам за нея. Светът трябва да знае какво се е случило, за да може да се предпази от такива трагедии. Това е моята мисия."
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
Историята на Ане Франк
Години наред Ане Франк се укрива в Холандия от нацистите. Но през август 1944 някой предава цялото ѝ семейство. Дневникът, който Ане пише в скривалището си, я прави световноизвестна. Ето нейната история:
Снимка: World History Archive/picture alliance
Бягство с фатален край
През 1934 година Ане Франк и семейството ѝ бягат от националсоциалистическия режим в Германия и се установяват в Холандия. По време на Втората световна война са принудени да живеят в нелегалност - в продължение на две години се укриват в една къща в Амстердам. Но някой ги предава. На 4 август 1944 година Ане и цялото ѝ семейство са арестувани и депортирани в Аушвиц.
Снимка: Cinema Publishers Collection/IMAGO
Семейството на Ане
Ане Франк (отпред вляво) има по-голяма сестра на име Марго (отзад вдясно). Баща ѝ Ото Франк прави тази снимка на осмия рожден ден на Марго през февруари 1934 година. По това време семейството вече живее в изгнание в Холандия.
Снимка: picture-alliance/AP Photo
Скривалището в Амстердам
В Амстердам бащата на Ане става представител на фирмата "Опекта" (на снимката). В задната част на сградата той изгражда скривалище, в което четиричленното семейство се укрива по време на хайките срещу евреите. От 1942 до 1944 година семейството на Ане обитава скривалището заедно с още четирима евреи. Именно там Ане пише известния си дневник. През 1960 година домът на Ане Франк е превърнат в музей.
Снимка: Getty Images
Стаята на Ане
В къщата на Ане Франк в Амстердам посетителите могат да разгледат оригиналната реконструкция на скривалището. В продължение на месеци Ане дели тясната стаичка с еврейския зъболекар Фриц Пфефер, когото в дневника си тя нарича "Алберт Дусел". Вдясно се вижда малкото писалище, на което Ане се труди почти ежедневно.
Снимка: DW/H. Mund
Най-добрата приятелка на Ане
Ане Франк пише почти всеки ден в дневника си. За нея той се превръща в нещо като най-добра приятелка, с която споделя всичко и която галено нарича "Кити". Животът в скривалището е съвсем различен от безгрижното детство преди това: "Най-хубавото е, че поне мога да записвам онова, което мисля и чувствам. Иначе бих се задушила", пише Ане в дневника си.
Снимка: picture-alliance/dpa
Смърт в Берген-Белзен
На 30 октомври 1944 година Ане Франк и сестра ѝ Марго са прехвърлени от Аушвиц в Берген-Белзен. В този концентрационен лагер са убити над 70 хиляди души. Ане и сестра ѝ Марго умират от тиф. Ане е тогава едва на 15 години.
Снимка: picture alliance/dpa
Гробът на Ане
Надгробният камък на Ане се намира и до днес в Берген-Белзен. Еврейското момиче си е представяло живота си по съвсем друг начин: "Не искам да живея напразно. Искам да доставям радост на хората, които са около мен. Искам да съм им полезна. И искам да продължа да живея и след смъртта си", пише Ане в дневника си на 5 април 1944 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
Голямата ѝ мечта
Голямата мечта на Ане е да стане журналистка или писателка. Благодарение на баща ѝ нейният дневник е публикуван на 25 юни 1947 година под заглавието "Задната къща". По-късно е многократно преиздаван и превеждан. "Всички ние живеем с едничката цел да сме щастливи. Всички ние живеем различно и все пак еднакво", пише Ане Франк в дневника си на 6 юли 1944 година.
