Естественото местообитание на микроводораслите със спираловидно усукани нишки са топлите езера в Азия, Африка, Южна и Централна Америка. Но от известно време спирулината, призната от Световната здравна организация (СЗО) за най-полезното растение на Земята и превърнала се в основна храна за астронавтите, се отглежда и в Европа. А в Германия дори е основано Дружество за отглеждането на водорасли, което засега обединява 30 предприемачи. Негов председател е Улрих Аверберг.

"Преди около четири години случайно попаднах на лекция, в която ставаше дума за ползите за здравето от микроводораслите и технологиите за отглеждането им. И реших да се заема с този бизнес. Спирулината е истинска бомба от полезни съставки: съдържа желязо, витамин В и Е, бета-каротин. Има и високо съдържание на магнезий, манган и натрий. Да не говорим, че е един от най-добрите източници на белтъчини: когато е суха, спирулината съдържа 60 до 70 процента протеин с пълен набор незаменими аминокиселини. Това е приблизително толкова, колкото е при яйцата, и два пъти повече, отколкото при месото", казва за ДВ Аверберг.

Предприемачът убедил семейството си, че новата му бизнес идея е осъществима, успял да вземе и кредит. Получил разрешение да построи оранжерия за милиони едноклетъчни микроводорасли и отглеждането им започнало. 

"Вместо да се внасят на високи цени от Азия, водораслите могат да се отглеждат в Германия - това пести и време, и ресурси", подчертава Аверберг.

С какво се занимават аквафермерите

Стените на басейните, в които Улрих Аверберг култивира микроводораслите спирулина, са високи само 15 сантиметра. Но водата е толкова тъмна, сякаш е с метри дълбочина. Десетте басейна с общ обем 330 кубически метра са разположени в оранжерия с площ от 2500 квадратни метра. Монтажът на конструкцията и строителните работи са отнели само 14 дни.

Но каква е разликата между сладководните микроводорасли и морските водорасли, които всички познаваме? "Под водорасли повечето хора разбират морските водорасли - така наречените макроводорасли, които могат да бъдат хванати и извадени от водата. Ние произвеждаме микроводорасли, които не могат да бъдат хванати - трябва да се филтрират със специално оборудване. Това е особен вид производство", обяснява бизнесменът-аквафермер.

Особеностите на производството

Спирулината се размножава много бързо: при подходящи условия този процес отнема само между две и четири седмици. За да стане това, микроводораслите трябва постоянно да се "подхранват" - във водата, в която се отглеждат, се добавят нитрати, фосфор и микроелементи. Но от решаващо значение е слънчевата енергия: микроводораслите се нуждаят от много светлина.

"Електричеството не може да замени слънчевата светлина, а и е твърде скъпо и неекологично. Затова зимно време не работим", обяснява предприемачът.

При извличането на микроводораслите водата се изпомпва от резервоара към филтърната лента. След оттичането на водата, филтрираната синьо-зелена биомаса, която прилича на спанак, се подава към специален контейнер, откъдето с помощта на помпа се премества в специални тави, покрити с хартия. След това водораслите се сушат във фурна с горещ въздух.

Полезна биодобавка

След изсушаването спирулината се раздробява на прах или се използва за производството на таблетки и капсули, които се ползват отделно или като хранителна добавка, включително за храна на животните. Благодарение на химическия си състав, водораслите имат антиоксидантно, противовъзпалително, пречистващо и антиалергично действие върху организма. Този продукт забавя и процеса на стареене. А синият пигмент забавя растежа на раковите клетки.

Децата на Улрих Аверберг първоначално не били много въодушевени от идеята водораслите да бъдат част от тяхната вечеря  - например добавени към картофеното пюре. Междувременно са свикнали, казва предприемачът, в чийто дом спирулината вече заема почетно място на масата.