Дирк Димарски е бил без дом цели две десетилетия. Спял е ту в центрове за настаняване, ту директно на улицата. Този начин на живот е променил тотално мисленето му.

"Да живея 20 години като бездомник беше урок за мен във всяко едно отношение. Преди това аз самият заклеймявах бездомните хора. Но през годините осъзнах, че всеки може да изпадне в такава ситуация, а измъкването от тази спирала е много трудно", казва мъжът и обяснява колко сложно е за хората без покрив над главата да си намерят нов дом: "Най-напред ви питат къде живеете в момента. И ако си признаете, че сте настанен в приют за бездомници, незабавно губите всички шансове".

Днес Димарски работи за издание, списвано от и за бездомни хора в малкото градче Фрайщат в Долна Саксония. Освен това бившият бездомник се е включил и в работата на организацията "Самозастъпничество за бездомните", която се опитва да привлече общественото внимание към проблемите на тези хора в Германия.

Краят на бездомността?

Поради недостига на жилища на достъпни цени през последните години броят на бездомните е нараснал. Трудно е да се определят точните числа, но германското правителство смята, че около 375 000 души в страната попадат в тази категория. 

Различна е оценката на работната група "Помощ за бездомните", според която в Германия има около 600 000 засегнати от проблема, като към 50 000 от тях живеят на улицата. В тази бройка от организацията включват всички лица, които нямат договор за наем или собствен дом.

Германските власти са задължени да осигурят на тези хора място за настаняване, но много от тях отказват да живеят в приюти, тъй като те не им предлагат нито сигурност, нито лично пространство.

В края на април германското правителство прие Национален план за действие, който до 2030 година трябва да реши проблема с бездомността в страната. Това е първият случай, в който германско правителство изготвя подобен документ.

Планът от 31 точки, публикуван от Федералното министерство на жилищното строителство и градоустройството, предвижда осигуряване на финансиране за федералните провинции за изграждане на социални жилища, борба с дискриминацията на жилищния пазар, осигуряване на по-добър достъп до медицинска помощ и консултантски услуги. "Повече жилища на достъпни цени са ключът към борбата с бездомността", казва в тази връзка министърката на строителството Клара Гейвиц.

"Като на война"

При изготвянето на Плана за действие е било взето и мнението на организации, които се грижат за бездомни хора. Те приветстват това усилие на правителството, но същевременно определят документа като недостатъчно прецизен.

Корина Мюнхо от берлинската инициатива "Housing First" посочва, че федералните провинции и местните управи, които трябва да приложат Плана за действие, нямат никаква представа какво трябва да правят по него. Проектът "Housing First" помага на хора да си намерят жилище - без никакви предварителни условия. Тъй като, според организаторите на инициативата, да имаш жилище е основно човешко право.

Корина Мюнхо е наясно колко труден е животът на хората, които са принудени да живеят на улицата. "Един бездомник веднъж ми каза, че да живееш на улицата е като да си на война", казва тя за ДВ и добавя, че тези хора се чувстват напълно беззащитни и към нито един момент не разполагат дори с минимално лично пространство. Техните основни човешки нужди остават незадоволени, а това се отразява на психиката им, допълва Мюнхо.

Липса на жилища на достъпни цени

Благотворителните организации отдавна настояват за приемането на такава програма, посочва Ларс Шефер от помощната организация "Diakonie Deutschland". Той приветства инициативата на правителството, но същевременно изразява и критика. Според него тези 31 точки в Плана за действие са просто сбор от вече съществуващи мерки плюс няколко нови, които обаче едва ли ще доведат до нещо съществено.

В Германия има спешна нужда от жилища с т.нар. контролиран наем. Още преди две години беше обявено създаването на такъв фонд, но миналата година правителството трябваше да признае, че през 2022 г. са били предадени едва 22 545 социални жилища при преследвана цел от 100 хиляди такива жилища годишно.

Много пари, но как са разпределени?

Шефер е на мнение, че има конкретни мерки, които отговорните лица биха могли да предприемат, но които Планът за действие не предвижда - например да се противодейства на предразсъдъците сред наемодателите, като се определят квоти за бездомни хора в новите социални жилища.

Друга работеща мярка би било да се постанови, че определена част от средствата, предоставени на отделните провинции за социални жилища, трябва да се използват за настаняване на бездомни хора.

Тук не става дума за това да се харчат повече пари, а как наличните средства да бъдат разпределени по-разумно, казва Корина Мюнхо. "Парите са налице, но не ги харчим ефективно. Нормативното настаняване струва невероятно много пари, а стандартите са изключително ниски. В Берлин например се харчат по 1000 евро на месец за един човек", посочва тя.

Според организациите за социално подпомагане ситуацията на жилищния пазар е в момента толкова отчайваща, че много хора с години са блокирани в масови приюти. Новият план на германското правителство е опит да се противодейства. За активистите обаче той е в най-добрия случай просто декларация за намерения.

*****

Вижте и това видео от архива ни: