1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияГермания

Без тях Хитлер нямаше да намери път към "доброто общество"

Габи Ройхер
27 юли 2023

Адолф Хитлер е човек от низините - без особено образование и възпитание. Парадоксът е, че той намира прием и признание в "доброто общество" на Германия далеч преди да дойде на власт през 1933 година. Как става това.

В Байройт: Уинифред Вагнер, Адолф Хитлер и Виланд Вагнер
Снимка: akg-images/picture-alliance

Те са сред първите, които канят Адолф Хитлер в дома си: издателят Хуго Брукман и съпругата му Елза още през 1924 година флиртуват с бъдещия диктатор. По онова време те поддържат един тъй наречен „културен салон“, където преди Първата световна война се срещат интелектуалци от различни вероизповедания и с различни възгледи, за да обменят мисли. След войната обаче салонът става средище на консерватори и противници на демокрацията и на Ваймарската република.

Сред гостите е архитектът Алберт Шпеер, който по-късно става звезда на помпозната нацистка архитектура, както и министър на оръжейната промишленост. Там са и съпрузите Уинифред и Зигфрид Вагнер, които организират легендарния Вагнеров музикален фестивал в Байройт. Елза Брукман отваря вратите на дома си за всички, които изпитват носталгия по времената на кайзера или пък се чувстват потърпевши от унижението на военното поражение и от надигащата се икономическа криза.

Визии за една могъща Германия

„Копнежът по появата на нов месия е бил огромен, а надеждите на едрата буржоазия постепенно се насочвали към Хитлер“, обяснява Свен Фридрих, директор на Вагнеровия музей в Байройт. С своите агитационни речи и с визиите си за една нова и могъща Германия Хитлер спечелил сърцето на Елза Брукман и на мнозина други. Семейство Брукман подпомагат Хитлер с пари, а Елза много обича да го издокарва според изискванията на висшето общество. Пак тя осъществява и контакта на бъдещия диктатор с едрите индустриалци.

Снимка: dpa/lby/picture-alliance

Хитлер и Уинифред Вагнер установяват близко приятелство. Адолф Хитлер се чувства уютно в това обкръжение. „Той няма някакво особено образование и до този момент едвам преживява като рисувач на пощенски картички с изгледи и репродукции във Виена. Няма домашно възпитание и някакъв специален произход, тъй че е трябвало някак да компенсира всички тези липси“, казва Фридрих в интервю за ДВ.

Кръгът около семейство Вагнер

Уинифред Вагнер, снахата на големия композитор Рихард Вагнер, също е сред онези, които подкрепят Хитлер. „Уинифред се възхищава от Хитлер заради неговото визионерство и почитта му към Рихард Вагнер“, обяснява Свен Фридрих. Двамата бързо се сближават. Адолф Хитлер дори понякога живее във вилата на семейство на Вагнер.

В най-близкото обкръжение влиза и Хюстън Стюърт Чембърлейн, английски расист и антисемит, който е сред първопроходниците на националсоциалистическото движение. Англичанинът е женен за дъщерята на Рихард Вагнер - Ева. „За Хитлер Чембърлейн е бил истински идол“, казва Фридрих. Адолф Хитлер особено държал на Вагнеровия фестивал в Байройт и по време на властта му фестивалът получавал огромни държавни помощи.

През 1923 година националсоциалистите на Хитлер се опитват насилствено да свалят правителството на Ваймарската република. Заради „бирения пуч“ от Мюнхен Хитлер е осъден на пет години тъмничен затвор, от които обаче не излежава и една.

В затвора в Ландсберг

„Тъмничният затвор в Ландсберг е по-скоро нещо като домашен арест, където Хитлер може най-спокойно да си общува със съмишленици“, припомня директорът на Вагнеровия музей. Семейство Вагнер поддържа епистоларна връзка със затворника, а Уинифред му изпраща сладкиши и хартия за писма. Тъкмо на тази хартия Хитлер започва да пише книгата си „Моята борба“. По-късно Елза Брукман по свое желание става редакторка на второто издание на книгата.

Сред посетителите на Хитлер в тъмничния затвор са още Хелене и Едвин Бехщайн, наследниците на прочутата едноименна фирма за пиана и рояли. „Преди войната повечето големи пианисти задължително свиреха на инструменти от фирмата „Бехщайн“, казва музиковедът Грегор Вилмес, който в момента работи за фирмата. Той припомня, че помитащата инфлация в Германия през 20-те години на миналия век тежко засяга и „Бехщайн“.

Семейство Бехщайн

Рекламен плакат на фирмата Бехщайн от 1898 годинаСнимка: akg-images/picture alliance

Семейство Бехщайн ентусиазирано подкрепяло плановете на Хитлер и също често му давало подслон в своята вила. След краха на нацистка Германия близостта на Бехщайнови с „фюрера“ увредила имиджа на световноизвестната фирма за пиана и рояли. След като започва Втората световна война, Хитлер поразрежда своите посещения в салоните на дамите от едрата буржоазия. Елза Брукман по някое време също се дистанцира от Хитлер заради зверствата срещу евреите и в хода на войната.

Независимо от това чак до смъртта си през 1951 година тя си остава убедена националсоциалистка.

Уинифред Вагнер и след войната си остава гореща почитателка на Хитлер и на нацистите. Ето защо тя и синът ѝ Виланд, който също е близък сподвижник на Хитлер, са подложени на процедура по денацификация. На нея ѝ е забранено да остане на поста си като директорка на Вагнеровия фестивал. Въпреки всичко обаче тя продължава да се събира със старите си приятели от времената на националсоциализма.

Алберт Шпеер и другите известни имена

Любимият архитект на Хитлер Алберт Шпеер след войната е осъден на 20 години лишаване от свобода. И за други известни творци като скулптора Арно Брекер или диригентите Вилхелм Фуртвенглер и Херберт фон Караян се знае, че са си сътрудничели с Хитлер, но окупационните власти след поражението на Германия ги обявяват просто за „симпатизанти“ и така след известно време въпросните творци могат да се върнат към работата си. Арно Брекер дори получава държавни поръчки от правителството на ФРГ в Бон, а диригентът Фуртвенглер жъне овации при гастролите си из Европа заедно с Берлинската филхармония.

Фасада на "Новото канцлерство", построено по проект на Алберт Шпеер през 1938 годинаСнимка: akg-images/picture alliance

Днес фирмата „Бехщайн“ работи с много пианисти и пианистки от еврейски и палестински произход и подкрепя музикални проекти, които имат за цел преосмисляне на хитлеристкото минало на страната. Във фирмата вече няма представители на семейството, но фирменото име е запазено. „Носим това име, разбира се, само заради основателя Карл Бехщайн, който е бил значима личност и много е помагал на изкуството и културата. В същото време не забравяме и нелицеприятната история на Хелене и Едвин Бехщайн“, признава Грегор Вилмес.

Фестивалът в Байройт

Фестивалът в Байройт вече не е притежание на семейство Вагнер – за него отговаря публичната фондация „Рихард Вагнер“. Директорката на фестивала Катарина Вагнер, внучка на Уинифред Вагнер, открай време преосмисля националсоциалистическото минало на своето семейство. Включително и по този начин тя успя да изведе фестивала към едно модерно бъдеще.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ