През април 2022-та година Осман Кавала получи доживотна присъда за това, че е организирал и финансирал протестите в парка Гези през 2013-а. Демонстрациите там първоначално бяха срещу изграждането на търговски център, но след това прераснаха в протести срещу правителството.

ДВ: Как се включихте в протестите в парка Гези преди 10 години?

Осман Кавала: Когато за пръв път научих за правителствения план за строеж на търговски център, който напълно би унищожил парка, се присъединих с колегите си към кампанията за убеждаване на правителството и обществеността, че това е ужасна идея.

Офисът ми е почти до парка. Оттам можех да наблюдавам младите хора, които се събират в парка и да говоря с тях. Бях впечатлен от решителността им да защитят парка, от тяхното силно чувство за справедливост. По-голямата част от тях нямаха връзки с организация и вероятно за първи път участваха в подобна акция. По време на протестите занесох в парка високоговорител и пластмасова маса. Това, както и няколко бисквити, са единствените доказателства, представени в обвинителния акт в подкрепа на твърдението, че съм финансирал протестите.

Но в днешна Турция вече не са необходими доказателства, за да пратиш някого зад решетките - при положение, че правителството го смята за виновен. В моя случай г-н Ердоган започна да отправя тежки обвинения срещу мен още преди изготвянето на обвинителният акт. Мисля, че нито правителството, нито прокурорите, подготвили обвинението, наистина вярват в абсурдното твърдение, че съм планирал и организирал протестите в сътрудничество с Джордж Сорос. (Кавала е сред основателите на турския клон на фондация "Отворено общество", която през 2018-а година прекрати дейността си в Турция - б.ред.) От самото начало бе ясно, че протестите се развиват спонтанно и нямат централна командна структура.

ДВ: Съгласни ли сте с аргумента, че с наказанието Ви правителството се опитва да изпрати послания към западния свят?

Осман Кавала: Мисля, че с моето преследване се отправят множество послания, насочени най-вече към вътрешната публика и към активистите на гражданското общество. Присъдата ми би трябвало да ги възпре да участват в акции, които биха могли да бъдат възприети зле от правителството. 

ДВ: Все пак какво е Вашето обяснение за предприетата атака срещу Вас?

Осман Кавала: В обвинителния акт срещу мен е записано, че съм сътрудничил  с малцинствени групи, за да ги насъскам срещу правителството, което съм правил под прикритието на културни програми. Ние работим от 20 години в Югоизточна Турция (в Диарбекир, предимно с кюрдското население), а сега за първи път ми се отправят такива фалшиви обвинения. Според мен това е свързано с все по-силния авторитарен манталитет, съпроводен от враждебни към малцинствата тенденции.

ДВ: Каква беше първата Ви реакция, когато чухте присъдата? 

Осман Кавала: Очаквах да получа присъда от няколко години лишаване от свобода, която бе нужна за оправдаване на дългото ми и произволно задържане. Но не съм предполагал, че ще ме осъдят на доживотен затвор, използвайки същите доказателства, които Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) намери за недостатъчни дори само за моя арест. 

Има много затворници, които са задържани или осъдени произволно. Доста от тях се намират зад решетките по-дълго време от мен. Въпреки това смятам, че различните фази на този политически процес, използването на различни обвинения за удължаване на задържането ми и накрая тази присъда демонстрираха много ясно какви са манипулациите при съдебните процеси в Турция и злоупотребите с турската наказателна система. Опитвам се да запазя спокойствие и чакам в страната ми да настъпи политическа промяна. 

ДВ: Изборите в Турция наближават. Какви са Вашите надежди и опасения?

Осман Кавала: Обнадежден съм за бъдещето на Турция. Имаме силна политическа опозиция с дълбоки традиции и организационна мрежа. На последните местни избори опозицията спечели почти всички кметски места в големите градове. Съществува пространство за демократични политически и граждански действия, които не могат да бъдат потиснати. Именно те биха могли да предотвратят преминаването към затворена авторитарна система, дори опозицията да не спечели на предстоящите избори.