Ще се промени ли Русия след очакваната победа на Владимир Путин на президентските избори? Колко дълго Западът ще продължи да подкрепя Украйна? Има ли ефект от западните санкции срещу Русия? На тези и на други въпроси отговаря бившият американски посланик в Москва Майкъл Макфол.

ДВ: Г-н Макфол, Владимир Путин навярно ще спечели президентските избори в Руската федерация. Дали САЩ и другите западни държави ще го признаят като законно избран държавен глава?

Макфол: Никой няма да зачете тези избори като свободни и честни. Положението се влошава и от факта, че главният опонент на Путин Алексей Навални в момента умира в затворническа килия в Русия. Така че не си правете никакви илюзии. А в САЩ на тези избори не се гледа като на важно събитие. Колкото до това дали САЩ и администрацията на президента Джо Байдън ще признаят Путин за законно избран президент – аз не знам отговора. Предполагам обаче, че ще го признаят, защото те имат още някои работи за вършене заедно с него.

ДВ: Отдавна следите еволюцията на Путин и неговата властова система. Очаквате ли някаква нова фаза след президентските избори?

Макфол: Още през март 2000 година аз написах първата си статия с предупреждение за неговата антидемократична склонност. Сега, две десетилетия по-късно, отново пиша такава статия и се опитвам да предупредя, че той е диктатор и автократ. И ако си мислите, че по-лошо не може да стане – о, може! Репресиите винаги могат да станат още по-страшни. Макар че човек не си представя как условията могат още да се влошат – толкова тъмно и тъжно е в момента в Русия. Няма свободни медии, лидерите на опозицията лежат в затвора. Живях в СССР по време на залеза на съветската епоха. И имам впечатлението, че сега страната е много по-автократична, а контролът над гражданите е много по-строг, отколкото в късната Брежневска ера. А това е трагично. И не бива да подценяваме опасността нещата да се влошат допълнително. По-добре няма да стане в Русия, ще стане по-зле.

ДВ: Съществуват опасения, че след изборите в Русия ще се надигне нова вълна от военни мобилизации, че може да блокират канала Ютюб. Какво мислите Вие за тези опасения? И как още шест години Путин биха се отразили на войната в Украйна?

Макфол: Все трудни въпроси. Радвам се, че питате за Ютюб, защото това би била драконовска мярка, която ще бъде крайно непопулярна в Русия. Така че не мисля, че той ще я предприеме преди изборите, но след тях може да се поддаде на изкушението – та нали това е един от малкото канали, които руската държава не контролира. Смятам, че мобилизацията след изборите е неизбежна. Редиците на руските военни са изтощени, загубите са катастрофални. Ако иска да съхрани статуквото на бойното поле, той ще трябва да хвърля още млади руски мъже на смърт в Украйна. (…)

Като човек, който десетилетия наред е изучавал диктаторските режими, аз мога да кажа, че е много трудно да разбереш истинските предпочитания на хората, които живеят в диктаторски режими. Хората, живеещи в тоталитарни режими, нямат никакъв стимул да изразяват истинските си предпочитания. Това им създава само неприятности. Ето защо дори допитванията, на които най-много се доверяваме, трябва да бъдат разглеждани с едно наум, че във всеки тоталитарен режим, особено когато той води война, протича огромна фалшификация на предпочитанията. Защото ако на висок глас кажеш, каквото мислиш, можеш веднага да се озовеш зад решетките. Да, има го здравото ядро (привърженици на Путин – бел.ред.), аз ги наричам „сибирските бабички", които поддържат войната срещу Украйна, защото гледат руска телевизия и се намират под нейното влияние.

ДВ: Но сякаш и в Москва има немалко хора, които печелят добре от военното производство и са твърде доволни.

Макфол: И това е вярно. Когато говоря за „сибирските бабички", аз имам предвид ясната зависимост, която съществува в Русия от десетилетия: колкото по-възрастни, колкото по-ниско образовани, колкото по-далеч от града и колкото по-зле заплатени, толкова по-голяма е вероятността да гласуват за Путин. При по-младите, по-образованите, по-благосъстоятелните, живеещите по-близо до града е по-голяма вероятността да не поддържат Путин. Това обаче не означава, че в Москва няма млади и добре припечелващи хора, които поддържат Путин. Просто такава е демографията на електората. Но когато убиваш все повече млади хора – това променя демографската ситуация. И с течение на времето, след няколко години, разрастването на този ефект ще се окаже проблем за Путин. Същият проблем възникна и при Леонид Брежнев, който изпрати много млади съветски войници на смърт в Афганистан. Тогава се случи не на втората, а на десетата година от началото на войната, вече по времето на Михаил Горбачов – и се оказа цена, която обществото вече не искаше да плаща.

ДВ: 10 години – това е страшно песимистична прогноза за Украйна. Има ли надежда краят на войната да настъпи по-бързо?

Макфол: Разбира се, аз се надявам, че господин Путин ще се изтегли от Украйна. (…) Той би могъл да обяви, че е удържана победа, а неговите последователи биха го подкрепили. В моята страна се шири един мит, че било необходимо „Путин да съхрани фасон", защото иначе на негово място щял да дойде някой националистически лидер. Аз мисля, че това са глупости. На него пред никого не му трябва да пази фасон. Ами че това е тоталитарен режим. По резултатите от допитванията личи, че повечето хора искат войната да свърши. Те биха били щастливи, биха празнували и не биха се вълнували дали Донбас принадлежи към Русия или не. Въпреки това обаче не мисля, че Путин ще постъпи така.

Според мен той просто смята, че може да съхрани статуквото. В сравнение с Украйна, Русия има повече хора, които може да изпрати на смърт. Русия има и повече икономически ресурси, които може да хвърли на вятъра. А западната подкрепа (за Украйна, бел.ред.) с течение на времето ще намалее. Така че, колкото и да е трагично, Путин може да се окаже прав в тези свои сметки. Надявам се да греши, но се боя, че може да се окаже прав.

ДВ: Тоест, санкциите не дадоха очаквания ефект, а Западът се умори да подкрепя Украйна?

Макфол: Целта на санкциите срещу Москва е да спре войната. Войната обаче не спира, тъй че санкциите не са постигнали целта си. Ще бъде обаче неправилно да се каже, че те не водят до икономически ограничения в Русия. Без санкциите щеше да бъде много по-лошо. Руската икономика щеше да бъде в много по-добро състояние. Заради санкциите вносът на технологии излиза доста по-скъпо. А енергийните санкции водят до повишаване на разходите и спадане на доходите в Русия. Санкциите срещу отделни индивиди също създават трудности. Така че не бива да се твърди, че санкциите не работят. Те работят, но не така ефикасно, както би ни се искало. Същото се отнася и до западната военна помощ за страната. Работят ли такива системи като ПВО и HIMARS? Да, работят. Те унищожават руски цели и военни възможности всеки ден. Но войната продължава. Което означава, че това въоръжение не е реализирало своето предназначение.

Още по темата вижте тук: