Социалната пазарна икономика беше въведена в Германия още през 1948 година като икономическа и парична реформа. Целта беше да се постигне възможно най-голямо благоденствие на хората, съчетано с възможно най-голяма социална сигурност. Казано по друг начин: социалната пазарна икономика съчетава предимствата на свободното пазарно стопанство с идеята за социалната държава. И наистина този принцип отличава Германия съществено от други държави с пазарна икономика - например от САЩ.

Германската обществено-правна медия ZDF цитира актуално изследване на института ifo, според което идеята за социална пазарна икономика продължава се радва на голям интерес и до днес. Но колкото по-високи са доходите и образователният ценз на хората, толкова по-силно спада и одобрението им за принципите на социалната пазарна икономика.

Стига ли до всички благосъстоянието в Германия?

Спорен е въпросът дали всички в германското общество могат да се възползват от нарастващото благосъстояние. „От около 2013 година насам може да се каже, че виждаме как хората в Германия вече до голяма степен извличат ползи от повишеното благосъстояние в страната“, казва Максимилиан Щокхаузен от Института за германската икономика в Кьолн.

По-критична по този въпрос е Доротее Шпанагел от близката до синдикатите в Германия фондация "Ханс Бьоклер": “Просперитет за всички? Най-вероятно това никога не е било в сила“, казва тя за ZDF. По думите ѝ дори през второто десетилетие на 21 век е имало групи в обществото, до които благосъстоянието в Германия изобщо не е достигало.

Социално разслоение

Един от най-важните фактори в случая са доходите на хората, тъй като те определят тяхното потребление. Ако погледнем към неравенството в доходите, Германия е близо до средните за ЕС стойности. Но особено богатството е твърде неравномерно разпределено. В това отношение страната изпъква пред редица други държави от Общността.

„В богата Германия има и бедност – и то за мнозина. Според официалната статистика повече от една пета от населението на страната е застрашено от бедност“, пише „Франкфуртер Рундшау“. Той цитира професорката по икономика в Бремен Мехтхилд Шротен, която твърди, че бедността в Германия в много случаи се предава по наследство. А да си беден означава също и по-малки възможности за образование, социално израстване, добре платена работа и т.н. Но за преодоляването на тези проблеми повече се говори, отколкото да се работи, коментира изданието.

Второ икономическо чудо няма да има

Обществено-правната медия АРД припомня на свой ред, че социалната пазарна икономика е сред факторите, които родиха германското икономическо чудо през 1950-те години. За него спомогнаха и други фактори - бързото възстановяване на страната след войната, субсидиите за индустрията и планът „Маршал“. Всичко това даде много силен импулс на икономиката, в резултат на което към края на 1950-те години в страната вече имаше дори недостиг на работна ръка, а през 1964 година страната вече беше приела 1 милион гастарбайтери.

През последните две десетилетия обаче икономическото развитие на страната е значително по-сдържано, отколкото в следвоенните години, продължава АРД. Между 2000-та и 2020 година икономиката е нараствала средно с 1,0 процент, докато между 1950 г. и 1970 г. ръстът е бил средно 6,4% на годишна база. До края на 60-те години на ХХ век промишлеността е създавала повече от половината от брутната добавена стойност, докато днес преобладават услугите с дял от над 70 процента в икономическото развитие на страната.