От януари край Черно море ще може да се плаща в евро – това е ясно. Но не толкова ясно е какво означава въвеждането на еврото за България, пише „Зюддойче Цайтунг“ (ЗЦ). По-конкретно – как се приема от населението и до каква степен се инструментализира политически, особено от проруската крайнодясна опозиция, която е много силна и в България, както в други страни от Югоизточна Европа.

Германското издание отбелязва, че България е сред най-слабите икономически страни в ЕС, допринася само с 0,6 процента за БВП на Общността. Към това се добавят високата инфлация, трайният проблем с корупцията и определена неуправляемост. „Зюддойче Цайтунг“ напомня, че в последните четири години в България седем пъти е имало избори и едва от януари отново има относително стабилна управляваща коалиция.

Очаквания за икономическо оживление

Новата валута се свързва с големи очаквания, подчертава германското издание – например, че кредитният рейтинг на страната ще се подобри, чеБългария ще стане част от системата на банковия надзор в Европа и изобщо – че като страна от еврозоната ще получи по-голяма политическа тежест. Освен това голяма част от населението ще има полза от отпадането на разходите за трансакции при обмяната на валута.

Розовата картина, която много експерти рисуват, влиза обаче в противоречие с отношението към новите пари в самата страна, посочва ЗЦ. Това е страхът, че новата валута ще бъде използвана за повишаване на цените, а като резултат и разходите за заплати ще нараснат значително. Противно на разпространеното клише, България вече не е страна с ниски заплати, а има и недостиг на квалифицирани специалисти, особено в туризма и в IT бранша.

Германското издание подчертава, че много опасения могат да бъдат отхвърлени – още повече, че левът е обвързан с еврото, а и вече от години много сделки с недвижими имоти се извършват именно в евро. Цитирана е заместник-директорката на Европейския съвет за външни отношения Весела Чернева с убеждението , че през следващите месеци всичко ще се стабилизира. „Когато хората видят, че не се случва нищо страшно, страховете ще се разсеят“, казва тя.

"Възраждане" и протестите срещу еврото

Крайнодясната опозиционна партия „Възраждане“ обаче от месеци се обявява против въвеждането на еврото – организира демонстрации и протести. Както казва по този повод Чернева, партията от една страна обслужва широко разпространения в Югоизточна Европа евроскептицизъм, че Брюксел диктувал решенията си на страните членки. От друга страна „Възраждане“ е проруска партия с добри контакти с Москва, където нямат интерес чрез въвеждането на еврото България да бъде още по-тясно свързана с ЕС, обяснява Чернева пред ЗЦ.

Сайтът на Втора германска телевизия ZDF пише, че българското население е разединено по въпроса за еврото – според допитванията около половината българи се отнасят скептично към новата валута, за което Петър Ганев от Института за пазарна икономика има обяснение: „Част от недоверието и страховете от присъединяването към еврозоната очевидно се подклаждат от политическата нестабилност в страната от последните четири години“.

АРД цитира евроскептични участници в протестите срещу еврото в София, една от които казва: „Еврозоната е най-лошото, което може да се случи на българите сега, тъй като ние и бездруго сме подчинена територия“. Неин съмишленик на свой ред пита: „Какви са тия европейски ценности? Ние нямаме нужда от еврото. За какво ни е изобщо?“.

Парите са емоционален фактор

„Зюддойче Цайтунг“ посочва, че отхвърлянето на еврото се дължи и на известна носталгия. Парите винаги са и емоционален фактор, мнозина се опасяват, че със загубата на българския лев ще изгубят и част от националната си идентичност. Това е следствие и от обстоятелството, че сегашното правителство не направи достатъчно, за да информира населението за промяната. „Информация липсва, а има и много фалшива информация“, казва пред ЗЦ Соня Миклай от Германо-българската индустриално-търговска камара.

Към това се добавя, че президентът Румен Радев  е евроскептик, отбелязва германското издание. Той иска – както и партия „Възраждане“ - в България да се проведе референдум за еврото. Весела Чернева посочва, че исканията на Радев са политически мотивирани и обяснява, че всички правителства в последните години, а те не са били малко, винаги са се обявявали ясно за еврото.