Калин Славов е изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“. От 2011 е асистент по данъчно и финансово право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и води дисциплината „Бизнес интегритет“ в Стопанския факултет на същия университет. Основните сфери на професионален интерес включват изграждане на капацитет и устойчиво развитие на публични институции, антикорупционна експертиза и анализ. 

ДВ: Години наред България е сочена в докладите на Трансперънси Интернешънъл като най-корумпираната държава в Европейския съюз (ЕС). В началото на седмицата представихте изследването за 2023 година, свързано с местната система за почтеност. Какво показва то?

Калин Славов: Спрямо предходната година индексът остава непроменен, но има сериозно вътрешна динамика на процесите. Наблюдаваме пренареждане на общините, които са обект на изследване - някои от тях сега са се придвижили от опашката към средата на класацията. Отдаваме го на факта, че имахме възможност да работим с тях и да им разкажем за добри практики и възможности, а те успяха - с чисто организационни мерки: отчетност, прозрачност, механизми за консултация с бизнеса и с гражданския сектор - да подобрят своето представяне. За съжаление има повтарящи се “двойкаджии” - Хасково, Силистра и Кърджали. 

В челото на класацията са три града с голям икономически потенциал: Русе е на първо място, Бургас и София - съответно на второ и трето място. Това показва, че ключовото за успеха не е толкова нивото на ресурси и административният капацитет, а постоянната целенасочена политика за подобряване на управленските процеси. Ще дам един конкретен пример: В Русе един от факторите е възможността на гражданите да проследяват движението на техните преписки. Друг важен елемент е участието на гражданите при взимането на решения - това е публичен, отчетен процес, с равен достъп и с ясни критерии за участие.

И още един пример от Бургас: при градацията на трите ключови институции се забелязва, че, макар и с малка разлика, кметът има по-ниска оценка от общинския съвет, който пък е с по-ниска оценка от администрацията. Тези резултати показват, че там е изградена устойчива администрация, което би трябвало да е целта на всеки политически водач. Т.е. там вече може да се говори по-скоро за институционалност, а не толкова за лидерски качества.

ДВ: Как се разполагат тези резултати в общата картина, как се формира глобалният индекс за възприятие на корупцията CPI?

К. Славов: Индексът подрежда различните държави според техните антикорупционни усилия и институционален капацитет. Практически всяка държава, всяка икономическа територия в света е включена в тази класация, която по недвусмислен начин показва нивата на корупция и служи за опора при взимане на всички политически решения - на ниво ЕС, ООН, Г-20 и т.н.

Индексът се формира въз основа на събраните данни от голям брой независими изследвания в различни аспекти на икономиката, политиката и обществения живот. Тези изследвания се правят на терен от различни организации въз основа на много богат спектър от дейности.

За България този индекс почива върху 10 независими изследвания, които могат да бъдат групирани в 3 тематични сфери: икономическа, социална и политическа. Страната стои стабилно в две от тях по формален признак - като член на ЕС България автоматично е включена в категорията на държавите, при които политическите критерии и макроикономическите показатели са добре покрити. Оттук и позитивната част в оценката.

Същностните показатели, свързани с бизнес климата, обаче далеч не са на това равнище. На терена на конкретиката, ако се абстрахираме от привилегията заради приемането на страната в така наречения “Европейски елитен клуб”, България стои зле.

ДВ: Обяснете как се интерпретира “усещането за корупция”!

К. Славов: Политиците интерпретират по субективен начин този индекс, което е опит индиректно да се оспори обективността на изследването. Става дума за това какво влагат в понятието възприятие на корупция. А индексът е базиран върху множество авторитетни изследвания, сред които на Световния икономически форум, фондация “Бертелсман”, Световния проект за правосъдие, Университета в Гьотеборг и др., и няма нищо субективно в елементите, от които е съставен. 

Един от факторите, от които до голяма степен зависи на кое място в класацията ще попадне дадена държава, е общата картина на върховенството на закона. Изследванията по един доста комплексен начин разглеждат цялата система на правораздаването, на законотворческия процес. Точно тук са едни от най-големите дефицити.

СВ: Каква тенденция наблюдавате през всичките тези години?

К. Славов: Категорично може да се говори за тенденция. За съжаление тя е много близка до онова, което виждаме на монитора до леглото на умиращ пациент - права линия, която показва отсъствието на сърдечната дейност.

Повече от 10 години индексът на България стои непроменен и ни запраща на опашката на страните от ЕС - ние сме или на последно, или на предпоследно място. Когато се случи да изпреварим друга държава, то е поради възникнала извънредна ситуация. Такъв беше случаят с Гърция, когато южната ни съседка изпадна в икономически колапс. Такъв е случаят с Унгария във връзка с тежките политически проблеми с правосъдната им система и правата на човека.

Така че - дали говорим за един пункт разлика нагоре или надолу, нека не се заблуждаваме - ние си оставаме на последното място сред държавите от ЕС. Това показва, че имаме системен проблем и липса на капацитет за преодоляването му. Имали сме малко по-високи показатели само в навечерието на приемането на страната в ЕС. Тогава, заради общата позитивна енергия, като че ли самите институции и политици бяха по-мобилизирани, а и имаше ежедневна намеса в процесите от страна на преговарящите екипи.

ДВ: Как присъства темата в медиите? Те също са част от информацията, която анализират изследователите.

К. Славов: Заради начина, по който се формира индексът, трябва да се направи разграничение между медийното отразяване на определени процеси и управленските тенденции. Има събития, които преминават за кратко през медиите - това са отделни политически скандали, свързани с избор на определени позиции. Единичните случаи не се отразяват на индекса.

Константите обаче стоят непоклатимо: една от най-тежките тенденции е делегитимацията на публичната власт през най-важните органи на демократичната държава - Конституционния съд, ВСС, Инспектората. Всичко това показва неспособност на държавата да продуцира легитимна власт. Как иначе може да се тълкува фактът, че множество независими регулаторни органи, чиито ръководства са с изтекъл мандат, не могат да обновят състава си вече шест-седем години. Те са цели 18 на брой ! Стигна се дотам Конституционният съд да излезе със специално решение за това, че тази ситуация не се отразявала на действителността на актовете, които тези органи приемат.

ДВ: С кого ви е най-трудно да работите?

През последните десетина години се оказва все по-трудно да се работи изобщо по тази тема. Защото подходът на властта се сведе до игнорирането на проблема и тоталното му пренебрегване. А това затваря възможността за публичен дебат. За медиите тези проблеми станаха второстепенни и те не им обръщат внимание. А бизнесът получава сигнал, че това не е тема, по която трябва да има някаква активност.

Между 2010 и 2012 години в бизнеса имаше искрица надежда, че това явление може да бъде сведено до някакви разумни граници. След това бизнесът възприе идеята, че става дума за тема табу - за нея не се говори. В началото, в неформални разговори имаше оплаквания от страна на бизнеса, когато се сблъскваха с това явление, после те не просто започнаха да отричат наличието на корупционни практики, но и да отказват всякаква комуникация по темата.

В последните 2-3 години сякаш се забелязва някакво движение на махалото - като че ли стана “модно” отново да се говори за корупционни практики. Но - както се случва с всеки тренд - вечерта обличаш модната дреха, а после я слагаш в гардероба и забравяш за нея. Политиците са тези, които задават тона, а от начина, по който го правят, зависи до каква дълбочина може да стигне анализът.

ДВ: Как се отнася индексът на Трансперънси Интернешънъл за България към темата за приемането на страната в Шенген?

Директно. Защото влияе на позициите на конкретни държави, а не се отнася до формалното изпълнение на критерии. Тези държави познават добре процесите в България. И с формално изпълнение на критериите работата няма да стане. Това, че ще приемем закони с добре формулирани заглавия, не създава убедително впечатление за активност на държавата на полето на антикорупционните механизми.

ДВ: Българският клон на Трансперънси Интернешънъл е част от глобална мрежа, ангажирана с антикорупционните процеси в света. В този контекст как определяте влиянието на закона "Магнитски" в българската публичност.

К. Славов: Влиянието може да бъде разглеждано в две посоки - първата се отнася до правните последици, втората - до морално-етичната оценка, която се съдържа в него. Българските институции успяха да заемат позиция, която да не даде възможност да се проявят правни последици. По отношение на морално-етичната оценка по скоро трябва да се проследят обществените реакции. А те са най-разнообразни.

Още по темата вижте тук: