1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България: Крах и криза като през 1996-та?

18 октомври 2022

И този парламент ли ще се окаже ялов да състави мнозинство? Низ от служебни парламенти с де факто президентско управление е крах на парламентарната република, увенчан и с конституционна криза, пише Веселин Стойнев.

Депутати в българския парламент
Снимка: BGNES

Ще си имаме служебен парламент. Такова ще е 48-ото Народно събрание, което отказва да излъчи свое правителство, но ще работи известно време със служебното, до максимално възможните конституционни срокове. Ще приеме някои нетърпящи отлагане закони, включително този за държавния бюджет, преди да се разпусне, а напролет ще отидем пак на избори. Такъв е най-вероятният сценарий пред страната до Нова година.

Политическата криза от последните две години е на път да утвърди хибридна формула на държавно управление, при която служебните правителства на практика придобиват редовен статут, а парламентите се превръщат в служебни, като контролират излъчен от президента кабинет, но не са в състояние да създадат и контролират свой. Така беше с 45-ото и 46-ото Народно събрание, така се очертава да стане и с 48-ото.

Резултатът от изборите направи невъзможно формирането на парламентарно мнозинство. Задълбочаващото се политическо разделение прави почти невъзможно и съставянето на кабинет на малцинството или търсенето на формула за временно програмно-експертно правителство с по-широка, но ограничена парламентарна подкрепа. Опитите да се търси някакво съгласие са обречени на неуспех и се превръщат в досаден сапунен сериал.

Провалът на контактната група

Президентът Радев излишно даде дълга отсрочка за свикването на новото Народно събрание. Създаденият от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов преговорен евроатлантически дует Росен Плевнелиев-Соломон Паси се оказа без публика, след като ПП, ДБ и БСП веднага отказаха срещи с него. После бе сменен репертоарът му – от контактна група за търсене на съгласие за правителство в парламентьори за търсене на каквито и да е допирни точки. Накрая на дуета не му остана друго освен да тръгне на серенади по стаите на парламентарните групи една след друга, като за да е пълна веселбата, смята да започне в четвъртък с поръчителите на музиката – ГЕРБ.

Корнелия Нинова пък още в понеделник пробва собствен рецитал на парламентарното съгласие със среща между партиите за социалните мерки срещу кризата. ДБ, „Възраждане“ и „Български възход“ обаче не уважиха пиарската ѝ инициатива и начинанието завърши с протоколния успех „изслушване на служебния финансов министър за състоянието на бюджета“ този петък. За този първи парламентарен контрол обаче са се наточили и други партии, а и на служебния кабинет оттук нататък му предстои да прекарва немалка част от времето си в Народното събрание. Така беше и с другите просто служебни парламенти – като нямаш собствено правителство, хвърляш двойна енергия за контрол над президентското в пленарната зала и по комисии, поне за да запълваш дневния ред.

Безброй излишни битки

Излишна битка по проверка здравината на политическата фронтова линия ще се води и при избора на председател на парламента. Не само първата политическа сила, която го излъчва по традиция, обяви номинацията си за такъв, кандидати обявиха и ПП и БСП. Около избора на председател ще започнат пресилени тълкувания дали не се е създало ново парламентарно мнозинство и каква точно подкрепа е дала една или друга партия за избрания „пръв сред равни“, като не е участвала във финалното гласуване, когато останат само двама претенденти.

Реалните тематични мнозинства ще се формират по-късно и по неволя. Първо партиите все пак ще трябва някак да си разпределят парламентарните комисии, което няма как да стане без договорка при липса на мнозинство. После ще започнат да гласуват и неотложни закони, като тези, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, защото иначе България ще изгуби пари. Най-сетне ще гласуват и Закона за държавния бюджет за 2023 г., като ще се надцакват с редакторски усилия върху проекта, който ще внесе служебното правителство. Най-големите наддавания ще са за раздаването на пари, като още отсега се очертава бясно съревнование за пенсиите и енергийните компенсации. Предстоят тежки колизии и по съдебната реформа и оръжието за Украйна.

Веселин СтойневСнимка: Tony Tonchev

Паралелно ще върви парламентарната въртележка за съставяне на правителство - с първия, втория и третия мандат. ПП, ДБ и БСП ще останат принципни, за да не подкрепят първия. ГЕРБ ще откажат подкрепа за втория на ПП, за да не бъдат унизени, понеже им е бил отказан първия. Всички ще гледат дружно да загърбят третия, за да не се окаже някой сам виновен, че е тласнал страната към избори.

Очертава ли се изход от кризата

Въпросът е дали този парламент ще остави поне минимална политическа зестра за кризисен изход на следващия, ако той отново се окаже ялов за мнозинство. Защото низ от служебни парламенти с де факто президентско управление е крах на парламентарната република, увенчан и с конституционна криза.

Партиите са длъжни да намерят съгласие за предизборни и следизборни коалиции или поне да не изключват предварително кабинет на малцинството напролет. Иначе съгласие ще се постигне лесно, ако стигнем до икономическа криза ала 1996-та, ако войната ни засегне пряко, или ако „Възраждане“ стане първа или втора политическа сила.

*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ