Дебати в парламента, синдикални протести с всички атрибути на "работнически гняв" отвън: запалване на клада, погребален кръст с надпис "Мини Марица-Изток". Четвъртъкът (12.01.) донесе едно популистко и до голяма степен безсмислено решение на 48-ия парламент. С него служебното правителство беше задължено да предоговори с Европейската комисия (EК) затварянето на въглищните централи в България, а те да работят до 2038 година. Срокът за договарянето е 31 март. Ангажиментът за затварянето произтича от закрепеното в договора с ЕК - Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), че до 2025 година България трябва да намали въглеродните емисии с 40% спрямо нивата им от 2019.
Задното колело на ЕС
Освен че бе сред последните две държави, закъснели твърде много с внасянето на плановете си, сега България ще е първата, която иска предоговаряне. Заложената цел за намаляване на CO2 емисиите е в съответствие с целите, които бяха приети от ЕС в името на Зеления преход и борбата с климатичните промени. За изпълнението на тези и други задачи в ПВУ, свързани с технологичното обновление, Брюксел отпуска на България 5.37 милиарда евро безвъзмездни средства, първият транш от които - 1.37 милиарда евро, дойде през декември.
Политическата нестабилност не помага за постигането на "положителна оценка от Европейската комисия", както е записано в решението на парламента. Това означава, че ако България иска да запази въглищните централи, трябва да предложи откъде другаде да дойде намаляването на емисиите, за да изпълни целите на RePowerEU - тъй като правителството трябва да представи план за декарбонизация. Във Фейсбук енергийният анализатор Юлиан Попов обяснява какво значи това: "Всички сгради да се отопляват с ВЕИ или да не се отопляват; целият транспорт да е електрически; индустрията да не използва газ; милиони посадени дървета; скъпи системи за улавяне и съхранение на въглерод". България не може да реализира нито една от тези задачи, тъй като те не са заложени като цели.
Преди време експерти обясниха, че за да не бъде застрашена националната сигурност, са необходими инвестиции в производства, при които се намаляват CO2 емисиите, както и механизъм за стратегически резерв, гарантиращ на операторите на централите средства за поддръжка на съоръженията, когато не работят.
Загубите за България
Крайният резултат ще е загуба на средства по ПВУ, проектите по който трябва да приключат през 2026 година. Освен това, ако не бъдат изпълнени реформите, които са заложени в Плана срещу всеки проект, България ще трябва да връща средства. За държава, която отчита спад на чуждестранните инвестиции, липсата на свежи пари, при това грантове, ще има негативен ефект. Освен милиардите по Плана, ще бъдат изгубени и 1.3 милиарда евро, които трябва да се получат чрез Фонда за справедлив преход за мерки за пазара на труда и бизнес проекти в трите въглищни района - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Териториалните им планове обаче се подготвят на ниво министерства, а местните общности и власти имат слабо участие.
Докато загубата на средства (и репутационните щети) за България може да се калкулира, другите негативни ефекти ще траят с години. Вредните и неефективни производства, които замърсяват и тровят хората, ще продължат, вместо инвестиции в нови технологии и работни места. "Грийнпийс-България" представи данни от изследване, според което икономическите разходи, свързани с въздействието върху здравето от производството на ток от въглища, възлизат на 11.8 милиарда евро за периода 2016-2020. Вредните емисии са виновни за 3160 смъртни случая, приписани на излагането на ФПЧ2.5, озон, азотен диоксид и живак, 780 000 загубени работни дни; 1810 приема в болница по сърдечно-съдови и респираторни причини и др.
Дефицит на лидерство
Предстоящото затваряне на въглищните централи в България беше известно още на третото правителство на ГЕРБ, но те се измъкнаха от отговорност, оставяйки на служебното правителство на президента с премиер Стефан Янев да внесе Плана за възстановяване и устойчивост в ЕК. В подготвения първи вариант на Плана от 2020, подписан от вицепремиера Томислав Дончев, се предвиждаше ТЕЦ-овете да преминат на газ, като се преустанови въглищната индустрия. А преди началото на един Европейски съвет през декември 2020 премиерът Бойко Борисов заяви, че България ще успее да се вмести в параметрите за съкращаване до 2030 с 55% на въглеродните емисии спрямо равнището от 1990 година.
По-късно Кирил Петков и Асен Василев, в качеството си на служебни министри, се обявиха срещу преминаването на въглищните централи на газ. Нещо повече - в навечерието преди да обявят политическия си проект и участие в парламентарните избори през ноември, двамата отидоха на среща с миньори и енергетици в Маришкия басейн, подписаха се в подписка за запазване на комплекса колкото се може по-дълго. Като управляващи в коалиционното правителство на "Продължаваме промяната" обаче в последния вариант на ПВУ бе вписано намаляването с 40% на въглеродните емисии до 2025. Това означава затваряне на въглищните централи и мините на въглища.
С искането си за предоговаряне на Плана ГЕРБ ловко смъква отговорността от своето бездействие и я прехвърля на ПП. Изглежда, че искат отсега да им е вързана победата на местните избори в Стара Загора. Именно заради предизборната обстановка, в която България се намира в последните две години, затварянето на ТЕЦ-овете на въглища и липсата на планове, които да гарантират на местните хора бъдещето и доходите им, не е в политическия дневен ред - от страх, тънки политически сметки и дефицит на лидерство. Затова и гласувалите против и въздържали се по решението на парламента бяха по-малко от десет човека.
Неминуемо обаче ще дойде моментът, в който политици ще платят цената - когато въглищните централи неизбежно ще затворят, а средства за гарантиране на работните места и трансформацията на производствата няма да има. Тогава кръстовете ще са много.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.