Уран и манган във водата на Хасково. Арсен във водата в няколко монтански села. Манган - в Брестовица. И всички тези бедствия не са от вчера, а от години. Десетки населени места в България са на драстичен воден режим. Някои - от десетилетия, а община Омуртаг - повече от половин век. Загубите по водопроводната мрежа надхвърлят 80-85% в някои райони. В много селища водата, когато я има, стига до домакинствата по азбестово-циментови тръби от 1960-те и 1970-те години. Към тези беди се прибавя изсичането на гори, кражбите на баластра и отклоняването на води заради бума на ВЕЦ-ове.

Тази година всички тези проблеми бяха влошени от летните горещини и сушата - с над 70% е намалял речният отток в сравнение с 2023 година. Влоши се и политическата криза, довела до нестабилност и липса на дългосрочна визия за управлението на водните ресурси. Инвестирани са значителни публични средства, но ВиК секторът остава в критично състояние, с минимални подобрения в качеството на услугите, които са от ключово значение за здравето, екологията и стандарта на живот.

Как се живее без вода

Как живеят хората при безводие? Срещи, празници и други значими събития - изобщо животът се планира за часовете, в които има вода. Пускат на къси програми пералните и миялните, стомашно-чревните проблеми са неизменен спътник, миграцията расте.

В изследване на проблема в Омуртаг, част от сборника на БАН "Бедствията - антропологичният поглед" (изд. "Марин Дринов", 2021), Бехрин Шопова констатира трайните последици от дългогодишната липса на вода: промяна на етнодемографския облик, тъй като се изселват българи, но и турци, и се заселват все повече роми и турци от съседните села; при посещения при близките се съкращава престоят заради липсата на вода. А от социалния патронаж носят на възрастните хора в селата повече бутилирана вода, отколкото храна и лекарства. Инвеститорите избягват района, изчезват традиционни за общината производства като отглеждане на ягоди и сливи например.

А намалява ли населението, намаляват и потребителите, които да изплащат чрез сметките си за вода поне част от направените инвестиции и оперативните разходи на местните ВиК дружества. При това цената на водата трябва да остане социално поносима, тоест прагът да е 2.5% от средния доход, (различен за съответните региони), при стандартно потребление от 2.8 куб. м месечно.

Дават се милиарди, но не стигат

Само за последните 4-5 години над 1.5 милиарда лева на данъкоплатците са прехвърлени на две държавни дружества, за да решат проблеми с водоснабдяването. През 2018 година държавното дружество "Монтажи" получи половин милиард чрез Държавната консолидационна компания, за да ремонтира (уж) спешно язовири и още 130 милиона от държавната Българска банка за развитие. А две години по-късно, пак в третото правителство на ГЕРБ, бе създаден "Български ВиК холдинг" ЕАД и в него бяха налети 1 милиард лева на данъкоплатците, сума, сравнима с осигурените за санирането пари. От 2007 до 2020 са вложени и 3.6 милиарда европейски средства от програма "Околна среда". Въпреки това за последните 15 години България е на опашката по инвестиции във водния сектор и е най-близо до Естония, държава с малко над един милион население, посочва анализ на Института по пазарна икономика (ИПИ).

От принципала на водния холдинг МРРБ обясниха за Дойче Веле, че остарялата водопроводна мрежа, изградена през 60-те и 70-те години на миналия век, е причина за големия брой аварии и висок процент физически загуби на вода. ВиК холдингът подпомага ремонти и рехабилитация чрез заеми за дъщерните си дружества, в дейността му не влиза строителство на язовири например. На въпроси на Дойче Веле за финансовото му състояние, от МРРБ отговориха, че към 30 септември наличните финансови средства са 462 014 лева, а собственият капитал - 1 043 423 лева, съгласно последния финансов отчет. ВиК холдингът има само краткосрочни задължения за 369 хиляди лева, предимно за заплати, осигуровки и данъци. Дори е реализирал нетна печалба от 4.434 милиона лева, която изцяло покрива натрупаната загуба от минали години.

В публична позиция от "Да, България" критикуваха държавния холдинг, който "налива заеми, за да съживява потопени от лошо управление държавни ВиК оператори, после да прави фиктивни счетоводни операции, като капитализира тези заеми и с тях увеличава кухо капитала на тези дружества".

Какво мислят експертите

За Дойче Веле инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка" посочи "безобразното управление на водите" като най-големия проблем за водния сектор. "ВиК системите са в много лошо състояние, има страшно много кражби, а обявяването на загубите по мрежата е стреляне във въздуха. Те се определят на база колко вода е подадена и колко е продадена с фактури", каза той. Инж. Куманов даде пример с кризата в Перник през 2019 година, когато отчетените загуби са били 92%. "Теоретично трябва да са изтекли в земята, а при толкова много подпочвени води Перник трябваше да плува във вода. През 2020-та им дадоха 200 милиона лева и сега отчитат, че са намалили загубите до 82.7%, но ако ще набиваме толкова пари за 10-процентно намаление, доста скъпо ни излиза…"

Перник, както и Шумен и Сливен са рекордьори по загуби на вода - почти 83% от подадените количества се губят по мрежата, се казва в годишния доклад на КЕВР. Със загуби над 70% са ВиК операторите на Монтана, Плевен, Търговище, Разград, Ямбол, Хасково, Добрич и София-област. В напоителните системи загубите достигат и до 90%. През 2022 година общите загуби от подадената вода от ВиК се оценяват на 485.43 милиона куб. м. Една четвърт от тези загуби биха покрили нуждите от вода за година на жителите на Бургас, Плевен, Шумен и Търговище. От МОСВ са изчислили, че това е около 18 пъти годишното количество подадена вода на вход водоснабдителна система от ВиК-Плевен, на чийто драстичен воден режим сега бе обявен край. Водопроводите там не са ремонтирани повече от 30 години.

На запитване от ДВ какви инвестиционни проекти е реализирал ВиК холдингът, отговорът е реконструирана и изградена водопроводна мрежа от 735.12 км и изградени/реконструирани сградни водопроводни отклонения – 1570 броя. Освен това е осигурявал необходимото държавно съфинансиране за проекти по ОП "Околна среда", където също се отчитат резултати. Общо са отпуснати 80 заема на 25 ВиК оператора в състава на холдинга - за оборотни средства, рефинансиране на банкови заеми, за задължения за ток, за горива, към доставчици и др., били са погасени 26 от тях. Конкретни суми не са назовани. Европейските средства плюс съфинансирането от ВиК-холдинга е подобрило водоснабдяването на 1 307 802 души, става ясно от отговора на МРРБ. От Агенцията за публични предприятия и контрол държавното предприятие е получило оценка "добър" за дейността си за 2023 година.

А парите за язовири?

А за парите за язовири ще е най-добре да се пие една студена вода. Въпреки че през юни 2021 година Кирил Петков, тогава служебен министър на икономиката, изнесе данни, че "над 82% от концентрацията на сключените договори е разпределена между 6-8 фирми", също и други нарушения, а прокуратурата се самосезира, резултати по подразбиране нямаше. Пушилката стихна, а три години по-късно шлагерът е "Дайте да строим язовири!". Построените в този век са два - "Луда Яна" и "Пловдивци", със 101 млн. евро заем от Световната банка и национално съфинансиране от 12 милиона евро.

И досега обаче не е намерено решение кой ще ремонтира стената на язовир "Бели Искър", държавата в лицето на ВиК холдинга или Столична община. Проблемът с лошото състояние на подпорната стена, констатиран от изследване за сигурността ѝ, е известен от десетина години, но никой така и не се заема с водоема, строен през 1945 година.

"Язовир "Бели Искър" е в сеизмичен район. Заради състоянието на стената не се пълни догоре никога. А за повечето комплексни язовири не е правено изследване на сигурността им", коментира инж. Димитър Куманов.

Той предупреди, че най-важните стратегически документи за опазване на водите - плановете за управление на речните басейни, трябва да се приемат от редовно правителство, което да носи политическа отговорност. Служебната власт се кани да го направи до края на годината.

Забравените от държавата

Бившият зам.-министър на екологията и съпредседател на Зелено движение Тома Белев коментира за ДВ, че най-малко 546 или 10.4% от населените места в България не се обслужват от ВиК оператор. За тях няма информация имат ли вода и какво е нейното качество. А за 2024 година 482 населени места с 472 000 жители от 105 общини са били на воден режим.

Зелените предлагат 12 стъпки за решаване на водните проблеми. Сред тях - проучване и опазване на нови резервни водоизточници и определяне на техните санитарно-охранителни зони (СОЗ). Инвестиции в нови водоизточници и довеждаща инфраструктура. Санитарно-охранителни зони за всички водоизточници - сега половината от използваните нямат такива, също и да се ограничи ползването на старите гори в тях. Да не се допуска строителство извън капацитета на водоснабдителните системи и водоизточниците. Измервателни устройства на всички водовземни съоръжения (по данни от ВиК-София такива има на 3% от съоръженията, а едва при 34% от всички водоизточници се измерва водата, постъпваща от природата, в нарушение на Закона за водите).

Докато се приемат мерки на парче, решения се отлагат и потъват милиони публични средства, водата поскъпва, но качеството ѝ не се подобрява. В Хасково, където стойностите на мангана и открития преди 7 години уран се покачват, водата ще поевтинее с 45 стотинки спрямо сегашните 5.31 лв./кубик от 1 януари - нищожна "компенсация" за десетилетия управленско нехайство.

А протестите срещу безводието изглежда не безпокоят властта.

***
Вижте и това видео от нашия архив - от 2018 година: