11 позиции надолу към позорното дъно, в което се озова колективното тяло на българската журналистика, според индекса за медийна свобода на международната неправителствена организация "Репортери без граници". Това е резултатът. 

Какво ни казва той?

Всъщност нищо ново. Ако декомпозираме констатациите в индекса, ще получим известни на всички независими наблюдатели констатации, които характеризират състоянието на българския обществен договор:

На тази "визитна картичка на България" пише, че тя е една от най-корумпираните страни в ЕС; една от най-бедните европейски държави, в която медиите са почти изцяло зависими от рекламните приходи и в която журналистите са най-малко защитени. Там пише също за лекотата, с която се образуват дела-шамари срещу независимите медии, за икономическия натиск, на който са подложени те, за непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти на масови събития, за политическия натиск и системните заплахи.

Обществото няма значение

Тази анамнеза, разположена върху недостатъчно добрата глобална картина, е донякъде синхронна с общия спад на свободата на медиите в света. Нейните локални характеристики обаче имат специфична история, свои фамилни имена, прякори и идентификатори, които са част от устойчивата съпротива на политическия елит и на неговата мафия, употребяващи координирано държавния апарат за погазване на правовия ред в страната.

Примерите са много. Налаганият от политиците неуважителен тон към журналистите, пренебрежителният отказ да отговарят на въпросите и високомерното поведение пред микрофоните на репортерите до голяма степен притъпиха сетивата на аудиторията,  а и на самите репортери. Те често дори не са в състояние да реагират на зле прикритата лукавост от страна на интервюирания. Фамилиарниченето на Бойко Борисов, арогантността на санкционирания по закона "Магнитски" Делян Пеевски, перфидната безцеремонност на Даниел Митов, както и надменната грандоманщина на Румен Радев налагат този формат на дисбалансирано общуване, в което те демонстрират, че не дължат обяснение на обществото за своите решения.

Къде е защитата на демокрацията?

Свободата на словото не е ценност в България и нейната защита не е в състояние да мобилизира т. нар. просветен елит. Припознатите като "правилно вписващи се в конюнктурата” негови представители обикалят телевизионните студиа и обясняват колко е важна за демокрацията четвъртата власт.  Тази година обаче дори позорното 70-то място на България не ги развълнува.

На този фон Асоциацията на европейските журналисти - България призова страната да се включи в кампанията на Съвета на Европа "Журналистите имат значение" и "да заяви ясно: журналистите не са врагове на държавата, а защитници на демокрацията".

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.