Има хора, които са изтъкани изцяло от злоба. В душевната си структура явно нямат друга емоция. Реагират на всичко – на всяко мнение, на всеки жест, на всеки изгрев и на всеки залез – единствено със злина. Удивителен спектакъл...

Такива хора в България винаги е имало, но трябваше да дойде епохата на интернет, за да станат те видими и влиятелни; да се оформят като отделна субкултура. И дори да излъчат народни представители в българския парламент.

Каква е целта

Поведението им е насочено към това да се унищожи всяка възможност за съзидателно действие, всяка възможност за сътрудничество и всяка възможност за приличие. Целта на подобно поведение е постигането на достатъчно хаос и страх, та народът да се провикне: „Да дойде някой голям батко да ни оправи, а ние да му се кланяме доземи”.

Тези неща са, горе-долу, известни. Не се случват само у нас, все пак. Не винаги обаче се оценяват по достойнство две неотменими, същностни характеристики на злобното поведение: неговата грозота; и неговата интимна свързаност с лъжата. Трябва да разберем относителната тежест на тези характеристики, за да можем да стигнем до извода, какво да правим.

Когато някои следват кауза

Част от депутатите на ИТН и „Възраждане“ явно не могат да си представят, че може да има политици, които следват каузи, а не – алчността си, например. Затова обиждат всички и особено онези, които твърдят, че не са в политиката, за да крадат. А в парламента имат твърде грозно поведение или поне такова, което не отговаря на представите за достойно поведение.

Грозотата – това е разпокъсването на самата възможност да има хармония, симетрия и равновесие. Лъжата е нейна интимна партньорка, тъй като тя, на свой ред, разкъсва самата възможност хората да си вярват и така да могат да градят общности, в които да живеят в хармония, симетрия или равновесие.

В колкото и отворени писма украинските българи да молят ръководството на ПП „Възраждане“ да спре да твърди, че са преследвани, изтребвани и угнетявани от украинците – ефект няма да има никакъв. Разбира се, „възрожденци” и „итенейци” твърдят, че не лъжат, а представят „алтернативни факти”. С това ни връщат в 2016 година, когато новоизбраният президент Тръмп  рече, че на неговото встъпване в длъжност е имало повече хора, отколкото на тази на Обама. Всички медии извадиха снимки, които показваха, че публиката на Обама е била поне 1/3 повече.

Алтернативни факти

„Президентът Тръмп не излъга, просто предостави алтернативни факти”, рече неговата тогавашна говорителка. И бе тутакси съсечена от водещия на съответното предаване на СиЕнЕн: „Няма такова нещо като алтернативни факти. Има факти и има лъжи”.

Всъщност точно тук е голямата новост на днешната ситуация. Злобата и грозното поведение винаги са били около нас. Това, което е ново, е убеждението, че злобата и грозотата стават легитимни, ако всеки има право на собствени факти – ако фактите могат да варират точно толкова, колкото мненията, харесванията и нехаресванията. На „възрожденци” повече им харесва българите в Украйна да са угнетявани от украинците и – фокус, мокус, препаратус – те са. Не им харесва в Украйна руснаците да убиват цивилни и - разбира се - цивилни там не са убивани. Всички кадри на съответните трупове са „постановка”.

Има ли лек?

Какво да се прави? За злобата и грозотията си има фолклорен лек, известен от векове: не ги допускаш да влезнат в теб и те, отскачайки на обратно, удрят онези, от които са тръгнали. Този лек, обаче, в днешно време не е достатъчен, тъй като злобата и грозотията влязоха в съюз с лъжата, което ги прави истински обществено опасни.

Затова към народните лекове трябва да добавим и лекарство от арсенала на модерното време: да пренасочим

образованието така, че да можем да се справим с лъжата, с „алтернативните факти”, с „пост-истината”.

Ако успеем да сторим това, лошотията и грозотията ще си се приберат в обичайните фолклорни рамки, в които ще могат да бъдат удържани с обичайните фолклорни мерки.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.