"Когато дава книга, която му е близка до сърцето, човек дава и част от своята топлина и енергия", казва писателят Александър Шпатов пред ДВ. Заедно с "читАлнЯта" в София той се включва в кампанията на издателя Манол Пейков за изпращане на книги на български в Болград.

Средището на бесарабските българи днес включва освен самия Болград и пет села. Там са разположени общо четири училища, в които се изучава български език. Например Болградската гимназия "Георги Сава Раковски", която е основана през 1859 година. "Населението на общината е около 25 хиляди души. Над 65 процента от тях са българи", казва Жана Суслина, която ръководи отдел "Култура, туризъм, младежи и спорт" в Болград. За да поддържат "естествената връзка с родния език, литература, история и наследство", както го описва Манол Пейков, са им необходими книги на български.

"Всяко село си има библиотека"

Когато в края на януари Пейков посещава града, Суслина му показва местната библиотека. "Заведохме го в библиотеката, за да му покажем генератора, който е пратен от България в рамките на неговата кампания. Стана дума за книгите и за това, че фондът с български книги е много беден", споделя жената. Така възниква идеята в Болград да се изпратят книги на български език. "Всяко село си има библиотека и тя функционира. Тези места са големи и живи", споделя Жана Суслина. "Българите идват в библиотеките. И трябва да им се предлага и българска литература", казва още тя.

Когато Манол Пейков посещава Болград, в библиотеките в общината има едва около 1200 български книги - от общо над 80 хиляди. Но това много скоро ще се промени. Защото в рамките на кампанията само за броени дни са събрани вече над 4000 издания. 2600 от тях - в "читАлнЯта" в София. "Постоянно идват хора. Носят по три, по пет, по десет книги", разказва Александър Шпатов, който е част от екипа на читателския център, разположен пред "Народния театър" в София. Инициативата ще продължи до 9 февруари. Изискванията са книгите да са на български език и да са относително нови. Вече са се включили много граждани, автори, издателства. "Цяла България иска да предаде своята добронамереност към нашите сънародници в Украйна", убеден е Шпатов.

За да не се прекъсва връзката с България

За българите в Болград, а и не само, книгите са изключително важни в този момент. На възрастните и най-вече на децата те дават възможност поне за малко да избягат от реалността - от травмите от войната и от постоянните страхове, които съпътстват живота в Украйна вече близо година. "Трудно се живее само в черно", казва Жана Суслина. "Затова се опитваме и днес да организираме културен живот."

Съгласно 103-то постановление на Министерски съвет за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, училищата, в които учат бесарабски българи, получават подкрепа, включително книги и учебници. В културната сфера обаче не е така. "Училищата получават подкрепа под формата на литература, носии, делегирани преподаватели, които работеха тук. Но дотам. Който е ученик, има възможност да подобри българския си език, да участва в българските ансамбли - танцови, певчески. Но когато приключиш училище и искаш да участваш в български културни събития - тогава вече става сложно", обяснява Суслина.

Бесарабските българи имат свои танцови и вокални състави. Често обаче им липсват подходящите облекла и инструменти. "Една вокална група си беше ушила поли от старите завеси на читалището", разказва бесарабската българка. Затова тези хора се обръщат към България и българските институции с молба да ги подпомогнат - с книги, инструменти, носии. За да не се прекъсва "линията на българщината", както я нарича Жана Суслина.

Там, на няколкостотин километра от България, думата "българщина" звучи искрено и неподправено.

*****

Вижте и това видео от архива ни: