Какъв е броят на онези, които са избрали емигрантството пред оцеляването в родната България, не е ясно. В социалните мрежи има група, която е наречена „300 000 българи в Гърция“, но на парламентарните избори в България на 9 юни там са гласували едва 4 707 души.

Колко са все пак българите в Гърция

Данните на Европейската статистическа служба Евростат за 2023 година сочат, че най-много българи живеят в Германия - 390 021. На второ място е Испания - със 116 843 българи, а на трето е Гърция - с 69 550. Става дума за официално регистрираните българи, които живеят там от поне 1 година. Действителният брой може да е различен.

В гръцките регистри официално са вписани 65 000 български граждани. „Това са хората, които са получили официално документи за работа и престой в страната, но пък много от тях са се завърнали. Така че и тези данни не са актуални“, посочва Бойка Атанасова, дългогодишен журналист и издател на вестника „Български новини“/news.bg в Атина.

„Гърция ме избра“ - историята на Бойка

"Гърция ме избра, не аз нея, намерих начин да ме акредитират и така започна взаимната ни любов. В началото пребивавах с журналистически визи, трябваше на всеки 30 дни да напускам и пак да влизам в страната", разкрива Бойка. Тя е в Гърция от 1997 година, по-късно създава фирма и започва да издава вестника си. Работила е за влиятелни български медии и е сред често търсените за коментар чуждестранни журналисти в Гърция.

Тя е човекът, който знае всичко за българите там и новините, свързани с тях. Неслучайно получи наградата на СБЖ за „Медия в чужбина“ и приза „Достоен българин“. Често я канят в ефира на гръцките телевизии. И ако имате въпроси как да се установите в гръцката държава, тя е човекът – издала е 4 наръчника за българи.

Според Николай Караиванов, завеждащ консулската служба в Солун, броят на българите не е постоянен. „Идват и сезонни работници за по няколко месеца. Много са и българските граждани, закупили недвижими имоти в Гърция, те също пристигат периодично и се връщат. Старата емиграция в Северна Гърция, която бе заета с нискоквалифициран труд, вече се завърна в България или избра други страни в ЕС, казва той.

Ради Радев- художникът, който е рисувал стенописи в Гърция

Ради Радев, художник от Димитровград, от 23 години живее в Кавала и е един от основателите на българското дружество и на неделното училище „Св. Иван Рилски“ в града край Егея. Преподава на децата изобразително изкуство и прави всичко за българската общност. Завършил е специалността приложна графика във Велико Търново и дипломата му е една от малкото, признати в страната на новата му родина.

В България е правил самостоятелни изложби с живопис, керамика, портрети, рисувал е стенописи, реставрирал е три къщи в Ксанти, както и църковни икони. Сега е на 70 години и продължава да рисува, участва в общи изложби в Кавала, преподава частни уроци. „Връщам се много често в България, не може без това. Но вече нямам близки, малкият ми син почина, големият е в София. Много ми е тъжно, много мои приятели си отидоха и като се върна, останали са ми само неколцина“, с болка споделя той.

Лина, която разказва историята на Кавала

Ако тръгнете по тясната стръмна уличка към крепостта в Кавала, няма как да не спрете пред сувенирния магазин на Лина Киупрули. Тя е от 23 години в града, омъжена за грък. Майка ѝ е гъркиня – от онези преселници, които бяха прогонени от Гърция през 1944 година. Лина е завършила реставрация и дизайн в Германия, а през 2001 г. пристига в Кавала и отваря малко магазинче. Тя работи и за християнската общност в Света гора, рисува манастирите там и ги пресъздава върху сувенири.

„Защото всеки иска да отнесе със себе си нещо от Гърция. Кавала е изключителен град, важен кръстопът, тук е минавал най-дългият за времето си път Неа Егнатия, 2000 километра до Йерусалим“, казва тя и разгъва карта, нарисувана от нея. За да я създаде, посетила Вселенския патриарх Вартоломей и получила благословията му.

Лина обяснява и откъде идва новото има на Кавала, който някога се е наричал Неаполис. През 1470 г. венецианската флота завзема всички ключови места на Егея, в това число и този град, и му дават новото име Кавало, което идва от италиански „cavallo“ – кон. Със същия плам Лина разказва интересни детайли от историята на Кавала пред чуждестранните туристи, много от които са и от България.

Градът със сигурност заслужава това внимание, включително и заради многото му пресечни точки с българската история.

***