В обширен репортаж от софийския квартал "Факултета" германският nd, наследник на "Нойес Дойчланд", анализира проблемите на ромите в България. Дискриминация, бедност, гордост и масова миграция към богатите страни на ЕС - това са някои от темите, застъпени в материала, посветен на "най-бедния квартал на София".

"Вековната дискриминация оказва своето влияние и до днес", пише вестникът. Авторът Никлас Францен разговаря с ромка, представена като Мая Генадиева. Тя предпочита да не казва истинското си име, за да не си навлече неприятности. Гледката към "Факултета" от къщата ѝ е описана така: "дива смесица от тухлени къщи, електрически кабели и тесни улички". Жената признава: "Някой ден искам да изляза от гетото".

Според изданието в квартала официално живеят 40 000 души, но всъщност може и да са много повече. За ромите като цяло Никлас Францен пише, че са около 10 процента от българското население. Много от тях са безработни и живеят в бедност, а някои експерти дори говорят за "икономически апартейд", отбелязва nd. Левият германски вестник информира и, че квартали като "Факултета" има в цялата страна.

Правителството не прави нищо

Първите семейства се заселват във "Факултета" през 30-те години на миналия век, а къщите им са построени от самите тях нерегламентирано върху неизползвана земя, посочва германското издание. През последните години тук са се преместили и много хора от селските райони. "Днес "Факултета" прилича на малък град. По тесните улички преминават каруци, следвани от хилави улични кучета. Зад волана на кола седи момче, вероятно на 13 години, и пуши."

Авторът се спира на социалните контрасти, като описва намиращите се в центъра на квартала "две великолепни къщи с колони и островърхи покриви, пред които на столче седи възрастен охранител". В България дискриминацията е част от ежедневието, посочва местна жителка. Според нея правителството не прави нищо, а често дори налива масло в огъня.

nd коментира, че български политици от всички цветове използват предразсъдъците срещу ромите, за да печелят гласове, а когато наближат избори и особено когато гласовете за десните партии не достигат, се провокират конфликти. "Тогава функционерите имат възможността да се представят за спасители на нацията", коментира изданието. Статията припомня блокадите и контролните пунктове в ромските махали по време на пандемията.

"Бягството на белите"

Германският вестник се връща назад в историята и разказва, че "с края на Османската империя се е развил силен български национализъм и ромите все повече са били изложени на дискриминация. По време на Втората световна война България е била съюзник на Германия и Италия, но ромите не са преследвани. Много от тях са взели участие във въоръжената съпротива срещу нацистите", твърди nd.

Изданието обръща внимание и на социалистическия период. В НРБ традиционният начин на живот на ромите не е бил приет и те са останали маргинализирани, но са имали работа в държавните предприятия и са били настанени в апартаменти, разказва авторът. Постановление от 1958-а година изисква всички граждани да имат постоянно местожителство, което слага край на номадското съществуване на ромите. nd пише още, че след рухването на социализма ромите са маргинализирани все повече, държавните предприятия са разпродадени, респективно работните места са загубени. "Виновните за бедността са установени бързо - самите роми", пише вестникът.

Днес в България ромите са по-бедни, имат по-ниска продължителност на живота, много по-засегнати са от полицейско насилие и са изключени от пазара на труда и образованието, пише nd. Вестникът разказва, че ако в някое училище дойдат роми, много български родители местят децата си от него. Наричат го "бягството на белите", коментира германското издание.

Вижте и това видео на ДВ: