Блокади с трактори: какво искат фермерите в Германия
Дитрих Карл Мойрер (АРД)
8 януари 2024
Фермерите в Германия са гневни на правителството заради плановете му за икономии и започват протестни действия. Политиците пък са загрижени, че техните протести могат да бъдат "яхнати" от различни радикални групи.
Реклама
Земеделските производители в Германия започват протести в цялата страна. С тракторите си те ще блокират включително магистрали, за да изразят недоволството си от плановете на правителството за икономии, засягащи силно и субсидиите за фермерите. Германското правителство междувременно смекчи малко първоначалните си намерения, но това изглежда не е достатъчно за земеделците, които настояват да не се посяга на субсидиите за сектора.
Опасност от радикализиране на протеста
След като миналата седмица разгневена тълпа в провинция Шлезвиг-Холщайн попречи на министъра на икономиката Роберт Хабек да слезе от ферибот, нарастват опасенията, че протестите могат да ескалират. Междувременно Съюзът на германските фермери, който организира сегашните протести, се разграничи от насилието и призова протестиращите да демонстрират мирно.
Политици от различни партии обаче се опасяват, че действията на фермерите могат да бъдат използвани от крайнодесни групи. Така например заместник-ръководителят на фракцията на социалдемократите в Бундестага Дирк Визе предупреди, че в Тюрингия и Саксония, но също и на други места в страната, популистите от „Алтернатива за Германия" (АзГ) и крайнодесни групи правят опити да „яхнат" земеделските протести. В тази връзка шефът на свободните демократи и финансов министър Кристиан Линднер призова фермерите да не допускат крайно десни елементи да инструментализират техния протест.
Управляващите не виждат възможности за още отстъпки
Междувременно управляващата коалиция от социалдемократи, Зелени и либерали дадоха да се разбере, че не виждат повече възможности за маневриране над вече направените отстъпки.
Отделно от действията на земеделските производителите се очакват транспортни проблеми през тази седмица и заради предстояща стачка на машинистите на локомотиви. Техният синдикат организира ефективна тридневна стачка . от сряда до петък включително.
Вижте и тази галерия на ДВ:
Как аграрните субсидии вредят и на природата, и на човека
ЕС инвестира по около 60 млрд. евро в аграрния сектор. Ползите обаче са съмнителни, защото най-големите ферми получават и най-много пари. А масовото животновъдство и земеделие разсипват околната среда и човешкото здраве.
Снимка: picture-alliance/Forum Moderne Landwirtschaft/S. Lüdtke
Който има много, получава още повече
Големите аграрни стопанства, които работят на индустриален принцип, получават средно по 267 евро субсидии на хектар. А все повече дребни фермери се отказват. Колкото по-голямо е едно аграрно стопанство, толкова повече субсидии получава - критикува новият Аграрен атлас, публикуван от екологичната организация BUND, близката до Зелените фондация „Хайнрих Бьол“ и вестник „Le Monde diplomatique“.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Kahnert
Нитрати в питейната вода
Обширни земеделски площи се пренаторяват – количествата на използвания оборски тор често са толкова големи, че изобщо не могат да се поемат от растенията. В резултат на това в подпочвените води на Европа все по-често се откриват нитрати, чиято концентрация надвишава максимално допустимите в ЕС 50 милиграма на литър.
Снимка: Imago/J. Koehler
Пестициди има дори в косата
От 15 години насам общият оборот от продажбите на пестициди в Европа остава почти непроменен. Остатъци от общо 15 вида пестициди се откриват в косите на хора от шест европейски държави, изследвани по поръчка на Зелените в Европарламента. Навярно резултатите и в останалите 22 страни от ЕС не са по-различни.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Kalaene
Щети от климатичните промени
Селското стопанство в ЕС понася огромни щети от климатичните промени, но от друга страна и самото то допринася съществено за глобалното затопляне. След производството на електроенергия и транспорта, селското стопанство е третият най-голям замърсител на атмосферата с парникови газове. Индустриализираното животновъдство и прекомерната употреба на торове са двата основни проблема.
Снимка: S. Hasselmann
Когато храната разболява
Всеки втори гражданин на ЕС има наднормено тегло, а почти всеки шести страда от затлъстяване. Европейците консумират прекалено много и нездравословни храни, а индустриализираното селско стопанство насърчава тази тенденция. Въздействието на използваните пестициди, хормони и антибиотици върху здравето на потребителите все още не е достатъчно проучено.
Снимка: picture-alliance/Helga Lade Fotoagentur GmbH, Ger
Нехуманни условия за животните
Масовото животновъдство в страните от ЕС има твърде тъмни страни – отношението към отглежданите животни е всичко друго, но не и хуманно. Голяма част от европейските потребители са готови да плащат по-високи цени за защитата на животните в селското стопанство. Почти никъде в Европа условията за отглеждане на животните обаче не са твърде хуманни.
Снимка: DW/O. Pieper
Експлоатация с европейски пари
В испанската провинция Алмерия има гигантски парници за плодове и зеленчуци. Работниците там най-често са нелегални мигранти, които получават мизерно заплащане, нямат социални осигуровки, нито прилични условия за живот. Благодарение на европейските аграрни субсидии и експлоатацията на техния труд, зеленчуците, произвеждани в Алмерия, са дори по-евтини, отколкото тези от Африка.
Снимка: DW
Опустошителни въздействия
Аграрната политика на ЕС оказва опустошително въздействие над околната среда. Тропическите гори в Латинска Америка и Азия се изсичат, за да се отглежда соя за фураж. През 2017 година над 40% от износа на птиче месо от ЕС е бил предназначен за държавите, южно от Сахара. Тамошните фермери обаче не могат да се конкурират със субсидираните аграрни продукти от ЕС.
Снимка: picture-alliance/R. Chalu
Каква ще е бъдещата аграрна политика?
Европейската аграрна политика се преработва на всеки седем години. В момента се водят преговори за аграрната реформа през 2021 година. Аграрната индустрия лобира в Брюксел на пълни обороти. Сдруженията на потребителите и защитниците на животните също искат да участват в определянето на общата аграрна политика, но влиянието им е скромно.