Колко богати са германците? Кой има повече и кой - по-малко? Изследвания по темата има редовно, а заключенията им са сходни: богатството на най-заможните нараства, докато социално слабите си остават социално слаби. Но дали разликата между бедните и богатите се увеличава?

Германците са по-богати, отколкото се смята

Трима изследователи - Тило Алберс, Шарлоте Бартелс и Мориц Шуларик, са разгледали детайлно финансовото състояние на германците и неговото развитие от 19-и век насам. Един от изводите им е, че германците са по-богати, отколкото се е смятало. И то с цели 4000 милиарда евро.

Според проучването съотношението между бедни и богати зависи от разглеждания период. През последните сто години състоянието на най-богатия един процент от населението не се е увеличило непропорционално. Ако през 1895-а година най-богатият един процент от населението е притежавал половината от активите, днес притежава само една четвърт.

Двете световни войни изравняват доходите

Това се дължи отчасти на факта, че много от богатите хора са загубили част от състоянието си по време на двете световни войни. Много фабрики и сгради са бомбардирани, а и активите под формата на недвижими имоти, акции и облигации губят голяма част от стойността си в периода между двете войни. Хиперинфлацията от 1923-а година също води до значително свиване на състоянието на по-богатите в Германия. По време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век много от предприятията губят от стойността си или са принудени да обявят фалит.

Голяма роля в този процес играе и т.нар. Закон за изравняване на тежестите в следвоенния период в началото на 50-те години. Тези, които са успели да спасят средства по време на войните, е трябвало да предоставят половината от състоянието си (разпределена за 30 години) в специален фонд - за обезщетяване на онези, които са загубили имуществото си по време на войната. Този данък превръща Германия в една от най-егалитарните държави в началото на следвоенния период.

В последните години преразпределението е в застой

След това обаче, в последните 70 години, богатите наистина стават по-богати, но и средната класа успява да натрупа по-голямо състояние с приблизително същия темп. Това отчасти се дължи на факта, че между 1950-а и 1980-а година все повече хора се сдобиват със собствени жилища. Така средната класа успява да се възползва от постоянно растящите цени на недвижимите имоти.

От тази гледна точка състоянието е разпределено по-малко неравномерно, отколкото преди Първата световна война. В момента германските домакинства разполагат с активи на стойност средно 420 000 евро. Но ако се погледне какво притежава домакинство, от което половината други са по-богати, резултатът е едва 120 000 евро. Това показва, че богатството е неравномерно разпределено в полза на по-заможната половина от населението.

По-бедните остават бедни

Въпреки че половината от германците могат да си позволят повече, хората с по-ниски доходи не са натрупали богатство през последните 40 години. Средното състояние на по-бедната половина от германците в края на 70-те години на миналия век е било същото, каквото е и днес, а именно около 20 000 евро (коригирано спрямо инфлацията).

Това се дължи на факта, че от една страна, доходите почти не са нараствали, така че тази група от населението е можела да спестява по-малко от богатите. От друга страна, спестените средства не са били инвестирани в недвижими имоти или акции, а по-скоро в спестовни влогове или животозастрахователни полици с по-ниска доходност. 

Поради това докато през последните 25 години състоянието на по-заможната половина от домакинствата се е удвоило, при по-бедните не се наблюдава нищо подобно.Делът от общото богатство на тази по-малко заможна половина е намалял наполовина - от пет на три процента. 

Данните не са съвсем точни

Но как така богатството на германците досега е било подценявано? Един от основните проблеми, с които е трябвало да се справят тримата автори, са били неточните данни. Ценността на недвижимите имоти например е трудно да се определи точно. За данъчни цели недвижимите имоти в Германия се вписват само със стандартизирани стойности, които далеч не отговарят на действителните пазарни стойности. Това е така, защото стандартизираните стойности се основават на показатели от 1964-а или дори от 1935-а година. 

Състоянието на семейните предприятия, които не се котират на борсата, а са в основата на германската икономика, също е подценено от Федералната статистическа служба и Бундесбанк, в резултат на което реална представа за богатството на заможните хора няма.