Древните гърци са почитали богинята на земеделието, плодородието и зараждащия се живот Деметра с тайнствени ритуали. Говоренето за церемониите било забранено и се наказвало със смъртна присъда. Германският "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ) публикува статия, посветена на богинята и обредите на древните гърци в нейна чест. Въпросните ритуали са известни още като Елевзински мистерии.

Преди науката да обясни на човечеството защо съществуват различни сезони, основно митологията е предоставяла необходимите отговори, пише авторът на германското издание Николо Шмитер. Гръцката митология разполага и с една колкото трагична, толкова и правдоподобна легенда за настъпването на зимата.

Хадес отвлича Персефона

Хадес, богът на подземното царство, откраднал Персефона, дъщерята на богинята на плодородието Деметра, за своя съпруга. В продължение на 9 дни Деметра търсила детето си. Чак на десетия тя разбрала от Хелиос, бога на слънцето, за отвличането. Обезсърчената Деметра се отрекла от света на боговете и започнала да се скита сред простосмъртните. Така тя пренебрегнала задълженията си на богиня на плодородието. Вече не покълвало нито едно растение. Нещата изглеждали така, сякаш животът на земята е пресъхнал, пише германското издание. 

Зевс обаче, трогнат от жертвоприношенията на хората, не желаел човечеството да загине. Затова убедил Хадес да освободи Персефона. Но богът на подземното царство я омагьосал със семена от нар малко преди завръщането ѝ. Така той я задължил да остава с него в продължение на една трета от годината, през което време тя ставала богинята на подземния свят, припомня ЗЦ.

Елевзинските мистерии

Деметра вече била успокоена, но всяка година скърбяла в продължение на четири месеца - времето, през което дъщеря ѝ била изчезнала. Това били четири дълги месеца, през които не цъфтяло почти нито едно растение, а земята оставала неплодородна - сезонът на зимата.

Докато сред хората Деметра се установила в Елевзина, на около 30 километра от Атина. На това място тя посветила хората в тайните на земеделието. Жителите построили в нейна чест храм и организирали Елевзинските мистерии. 

Те се състояли от две части. В началото на пролетта и зимата се провеждали разнообразни церемонии и ритуали. Те можели да бъдат посетени от всички - от мъже и жени, от свободни и роби, от гърци и негърци. За кръга на посветените обаче е съществувала една сериозна уловка, пише "Зюддойче цайтунг": Всеки, който разказвал за това какво включват церемониите, бил заплашен от смъртно наказание.

Първоначално ритуалите пресъздавали легендата за Деметра. Участниците имитирали скръбта на богинята и блуждаещото ѝ странстване. Подобно на Деметра, те също постели. През есента в голяма процесия посветените изминавали пътя от Атина до Елевзина. Често поклонниците достигали до няколко хиляди души. Всичко това било преплетено със свещени танци и жертвоприношения, четем още в публикацията на "Зюддойче Цайтунг".

Двата дара на Деметра

"Вътре, в много човешката история на една майка и една дъщеря (Деметра и Пресефона), стои и една друга история. Малко по-обикновена, но дори още по-важна", пише на свой ред "Ню Йорк Таймс". "Гръцката дума за зърнени култури е dimitriaka. Деметра става Церера в римския пантеон, откъдето идва и понятието ни за зърнени култури. Деметра е дала на човешкия род два дара: завръщането към живота, олицетворено от Персефона, и култивацията на зърнените култури. И двата дара са очевидно свързани. Именно храната е онази, която предоставя възможността за живот. А хлябът е самата същност на живота."