От години Турция не беше разтърсвана така, както в неделя. Бомба избухна на "Истиклял" - оживената търговска улица в сърцето на Истанбул. Най-малко шестима души загинаха, а други 81 бяха ранени.

Експлозията съживи мрачни спомени на турците от близкото минало: при серия от бомбени атентати в страната през 2015 и 2016 година загинаха общо 862 души. Всичко това стана в разгара на два парламентарни вота и един опит за военен преврат. Тогавашните социологически проучвания показаха, че управляващата "Партия на справедливостта и развитието" (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган е успяла да използва ситуацията в своя полза и си е върнала мнозинството, загубено от нея малко преди това. Фактът, че сега има нов атентат - около 7 месеца преди следващите избори - отново подхранва спекулациите.

В понеделник на "Истиклял" бяха окачени стотици турски знамена, символизиращи единството срещу терора. Но турското общество е дълбоко разделено. На изборите на 18 юни 2023 г. Ердоган може да се окаже на косъм от победата. Проучване на турския институт за изследване на общественото мнение Yöneylem сочи, че 58% от анкетираните "определено" няма да гласуват за него.

Предупреждение за изборната нощ

Но не единствено самата атака, а и начинът, по който тя беше извършена, разтревожи хората. Турският медиен регулатор спря новините още в неделя следобед. Обяснението беше, че се цели избягването на страха и паниката. След това турските телевизии прекъснаха отразяването на експлозията, а Фейсбук, Инстаграм и Туитър функционираха само ограничено.

Пред ДВ експерти предупредиха за подобен сценарий в изборната нощ след около 7 месеца. "В нощта на изборите достъпът до всички канали на социалните медии може да бъде ограничен, съгласно инструкциите на избирателната комисия. Интернет в цяла Турция може дори да бъде забранен", предупреждава Фарук Чайър, адвокат и представител на Асоциацията за алтернативни информационни технологии. Не съществува закон, който недвусмислено може да предотврати това, посочи още той.

Консултантът по комуникации Мехмет Шафак Сари също се опасява от сериозни последици: "Ако ограничите социалните мрежи, от които хората имат нужда за целите на комуникацията и информацията, вие всъщност тласкате хората към невероятен страх и паника", коментира Сари. Той също прогнозира, че нещо подобно може да се случи и в нощта на изборите: "Представете си шест-седемчасовата паника, която преживяхме, но в изборната нощ."

Турция обвинява ПКК

Междувременно полицията задържа една жена, заподозряна, че е извършителка на нападението, а снимки от ареста ѝ бяха разпространени включително в социалните медии. Твърди се още, че има над 40 задържани за съучастие. Предполага се, че заподозряната е влязла нелегално в Турция от сирийския град Африн и е действала от името на кюрдските милиции YPG, които контролират райони в Северна Сирия. Твърди се още, че жената е признала, че е била обучавана от ПКК. Самата ПКК отрече да има нещо общо с атентата.

Турция смята YPG за сирийския клон на ПКК - Кюрдската работническа партия, която е призната за терористична организация от ЕС и САЩ. Вътрешният министър на Турция Сюлейман Сойлу отново обвини Вашингтон, че подкрепя "терористични организации": "Отхвърляме съболезнованията на американското посолство", заяви Сойлу. Турция отдавна е недоволна, че Вашингтон работи с кюрдските милиции в Сирия в борбата си срещу т. нар. "Ислямска държава" (ИД).

В Турция се обсъжда и възможността атентатът да послужи като оправдание за вече обявената турска военна операция в Сирия. Преди няколко месеца президентът Ердоган неколкократно предупреди, че Анкара може "да дойде внезапно една нощ". Атаката от 13 ноември може да има и икономически последици, ако изплашените туристи се отдръпнат, както се случи преди години. Според официалните данни годишната инфлация в страната е над 85 процента, а Независимата група за изследване на инфлацията (ENAG), твърди, че тя надхвърля 185 процента.