1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаСъединени американски щати

Борец за мир и човешки права: прощаваме се с Джими Картър

Емилиян Лилов (редактор)
30 декември 2024

Той е посредник на мирното споразумение между Израел и Египет и управлява кризата със заложниците в Иран. Джими Картър стана най-дълго живелият президент на САЩ. В неделя той почина на 100-годишна възраст.

39-тият президент на САЩ Джими Картър
Джими Картър почина на 100-годишна възрастСнимка: Library of Congress/Marion S. Trikosko/Handout via REUTERS

В неделя, на 100-годишна възраст, почина бившият президент на САЩ Джими Картър, който управляваше в Белия дом от 1977 до 1981 г.

В изявление на центъра „Картър" се казва, че той е починал мирно в дома си в Плейнс, Джорджия, заобиколен от семейството си. Именно там той и съпругата му Розалин прекараха по-голямата част от живота си. От почти две години Картър получаваше там хосписни грижи.

„Баща ми беше герой не само за мен, но и за всички, които вярват в мира, човешките права и безкористната любов“, заяви синът му Чип Картър.

След като напуска президентския пост, Картър и съпругата му Розалин основават Центъра „Картър“ в Атланта за насърчаване на демокрацията, правата на човека и икономическото развитие. Той продължава да се занимава активно с хуманитарна дейност до дълбока старост. Картър е най-възрастният жив бивш президент на САЩ и никой от неговите предшественици не е достигал по-висока възраст от него.

Първият президент на САЩ, който доживява до 100-годишна възраст

Картър е най-дълго живелият президент на САЩ. Мандатът му се помни преди всичко с историческите моменти в Близкия изток. Сред тях е посредничеството за мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1978 г. между Египет и Израел, които доведоха до историческия мирен договор между двете страни през 1979 година.

Картър е президент и когато САЩ преговарят за освобождаването на 52-ма служители на американското посолство в Техеран, които в продължение на 444 дни са държани като заложници след Ислямската революция през 1979 г.

По време на кампанията му за президентските избори в САЩ през 1980 г. американската спасителна мисия за заложниците се проваля през април – тогава загиват осем американци. Това се оказва повратна точка и често се разглежда като решаваща причина за загубата му от Роналд Рейгън.

Заложниците са освободени минути след встъпването в длъжност на Рейгън през 1981 г.

След като не успява да спечели втори мандат, през 1982 г. Картър създава Центъра „Картър“, чиято цел е да се съсредоточи върху международното миротворчество, отстояването на демокрацията, общественото здраве и правата на човека.

От производител на фъстъци до президент

Картър е първият президент на САЩ, роден в болница - на 1 октомври 1924 г., в семейството на медицинска сестра и собственик на универсален магазин. След детство, белязано от Голямата депресия, той посещава Военноморската академия и се влюбва в приятелката на сестра си Розалин Смит.

Семейство Картър се женят през 1946 г. и са заедно в продължение на 77 години, докато Розалин умира през ноември 2023 г. на 96-годишна възраст.

Картър е сравнително непознат извън Джорджия, когато си осигурява номинацията на демократите, а по-късно и президентския пост през 1976 г. По време на единствения си мандат, който е белязан и от икономически спад и кризата с иранските заложници през 1980 г. - годината, в която губи втория си кандидат-президентски мандат от Роналд Рейгън - той насърчава умерено прогресивни политики.

Картър става най-известен с това, че дефинира понятието „постпрезидентство“. Заедно със съпругата си работи за популяризиране на хуманитарни каузи по света и през 2002 г. получава Нобелова награда за мир.

В мир със смъртта

Картър оповести публично заболяването си рак през 2015 г., но успя да го преодолее. През последните години Картър е бил хоспитализиран няколко пъти след падания. През ноември 2019 г. Картър даде да се разбере на църковна служба в родния си град Плейнс, че посреща смъртта спокойно. „Не съм молил Бог да ме остави да живея“, каза той. „Помолих Бог да ми даде подходящо отношение към смъртта. И осъзнах, че съм напълно примирен с нея“.

Петима американски президенти: (отляво надясно) Джордж Буш-старши, Барак Обама, Джордж Буш-младши, Бил Клинтън, Джими Картър Снимка: EPA/SHAWN THEW/dpa/picture alliance

Наследство извън президентството

Непрекъснатите усилия на Картър в областта на дипломацията надхвърлят дълго време престоя му в Белия дом. Веднъж, вече необременен от вашингтонския ред, той каза, че стига „там, където другите не стъпват“.

„Мога да казвам каквото си искам. Мога да се срещам с когото си поискам. Мога да поемам проекти, които ми харесват, и да отхвърлям тези, които не ми допадат“, казваше Картър.

Той открито критикуваше бившия президент Джордж Буш-младши за инвазията в Ирак през 2003 г. Той също така критикува подхода на САЩ към Израел и през 2006 г. издава книгата: „Мир, а не апартейд за Палестина“.

Картър също така многократно е заявявал, че Северна Корея трябва да бъде включена в международните отношения - позиция, която дълго време беше в разрез с официалната линия на САЩ.

Нобеловата награда за мир за 2002 г. увенчава това, което Комитетът нарича „неуморни усилия за намиране на мирни решения на международните конфликти, за утвърждаване на демокрацията и правата на човека и за насърчаване на икономическото и социалното развитие“. Неговият председател дори твърди, че наградата е закъсняла с няколко десетилетия. Според него Картър е трябвало да я получи заедно с бившия египетски президент Ануар Садат и бившия израелски министър-председател Менахем Бегин, които получиха наградата през 1978 г. за постигнатите с посредничеството на Картър споразумения от Кемп Дейвид.

Вижте и тази снимкова галерия от архива на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ