Той е посредник на мирното споразумение между Израел и Египет и управлява кризата със заложниците в Иран. Джими Картър стана най-дълго живелият президент на САЩ. В неделя той почина на 100-годишна възраст.
Реклама
В неделя, на 100-годишна възраст, почина бившият президент на САЩ Джими Картър, който управляваше в Белия дом от 1977 до 1981 г.
В изявление на центъра „Картър" се казва, че той е починал мирно в дома си в Плейнс, Джорджия, заобиколен от семейството си. Именно там той и съпругата му Розалин прекараха по-голямата част от живота си. От почти две години Картър получаваше там хосписни грижи.
„Баща ми беше герой не само за мен, но и за всички, които вярват в мира, човешките права и безкористната любов“, заяви синът му Чип Картър.
След като напуска президентския пост, Картър и съпругата му Розалин основават Центъра „Картър“ в Атланта за насърчаване на демокрацията, правата на човека и икономическото развитие. Той продължава да се занимава активно с хуманитарна дейност до дълбока старост. Картър е най-възрастният жив бивш президент на САЩ и никой от неговите предшественици не е достигал по-висока възраст от него.
Първият президент на САЩ, който доживява до 100-годишна възраст
Картър е най-дълго живелият президент на САЩ. Мандатът му се помни преди всичко с историческите моменти в Близкия изток. Сред тях е посредничеството за мирните споразумения от Кемп Дейвид през 1978 г. между Египет и Израел, които доведоха до историческия мирен договор между двете страни през 1979 година.
Картър е президент и когато САЩ преговарят за освобождаването на 52-ма служители на американското посолство в Техеран, които в продължение на 444 дни са държани като заложници след Ислямската революция през 1979 г.
По време на кампанията му за президентските избори в САЩ през 1980 г. американската спасителна мисия за заложниците се проваля през април – тогава загиват осем американци. Това се оказва повратна точка и често се разглежда като решаваща причина за загубата му от Роналд Рейгън.
Заложниците са освободени минути след встъпването в длъжност на Рейгън през 1981 г.
След като не успява да спечели втори мандат, през 1982 г. Картър създава Центъра „Картър“, чиято цел е да се съсредоточи върху международното миротворчество, отстояването на демокрацията, общественото здраве и правата на човека.
Реклама
От производител на фъстъци до президент
Картър е първият президент на САЩ, роден в болница - на 1 октомври 1924 г., в семейството на медицинска сестра и собственик на универсален магазин. След детство, белязано от Голямата депресия, той посещава Военноморската академия и се влюбва в приятелката на сестра си Розалин Смит.
Семейство Картър се женят през 1946 г. и са заедно в продължение на 77 години, докато Розалин умира през ноември 2023 г. на 96-годишна възраст.
Картър е сравнително непознат извън Джорджия, когато си осигурява номинацията на демократите, а по-късно и президентския пост през 1976 г. По време на единствения си мандат, който е белязан и от икономически спад и кризата с иранските заложници през 1980 г. - годината, в която губи втория си кандидат-президентски мандат от Роналд Рейгън - той насърчава умерено прогресивни политики.
Картър става най-известен с това, че дефинира понятието „постпрезидентство“. Заедно със съпругата си работи за популяризиране на хуманитарни каузи по света и през 2002 г. получава Нобелова награда за мир.
В мир със смъртта
Картър оповести публично заболяването си рак през 2015 г., но успя да го преодолее. През последните години Картър е бил хоспитализиран няколко пъти след падания. През ноември 2019 г. Картър даде да се разбере на църковна служба в родния си град Плейнс, че посреща смъртта спокойно. „Не съм молил Бог да ме остави да живея“, каза той. „Помолих Бог да ми даде подходящо отношение към смъртта. И осъзнах, че съм напълно примирен с нея“.
Наследство извън президентството
Непрекъснатите усилия на Картър в областта на дипломацията надхвърлят дълго време престоя му в Белия дом. Веднъж, вече необременен от вашингтонския ред, той каза, че стига „там, където другите не стъпват“.
„Мога да казвам каквото си искам. Мога да се срещам с когото си поискам. Мога да поемам проекти, които ми харесват, и да отхвърлям тези, които не ми допадат“, казваше Картър.
Картър също така многократно е заявявал, че Северна Корея трябва да бъде включена в международните отношения - позиция, която дълго време беше в разрез с официалната линия на САЩ.
Нобеловата награда за мир за 2002 г. увенчава това, което Комитетът нарича „неуморни усилия за намиране на мирни решения на международните конфликти, за утвърждаване на демокрацията и правата на човека и за насърчаване на икономическото и социалното развитие“. Неговият председател дори твърди, че наградата е закъсняла с няколко десетилетия. Според него Картър е трябвало да я получи заедно с бившия египетски президент Ануар Садат и бившия израелски министър-председател Менахем Бегин, които получиха наградата през 1978 г. за постигнатите с посредничеството на Картър споразумения от Кемп Дейвид.
Вижте и тази снимкова галерия от архива на ДВ:
Овалният кабинет от Труман до Байдън
Той е визитната картичка на всеки американски президент – Овалният офис в Белия дом. А начинът, по който работният кабинет на американския президент бива подреден, издава много за неговия обитател. Вижте повече:
Снимка: U.S. federal government
Нов обитател – Джо Байдън (от 2021)
Обзавеждането на Овалния офис се променя при всеки американски президент. След инаугурацията обикновено първата дама се заема с подреждането му. През следващите четири години в него ще работи Джо Байдън. Кутията за писалки върху работното му бюро, т.нар. "Resolute Desk", е от президента Барак Обама.
Снимка: Evan Vucci/AP Photo/picture alliance
Снимки на семейството
За момента мебелите в Овалния кабинет не са подменени, но новият президент Байдън вече е поставил първите акценти. Снимки на семейството му са разположени точно зад президентското бюро. Загадка е защо там остава бронзовият бюст на латиноамериканския защитник на гражданските права Сесар Чавес.
Снимка: Alex Brandon/AP/picture alliance
Картините в кабинета
Демократът Байдън незабавно прегрупира историческата картинна изложба: портретът на Франклин Д. Рузвелт, президент на САЩ от Демократическата партия в периода 1933-1945 г., сега е заел централно място точно над камината. Тапетите, избрани от бившата първа дама Мелания Тръмп, ще бъдат подменени по-късно. Джо Байдън и съпругата му сега имат по-неотложни задачи от обзавеждането.
Снимка: Alex Brandon/AP/picture alliance
Овалният офис при Хари Труман (1945-1953)
Поглед назад: президентът Хари С. Труман (вторият отляво) не обръщал особено внимание на представителността – на стените плътно една до друга са подредени картини, мебелите и президентският стол са доста износени, но 33-ият президент на САЩ така и не ги подменя.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Люлеещ се стол за Джон Ф. Кенеди (1961-1963)
Президентският стол винаги е играл важна роля в обзавеждането на Овалния кабинет. Джон Ф. Кенеди е предпочитал дървен люлеещ се стол, препоръчан му от лекари – заради хроничните болки в гърба, които той е имал. Когато Доналд Тръмп встъпи в длъжност през 2017 г., той си избра фотьойл, който приличаше повече на трон.
Снимка: Arnie Sachs/CNP/abaca/picture alliance
Зад завесите на властта
През цялата история Овалният кабинет е виждал и много тъмни моменти. Бюрото, което рядко е подменяно, служи като символ за приемственост – за разлика от завесите. Тук те са дръпнати, за да осигурят поверителност, когато на 20 ноември 1963 г. президентът Джон Кенеди подписва договора, забраняващ изпитването на ядрени оръжия - във вода, в атмосферата и в космоса.
Снимка: Robert Knudsen/White House/Cnp/ZUMAPRESS.com/picture alliance
Телевизори в Овалния офис при Линдън Джонсън (1963-1969)
Мебелите на американския президент Джонсън са светли и приветливи, а завесите са подменени. Тук той е на среща с най-близките си сътрудници на 4 април 1968 година. Активистът за граждански права Мартин Лутър Кинг е застрелян в Мемфис, Тенеси. За да може да следи репортажите на живо, Джонсън е поискал няколко телевизора да бъдат поставени в Овалния кабинет.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Със светъл под при Джералд Форд (1974-1977)
Овалният офис при Джералд Форд прилича на уютен работен кабинет със светъл килим. На тази снимка от 1975 (на среща с вицепрезидента Нелсън Рокфелер) все още се вижда макетът на кораб вляво зад президентското бюро, който по-късно Джими Картър ще скрие между негови семейни снимки.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Глобус на света при Джими Картър (1977-1981)
За американския президент Джими Картър беше важен глобалният поглед към света. По време на мандата си той поставя декоративен глобус до президентското бюро. Първата дама Розалин Картър винаги е стояла плътно зад съпруга си и неговите важни дела - не само за снимката тук.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Роналд Рейгън (1981-1989)
При управлението на Роналд Рейгън съпругата му също е част от постоянното присъствие в Овалния кабинет. Първата дама Нанси Рейгън не странеше от държавните дела. Нейна е и водещата роля при вътрешното обзавеждане на Овалния кабинет, който при Роналд Рейгън е с овален килим на цветни мотиви.
Снимка: Michael A. W. Evans/ZUMAPRESS.com/picture alliance
При Бил Клинтън (1993-2001) – кабинет за цялото семейство
По време на двата мандата на Бил Клинтън в Овалния кабинет често идват и членовете на президентското семейство. Първата дъщеря Челси винаги е имала достъп до баща си в работния му кабинет – както и първата котка Сокс, и първото куче Бъди. Като цяло интериорът изглежда по-личен и не толкова студен.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Овалният кабинет при Джордж Буш (2001-2009)
За Джордж У. Буш коженият стол зад президентското бюро е най-важната мебел. Цветът на стената в Овалния кабинет е в кремав цвят, креслата са консервативни, а столът за съветниците на президента винаги е до бюрото му. На снимката: Джордж Буш и съпругата му Лора приемат папа Бенедикт XVI. през 2008 година.
Снимка: Osservatore_Romano/dpa/picture-alliance
При Барак Обама (2009-2017) - телевизор в съседното помещение
В Овалния кабинет Барак Обама спазваше стриктно официалния протокол. Все пак там той приемаше официалните си гости - държавни и правителствени ръководители от цял свят. Но най-важната част от интериора за него беше в една съседна стая: телевизорът, на който баскетболният запалянко Обама гледаше мачове от американската баскетболна лига NBA.
Снимка: Photoshot/picture alliance
Кабинет в златисто при Доналд Тръмп (2017-2021)
С Доналд Тръмп се промени и интериорът на Овалния кабинет. Първото нещо, което се оказа излишно, бяха раираните тапети, които Мишел Обама бе избрала за втория мандат на съпруга си. След това и много аксесоари в златисто намерха място в най-важното помещение на Белия дом.