В руския град Казан се провежда годишната среща на върха на държавите от икономическия съюз БРИКС. 24 държавни лидери участват в нея, включително руският президент Владимир Путин. Той не посети предишната среща - в Южна Африка, вероятно от опасения да не бъде задържан заради издадената заповед за арест от Международния наказателен съд.

Тази година четири нови държави се присъединиха към организацията, в която доскоро членуваха само Бразилия, Индия, Китай, Русия и ЮАР - Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Москва твърди, че интересът към организацията е все по-голям и 34 други държави искат да си партнират с БРИКС "по различни начини”.

Нова глобална платежна система?

Една от основните теми, които ще се обсъждат в Казан, е новата платежна система на БРИКС - "Мост", която руското финансово министерство представи в началото на октомври. Тя цели да даде възможност за "бързи и евтини" прехвърляния на средства между държавите в съответните държавни валути, без да се налага да се минава през банки посредници в САЩ. Според списание "Икономист" Москва иска да използва този нов метод, за да заобикаля международните санкции, които не позволяват на Русия да осъществява международни преводи в долари.

Планираната система вече притеснява западните финансови регулатори, но създаването ѝ ще е сложно. Участващите в нея ще трябва да я финансират от държавните си бюджети, а тя може да създаде проблеми и за националните регулатори, ако например една държава натрупа твърде голям резерв във валута на чужда. Мотивът на Русия е ясен, пише "Икономист", но защо другите държави от БРИКС имат нужда от подобна платежна система?

Привлекателни идеи за развиващите се държави

Евгени Коган от Руския икономически университет пише в своя канал в "Телеграм", че държавите от БРИКС до момента не са показали особено желание да защитят Русия от международните санкции. Например Новата банка за развитие, която беше основана от БРИКС през 2022 г., се съобрази със санкциите срещу Русия. Коган отбелязва още, че общото население на всички държави в БРИКС е 3,5 милиарда души - около 45% от населението на света. Делът им от световния брутен вътрешен продукт (БВП) обаче е 37,3%. Заключението му е, че е "рано е да се говори за нов световен ред".

Въпреки това развиващите се държави се интересуват от БРИКС и потенциалната ѝ платежна система. "Целта им не е да дразнят САЩ, а просто да правят по-бързи плащания", смята икономистът. Между пет и седем на сто от международните плащания в американски долари се бавят заради нуждата от съобразяване с американските банки. Те имат за цел да предпазят от търговия с вътрешна информация, пране на пари и финансиране на тероризма, наред с други неща.

Членовете на БРИКС: конкуренция и разногласия

Москва обаче определено успява да позиционира БРИКС като формат на "новия световен ред”, обяснява Антон Барбашин от онлайн портала "Riddle". Политологът отбелязва нарастващата икономическа и политическа роля на членовете на БРИКС Индия, Китай и ОАЕ, особено откакто Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна.

Русия продължава да предлага много нови инициативи във формата, въпреки че голяма част от тях не се изпълняват на практика. "Проектът с общата валута се провали", припомня Барбашин. Засега само Иран работи с Русия за "алтернативна финансова архитектура", основана на руската платежна система "Мир". БРИКС си остава "клуб по интереси", в който всеки просто прави бизнес. "Русия е всъщност най-важният доставчик на евтини енергийни ресурси заради натиска от страна на западните държави."

Барбашин е убеден, че лозунгът на БРИКС "За справедлив свят" ще остане само лозунг, тъй като всяка държава членка води собствени преговори с развитите западни страни и в организацията има много противоречия. Ето защо асоциацията няма да се превърне във военен съюз, смята експертът. "Между Китай и Индия имаше конфликт през 2020 г., а Иран многократно е заплашвал Саудитска Арабия, партньор на Обединените арабски емирства, с война. Ако конфликтът между Китай и САЩ ескалира, държавите от БРИКС ще се разпръснат в различни лагери". Според Барбашин бъдещето на БРИКС ще зависи от конкурентите Индия и Китай.

Русия е все по-зависима от Китай

Индия и Китай са основните вносители на руски петрол през 2023 г., като делът им е 90%, посочва Алексей Чигадаев от Лайпцигския университет. Според политолога и ориенталист запълването на руския държавен бюджет зависи от търговията. "Южна Африка и Бразилия играят значително по-маловажна роля." А влиянието на Китай върху Русия нараства по-бързо от това на Индия точно заради финансовото взаимодействие. От всички възможности китайската валута все още е най-ликвидна и най-малко волатилна.

Според Чигадаев китайските власти не окуражават тамошните банки да се включат към руската система за финансова комуникация SPFS, алтернатива на SWIFT. Вместо това Китай промотира своята система CIPS на руския пазар. "Русия навярно ще става все по-зависима от юана и от Пекин, за да поддържа достъпа си до международната финансова система", смята Чигадаев. Според него Москва настоява за създаването на обща валута на БРИКС, за да може да се освободи от зависимостта си към Китай.

***

Вижте и това видео: