Досегашният президент на Черна гора Джуканович не се ползваше с добро име - заради корупция, пране на пари и връзки с престъпността. Новият президент Милатович започва начисто, но пък няма нужния политически опит.
Реклама
"Край на диктатурата", "Епохална промяна", "Започва ново време" - този вид гръмки слова ехтяха на възторжените митинги с фойерверки в Черна гора след избирането на новия президент. В малката република с едва 620-хилядно население в неделя от власт падна Мило Джуканович, който в продължение на три десетилетия беше начело, макар и в различни функции. За нов президент беше избран младият икономист Яков Милатович - привърженик на дълбоките промени, тъй желани от черногорците от дълго време насам.
За 61-годишния Джуканович това поражение има историческо измерение, а за самата Черна гора то наистина символизира началото на нова ера. "Мило" със здрава ръка държеше малката държава повече от 30 години и така се превърна в един от най-дългогодишните автократи в Европа. Той изгради в Черна гора една корумпирана, клиентелистка система, която обслужваше главно него самия, членовете на семейството му и един тесен кръг приятели и членове на неговата "Демократична партия на социалистите".
Залезът на Джуканович наистина има историческо значение за хората не само в Черна гора, а и на целите Западни Балкани, но това не означава, че бъдещето на малката република е ясно и сигурно. Принципно президентската позиция в страната не е особено силна, но Джуканович и като президент успяваше да управлява неформално, респективно постът има голямо символично значение.
Милатович - добър икономист, но без политически опит
Сега тази отговорност ще поеме един млад политик, когото дори наблюдателите в страната все още се затрдудняват да оценят. 36-годишният Яков Милатович е следвал в Оксфорд, после като стипендиант се е занимавал с изследвания в Австрия, Италия и САЩ. Досега е работил главно в банковия сектор и добре познава макроикономическите проблеми на Югоизточна Европа. В същото време обаче няма много опит в подмолите на политиката в региона.
Когато партията на Джуканович изгуби парламентарните избори през 2020-а годиня, Милатович влезе в политиката и стана министър на икономическото развитие. Малко по-късно, заедно с колегата си от кабинета Милойко Спаич той основа либералната партия "Европа сега!" и само преди седмици издигна кандидатурата си за президент.
Милатович не демонстрира никакви сипматии към сръбския президент Александър Вучич, когото мнозина смятат за крайнодесен националист, но затова пък изглежда близък до Сръбската православна църква (СПЦ). В Черна гора СПЦ има голямо обществено влияние, доколкото близо една трета от хората в страната се смятат за черногорски сърби. Но дори онези 48 процента от населението, които се обявяват за чисти черногорци, са мнозинство сред посетителите на СПЦ. Самата църква не поставя под въпрос черногорската независимост, но апелира за по-тясното обвързване на страната със Сърбия.
И Милатович изтъква, че на референдума през 2006-а година е гласувал за независимостта на Черна гора от Сърбия. С него като президент Черна гора няма "връщане към Сърбия", казва той, в същото време обаче отношението му към т.нар. "сръбски въпрос" понякога обърква. Докато беше министър на икономиката например, той написа ентусиазирано съобщение в Туитър след срещата си с митрополита на СПЦ в Черна гора: как двамата обсъдили план за повишаване на раждаемостта в страната.
Междувременно Милатович звучи по-сдържано. В интервютата си казва, че се стреми към подобряване на отношенията със Сърбия, но че първото си държавно посещение ще направи не в Белград, а в Брюксел. Той повтаря, че поръчението на избирателите му и неговата собствена първостепенна цел са еднозначни: "една по-добра, европейска Черна гора". И добавя, че страната иска след пет години вече да членува в ЕС.
Вижте и тази галерия на ДВ:
Чарът на Черна гора
Малката балканска държава има много достойнства: високи планини, дълбоки каньони, сини езера и плажовете на адриатическото крайбрежие. Освен това се слави със старинна архитектура, хубаво вино и вкусна храна.
Снимка: DW/C. Deicke
Страната е малка, разнообразието - голямо
Малката държава в югоизточна Европа има площ от само 14 000 кв.км. Но пък ако се разпъне, ще стане най-голямата в Европа, се шегуват местните. Макар да е малка, тя предлага изключително природно разнообразие, с което привлича туристите като магнит. Затова е най-добре да я посетите още сега - преди да са го сторили другите!
Снимка: DW/C. Deicke
Заливът на Котор
Повечето туристи се насочват към адриатическото крайбрежие в южната част на страната. Там безспорно най-красив е заливът на Котор - навлизащ на 30 км дълбоко в сушата, той векове наред предлага на местните жители защита от пирати и завоеватели. Днес е под закрилата на Юнеско и е посещаван редовно от круизните кораби. Стръмните планини се спускат почти до брега - изключително впечатляващи кулиси.
Снимка: DW/C. Deicke
Църкви и манастири
От бароковия град Пераст в залива се пътува с ферибот до изкуствено създадения остров Дева Мария от скалите с едноименната църква. Островът е създаден чрез натрупването на пренесени с лодките камъни около една малка скала в морето. Вътрешността на православната моряшка църква е много пищна и се случва и до днес някой капитан да се отбие да остави дарение - за да има попътен вятър.
Снимка: DW/C. Deicke
Курортът Будва
Балканската Ибиса - така наричат град Будва. Зад историческия център на града се шири плажът, където купонът не спира. Но Будва, един от най-старите градове в Адриатика, има и по-спокойни кътчета - например това пред градската стена. През лятото старият град се превръща в сцена: по време на ежегодния театрален фестивал се играе по улиците и площадите, представленията са на множество езици.
Снимка: DW/C. Deicke
Луксозният остров Свети Стефан
Който може да си го позволи, ще отседне в петзвездния хотел-остров Свети Стефан. Обичайните му посетители са знаменитости и политици: Силвестър Сталоун, Клаудия Шифер, навремето е идвал и бившият германски канцлер Вили Бранд. От 50-те години насам целият остров е луксозен хотел от веригата Aman Resorts. Който няма достатъчно пари да пренощува на острова, може поне да му се полюбува от разстояние.
Снимка: DW/C. Deicke
Планината Дурмитор на север
Черна гора е малка и това е много удобно за тези, които искат да я разгледат. От крайбрежието на юг са само три часа път до северните райони. Там е разположена планината Дурмитор: с дълбоки смърчови гори, благоуханни зелени ливади, сурови скалисти плата и високи върхове над 2 000 метра. Масивът Дурмитор е част от резерват и принадлежи към световното културно наследство на Юнеско.
Снимка: DW/C. Deicke
Каньонът на река Тара
Река Тара тече през националния парк Дурмитор. Тя се вие из дълбок каньон, смятан за най-дълбокия в Европа с максималната си дълбочина от 1 300 метра. В света само Големият каньон в САЩ е по-дълбок. Балканският му конкурент е любимо място за снимки. Река Тара предлага възможности за рафтинг и за зиплайн - плъзгане по въже от една точка до друга високо над земята.
Снимка: DW/C. Deicke
Резерватът Биоградска гора
Където и да се намирате в Черна гора, все ще сте в близост до някой резерват - те са пет на територията на страната. Националният парк Биоградска гора в източната част включва една от малкото останали праисторически гори в Европа. В центъра на гората е глетчерното езеро Биоград, с вековни дървета по бреговете. Посетителите могат да преминат по мост над блатистите местности в района.
Снимка: DW/C. Deicke
Шкодренското езеро
Погледнато отгоре, Шкодренското езеро напомня на пейзажите от времената на динозаврите. Това е най-голямото езеро на Балканите, намира се южно от черногорската столица Подгорица. Големи части от него са заблатени и недостъпни - райско място за птиците, от които в района живеят над 270 вида. Туристите с удоволствие разглеждат старите рибарски селца, правят екскурзии и турове с колело или каяк.
Снимка: picture-alliance/prisma(E. Stefano
Хубаво вино
Близо до Шкодренското езеро се намира най-големият лозаро-винарски масив в Черна гора. Климатът е едновременно субконтинентален и средиземноморски, респективно - идеален за лозарството. Когато температурите достигнат 40 градуса през лятото, студеното бяло вино е най-подходящо. Вината на Черна гора са известни в цял свят, най-голямата част от тях обаче се изпиват още в самата страна.
Снимка: DW/C. Deicke
Вкусна храна
Колкото разнообразни са ландшафтът и културните влияния в страната, толкова богата е и черногорската кухня. От планината идват овчето и козето сирене, а от морето и езерата - риба, която се яде из цялата страна. Традиционните местни ястия с месо и колбаси се сервират с пресни салати, а някои от сладкишите и десертите напомнят на сладостите от Ориента.