Съобщението за закриване на Чешкия център в София - една жива и жизнена институция, предизвика спонтанна реакция не само сред бохемистите, но и сред представителите на най-различни сектори от съвременния културен живот в България. Последва протест, който бликна като емоционално възмущение срещу нещо несправедливо.

Мобилизация в името на една идеална кауза

Хората, които се събраха в градинката на "Кристал" пред Чешкия център след научаването на тази вест, множеството, което излезе да протестира в Прага, както и онези, чиито подписи са под петиции и писма - всички ние бяхме обединени от силно чувство за морална неотложност. Не беше животозастрашаващо, но беше някак си обидно.

Защото в 77-годишната история на тази институция са вписани усилията на поколения от творци, различни съдби, много успехи. Всички те са вградили себе си в изграждането на културния мост между България и Чехия, обяснява Евгения Бернщайн, която веднага след тревожната новина се заема да алармира влиятелни личности и институции в Чехия, успява да проведе разговор с премиера Бабиш, което се оказа ключово за развитието на нещата. Евгения разказва за онзи често срещан мотив в българските песни и приказки - за да изградиш успешно мост, често се налага да вградиш нечия сянка в него: “А без такива мостове живеем сами на своите острови от страх и изолираност”.

Едва ли спонтанно въвлечените в тази общност хора са допускали, че тяхната ангажираност с една идеална кауза ще доведе до резултат. Но ето, че това се случи! В последния час от последния работен ден на миналата седмица бе получено официалното съобщение, че е отменено решението за закриване на Чешкия център в София.

Бангаранга е положението!

Забележително е, че мощната вълна от протестна реакция в България спасява не само софийския, но и всички чешки центрове, предвидени да затворят врати през юни. Според д-р Радка Рубилина, директорката на Чешкия център в София, именно информацията за това, което се случва тук, е повлияла на министъра на външните работи на Чехия, който спира един процес, стартиран в началото на март.

"Най-добрият начин да изразим своята благодарност е като отворим вратите си за вас, за да продължи още по-интензивно нашето сътрудничество”, казва Радка Рубилина. Всяка сряда залите на центъра ще са отворени за културните оператори, които предлагат интересни събития. И предложенията не закъсняват. Програмата до лятото вече е запълнена.

Как и кога хората преобърнаха една правителствена разпоредба?

“Като превърнаха едно необмислено и недалновидно министерско решение от проблем на България в проблем за Чехия – чрез разгласяване на решението по всички информационни канали, натиск чрез петиции и протестни акции в Чехия и България”, казва  Йорданка Трифонова - преводачка и дългогодишна преподавателска по чешки език в Софийския университет “Св. Климент Охридски.”

Това не е първият опит да бъдат закрити чешките центрове, които са част от тази институционална културна мрежа. Добрата новина е, че всеки път тези опити катастрофират. Дали поради смяна на някой чиновник, дали поради намесата на авторитетна личност, дали поради осъзнаването на смисъла от общите връзки и споделените ценности. Последният от тези опити се провали - нека го кажем ясно - поради протестната българска вълна, която преобърна посоката.

"Културата е истинският посланик, който ни свързва"

“Сигурен съм, че систематичното опознаване и разучаване на другата култура е в основата на обединена Европа, в основата на това ние, европейците, да сме така привилегировани да се движим свободно из този континент. Културата в лицето на музиката, литературата, киното и т.н. е истинският посланик, който ден след ден ни свързва, независимо от езика и произхода ни”, казва Давид Бернщайн, преподавател по чешки език и преводач на “Времеубежище” на чешки.

Вече видяхме каква може да бъде енергията на множеството, обединено от кауза, успех, ценност. Това  дълбоко човешко преживяване задоволява емоционални и социални нужди. Да повярваш, че си струва да си част от общност. Да споделяш моментната илюзия, че това състояние на обща радост ще продължи и на следващия ден.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.