1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Четворната коалиция в България има шанс да се случи

12 ноември 2024

Играят ли Борисов и ПП-ДБ двойна игра и има ли шанс за четворна коалиция начело на България? Такова управление е възможно да се случи. Ето как:

Бойко БорисовСнимка: IMAGO/NurPhoto

Коментар от Веселин Стойнев:

Минути преди началото на първото заседание на 51-ия парламент Бойко Борисов предложи управленска формула за четворна коалиция: ГЕРБ-ПП-ДБ-БСП-ИТН. Така той изключи ДПС-Ново начало, като продължи линията си "няма добро ДПС", елиминирайки паритетно и АПС на Доган. И подчертано уважително изключвайки "Възраждане" - с "външнополитическия" аргумент "ние сме от различни политически семейства", а не защото ГЕРБ, и без членството си в ЕНП, има идеологическа несъвместимост с партията на Костадин Костадинов. Борисов заяви и готовност да приеме санитарния кордон на ПП-ДБ около Делян Пеевски, подкрепян в различни варианти и от други парламентарни партии, но само като част от коалиционно споразумение за управление, начело на което е самият той като премиер. А това беше второто условие след кордона за правителство - и трите му потенциални партньора отдавна казаха, че не го искат за министър-председател.

Играе ли Борисов двойна игра

Разбираемо е потенциалните партньори да подозират, че Пеевски може да е задкулисен фактор зад евентуалното четворно управление или че ще е само временно извън схемата (усложняващ ситуацията е и въпросът дали за всички тях, особено за сегашното БСП, Пеевски е наистина нежелан). Недоверието се подклажда допълнително от отказа на Бойко Борисов да договаря подкрепа за парламентарен председател - ПП-ДБ настояваха за антикорупционни ангажименти преди този избор. Добавят се и съмнения, че Борисов иска да тласне уж потенциалните си управленски партньори към друго мнозинство, което е не само анти-Пеевски, но и анти-ГЕРБ, като си изберат друг парламентарен председател, с което всъщност да го освободят от тегобата да не е с Пеевски.

И сякаш част от партньорите опоненти действително имат такава нагласа. ПП-ДБ изненадващо, макар и формално валидно (след като Борисов не потърси обвързваща подкрепа за консултации за свой председател), издигнаха собствена кандидатура за шеф на парламента в лицето на Андрей Цеков, който на всичко отгоре на балотажа получи същите гласове като кандидата на ГЕРБ Рая Назарян. Процедурата приключи безрезултатно и на дневен ред отново е вариантът "Вежди Рашидов" - този път със сегашния най-възрастен депутат Силви Кирилов от ИТН. А може и да се пробва отново с неуспял кандидат от малките формации - като Наталия Киселова от БСП. Така или иначе контракозът на ПП-ДБ "парламентарен председател" е занулен - той вече не е в пасивите на ГЕРБ, защото Борисов изгърмя Назарян като халосен патрон, без да плати властови вересии за избирането ѝ, освен унижението на пълната изолация с неуспеха ѝ.

Играят ли ПП-ДБ двойна игра

Ако стратегията на Борисов е да подбутне партньорите опоненти към алтернативно мнозинство, за да се освободи от бремето да не може да управлява нито без Пеевски, нито в кабинет на малцинството с Пеевски на шията, то стратегията на ПП-ДБ също не изглежда да е само "свободни от Пеевски". Немалка част от избирателите на ПП-ДБ (без да е установено чрез социологически проучвания каква точно част от стопилия им се електорат) не подкрепят сглобка не само с Пеевски, но и с Борисов. Затова условието на ПП-ДБ Борисов да се освободи от Пеевски залага и на очакваната невъзможност това да се случи.

Това обаче тласка към друга невъзможност - за колаборация с "Възраждане", без която друго мнозинство извън ГЕРБ-ДПС-Ново начало е математически немислимо. Още повече, че лидерът ѝ Костадинов вече не говори, че за партията му единствено възможно е управление на "Възраждане", а с участието на "Възраждане". И понеже избирателите на ПП-ДБ и такава колаборация не биха приели (вероятно дори още по-яростно, отколкото коалиция с ГЕРБ), то вариантът за алтернативно анти-ГЕРБ-Пеевски мнозинство ще е такъв, че да не излъчи управление.

Има ли шанс да бъдат избегнати нови предсрочни избори?Снимка: NIKOLAY DOYCHINOV/AFP/Getty Images

Възможно ли е неуправленско мнозинство с "Възраждане"

Тоест, това би било мнозинство в парламент, който да работи известно време, приемайки антикорупционни закони и решения, включително блокирайки избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, при продължаващ да действа служебен кабинет - сегашния и новия, след изчерпването на парламентарната рулетка.

Подобно неуправленско мнозинство ще бъде силно атакувано от партия ГЕРБ, която ще намери в него идеалното оправдание за поредния си провал - да печели избори и да не управлява. А крайният резултат отново ще са предсрочни избори, на които след надиграването може да има единствено по-малко губещ от двете страни, а единственият печеливш да е нова политическа алтернатива, която да преформатира цялата политическа картина.

Може ли всички да спечелят с четворната коалиция

Затова е далеч по-разумно двете страни да преодолеят иначе основателните си дълбоки недоверия и взаимни подозрения в лицемерна игра, целяща бягство от политическа отговорност за редовно управление. И да потърсят, всяка за себе си, гаранции за съвместно управление тъкмо в слабостта на партньора опонент.

Веселин СтойневСнимка: Daria Spirova

Фактът, че ДПС-Ново начало е в пълна изолация, а ГЕРБ предложи формула за управление, дава минимални гаранции на ПП-ДБ и партньори (които заедно имат повече депутати от ГЕРБ), че управление без тежки зависимости от Пеевски поне на старта е възможно. Перспективата ПП-ДБ да се окаже виновник за нови предсрочни избори - и то след неуправленска коалиция с "Възраждане", пък дава гаранции на ГЕРБ, че довчерашните му партньори нямат друг полезен ход, освен пак да са такива. Остава в коалиционното споразумение Борисов да удовлетвори съществена част от исканията на ПП-ДБ за антикорупционна програма и да отстъпи премиерското място. Тогава предишното искане на ПП-ДБ за взаимно приемлив премиер е логично да се сведе до приемлив за тях кандидат на ГЕРБ, защото едва ли първата политическа сила може да направи по-голяма отстъпка, без това да изглежда като предателство към избирателите ѝ.

Така победителят на изборите ще запише актив като отговорно отстъпващия, но в разумни граници, в името на страната, а вторият и останалите ще спечелят актив на формации, които са отвоювали възможността да постигат програмните си цели, без да пращат страната отново на избори, на които и без това няма на какво особено да се надяват.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ