От десетилетия дебатът в Иран относно Каспийско море, най-голямото езеро в света, често се свежда най-вече до един привидно прост въпрос: каква част от него принадлежи на страната.

Пет държави граничат с водния басейн - Иран, Русия, Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Те са разработили специален правен режим, уреждащ корабоплаването, териториалните води, риболова, сигурността и ресурсите на дъното.

Най-важната стъпка беше направена през 2018 година, когато в Актау, Казахстан, петте държави подписаха Конвенцията за правния статут на Каспийско море. С нея бяха определени териториалните води с ширина до 15 морски мили и допълнителна изключителна риболовна зона с ширина 10 морски мили за всяка държава. Но договорът не раздели цялото Каспийско море на пет фиксирани национални дяла.

Защо Иран не притежава половината от Каспийско море

Преди разпадането на Съветския съюз през 1991 година Иран и СССР бяха единствените две държави, граничещи с Каспийско море. Руско-персийският договор за приятелство от 1921 година възстанови иранските права за корабоплаване, ограничени по времето на Царска Русия. А договор от 1940 година допълнително уреди търговията и корабоплаването. Никое от споразуменията обаче не предоставя на Иран 50% от Каспийско море.

Според Ахмад Вакшите, директор на базирания в Москва Център за стратегически изследвания за развитие на отношенията с Близкия изток, това разграничение е от ключово значение за разбирането на спора. "Нито един от тези договори не посочва конкретен процент - нито за Иран, нито за Съветския съюз. В тях се набляга на съвместното ползване, а не на разделянето на Каспийско море на дялове", посочва експертът.

След разпадането на Съветския съюз Азербайджан, Казахстан и Туркменистан станаха независими държави, което превърна двустранното споразумение в преговори между пет държави. През годините ирански политици са настоявали за 50-процентен дял, тъй като преди това страната е споделяла Каспийско море единствено със Съветския съюз. Други са призовавали за 20%, но досега нито едно от тези искания не е получило международно признание.

Какво урежда споразумението от 2018 година

"Каспийско море не е нито изцяло море, нито изцяло езеро", казва Ахмад Вакшите. "Конвенцията от 2018 г. създаде специален правен режим, който прави разграничение между водите, дъното, сигурността и ресурсите", разяснява той.

Конвенцията не разделя водната площ на национални сектори. Всяка държава разполага с териториални води и риболовни зони, докато останалите райони остават достъпни за общо корабоплаване.

Дъното на Каспийско море може да бъде разпределено чрез споразумения между съседните държави. Тези споразумения са от голямо значение, тъй като правата за добив на нефт и газ зависят до голяма степен именно от тези граници.

Русия, Казахстан и Азербайджан вече са сключили няколко двустранни споразумения. Но границите на юг (откъм Иран) остават сред по-чувствителните от политическа гледна точка въпроси.

Как сигурността се превърна в централен елемент

Конвенцията от 2018 година забранява присъствието на въоръжени сили, принадлежащи на държави, които не граничат с Каспийско море. Крайбрежните държави също нямат право да позволяват територията им да се използва за военни действия срещу съседна каспийска държава.

Но наскоро Иран обвини Украйна, че е атакувала ирански търговски кораб в Каспийско море, при което е загинал един моряк. Киев заяви на свой ред, че е нанесъл удари по кораби, участващи в превоза на военен товар, свързан с Русия и Иран.

Според експерта Ахмад Вакшите подобни инциденти показват защо за Техеран е стратегически приоритет да държи външни военни сили далеч от Каспийско море. "Иран може все още да преговаря за границите, но по един важен въпрос вече съществува консенсус - Каспийско море не бива да се превръща във военна база за страни извън региона", казва експертът.

Към момента Иран е единствената от петте страни по конвенцията, която е подписала, но все още не е ратифицирала документа.

Петрол и газ в Каспийско море

Зад правния и военния дебат се крие още един важен въпрос: добивът на нефт и газ. Азербайджан и Казахстан разработват значителни нефтени ресурси, докато Туркменистан разполага с големи запаси от природен газ.

Според енергийния експерт Умуд Шокри Иран също разполага със значителен потенциал от въглеводороди. Най-важното му откритие в Каспийско море беше направено през 2012 година - находището Сардар-е Джангал. Но разработването му напредва бавно и все още не е влязло в търговска експлоатация.

Според ирански оценки то може да съдържа около 2 милиарда барела нефт, от които приблизително 500 милиона могат да бъдат добити. Освен това там има и залежи на природен газ.

"Иран има потвърдени залежи на въглеводороди, но неговата ресурсна база в Каспийско море остава неясна и до голяма степен неразработена", казва Шокри пред ДВ.

Южната част на Каспийско море е значително по-дълбока от много от районите, разработвани от съседите на Иран. Така например находището Сардар-е Джангал се намира на дълбочина от около 700 метра, което изисква съвременно сондажно оборудване, подводна технология и значителни инвестиции. Но санкциите затрудняват достъпа на Иран до международни компании, до финансиране и специализирана офшорна технология. Страната обаче разполага и с по-лесни варианти.

"Иран има огромни нефтени и газови находища в Персийския залив и на сушата, които като цяло са по-лесни и по-евтини за разработване", казва Умуд Шокри. От тази гледна точка за Техеран не е особено привлекателно да инвестира милиарди в сложни дълбоководни проекти в Каспийско море.

И все пак: чие е Каспийско море?

В крайна сметка нито една държава не притежава или контролира Каспийско море. И нито един договор не предоставя на Иран, Русия или която и да е друга държава фиксиран дял от водите на Каспийско море.

Петте съседни държави разполагат с териториални води и изключителни риболовни зони, докато останалите части остават отворени за общо ползване.

Границите на дъното, които определят много от правата върху нефтените и газовите находища, се договарят отделно между съседните държави. За Иран това означава, че част от правата му върху ресурсите в Каспийско море все още са предмет на преговори. А каква част от него притежава страната вече не е основният въпрос. Днес много по-важно е как се управляват ресурсите на Каспийско море, къде се очертават границите и как в Каспийско море да не бъдат допускани чужди военни сили.