От номинално лявата БСП произлязоха толкова много капиталисти, че някой от тях би могъл да „осинови“ най-големия партиен символ — паметника на връх Бузлуджа, като го възстанови и поддържа. Но такъв меценат за социалистическото монументално изкуство така и не се намери. Вместо това, 6,9 милиона лева са осигурени от Европейския съюз по проект в рамките на програма „Региони в растеж“, с водеща роля на община Казанлък. Тези средства ще бъдат вложени в почистване на обекта, консервация на уникалните художествени елементи, създаване на пространство за културни събития и изграждане на нови електроинсталации. Така паметникът - частна държавна собственост, получава втори шанс благодарение на европейската солидарност.

Референдумът в Казанлък

Неуспешният заради слаба активност местен референдум в неделя не пречи на реализацията на проекта. Но липсата на убедително “да” на въпроса: “Подкрепяте ли община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот – частна държавна собственост „Дом паметник“ на връх Бузлуджа за 10 години?”, ще затрудни общината да се възползва от монумента. Ако местната власт се сдобие с това право, би могла да кандидатства за национални и международни грантове за консервация, реставрация и развитие на обекта - пред европейски фондове за културно наследство, както и съдействие от организации като Europa Nostra.

Местен референдум се смята за успешен, ако в него са участвали не по-малко от 40% от гражданите с избирателни права в съответната община и с “да” са отговорили повече от половината участвали. Но от близо 62 000 избиратели в Казанлък до урните отидоха по-малко от една пета – 18,95%. След провала на допитването активната кметица на Казанлък Галина Стоянова, която кара четвърти мандат от ГЕРБ, ще трябва да поиска от областния управител да предостави за стопанисване паметника на общината. Стига да ѝ го възложи общинският съвет.

Трансформация, но каква?

Идеята паметникът на Бузлуджа да се превърне в обект на устойчив туризъм, който да носи приходи, не е от вчера. Според фондация “Проект Бузлуджа”, която подкрепя местния референдум и помогна за стабилизирането на мозайките, монументът привлича около 50 000 туристи годишно. Но липсва концепция - въпреки различни предложения през годините. Архитекти и активисти предлагат да бъде превърнат в място за културни събития, изложби и форуми, също и в научен център или образователно средище, където посетителите могат да научат повече за историята на региона и архитектурата на монументалното изкуство. Вариант за “летящата чиния”, както е известен паметникът, е да остане туристическа атракция - каквато е бил в последните години. Общинското ръководство на Казанлък си представя развитието му като международен конгресен и културен център.

Но защо паметникът на Бузлуджа да не се превърне в музей на комунизма? България е единствената държава от бившия социалистически блок, която няма такъв музей. Наскоро кметът на София Васил Терзиев съобщи в пост във Фейсбук, че прави първи стъпки в тази посока предвид обещанието, дадено в предизборната си кампания. От изявлението му става ясно, че вижда ролята си като кмет в осигуряване на “политическа и институционална подкрепа, за да започне този честен разговор за историята на комунизма”.

Строеният с “доброволни дарения” от българските граждани и труда на Строителни войски паметник би бил подходящ за такъв музей. Едва ли има по-подходящо място, за да бъде разказана историята на тоталитарния режим с неговите дела и жертви и на БКП с “ръководната ѝ роля” по Конституция. А паметникът е издигнат на върха заради създадената на 2 август 1891 г. от Димитър Благоев и съмишленици Българска социалдемократическа партия (БСДП), предшественик на БКП. Но БКП така и никога не се превръща в истинска социалдемократическа партия от европейски тип - нито преди, нито след 10 ноември 1989 г., когато се преименува на БСП.

Нито БСП, нито държавата се погрижиха

Въпреки това всяка година през лятото БСП, която става все по-националпопулистка и евроскептична, провежда национален събор на Бузлуджа, със знамена, речи, скара-бира и червени тениски. “Позитано” 20 обаче така и не пое отговорност за състоянието на дом-паметника. През 2011 г. тогавашният премиер Бойко Борисов сравни БСП с разрухата, превзела монумента: “Това, което показаха медиите от Бузлуджа - разрушената им сграда, точно показва състоянието на партията им…”.

Но и държавата като собственик не се погрижи за паметника, разграбен по време на прехода. Сайтът Buzludzha Project разказва, че най-напред са откраднати мебелите, електрическите печки, килимите, следват металните елементи, нарязани и продадени за скрап, 2500 кв. м медно покривно покритие, входните медни врати и скулптурите във фоайето, свалени са и плочи от мрамор и гранит. Жалко, защото разказът за тоталитарния режим би бил в подходяща и адекватна рамка.

Държавата би могла да помисли. В община Казанлък едва ли биха приели идеята за музей на комунизма. Години наред съвместно с Национално движение “Русофили” тя провеждаше известния събор на язовир Копринка, изявени ученици от Казанлък почиваха в комплекс “Камчия”, а кметицата горещо подкрепяше това партньорство.

Памет, която трябва да се съхрани

Въпреки разрухата, в която тъне, съдбата на паметника на Бузлуджа не може да бъде оставена на един местен референдум. Той е част от една памет, която бива заличавана в България, памет за режим, основан на митологемата “всичко в името на човека, всичко за благото на човека”. НЛО-то на Бузлуджа, което никъде няма да отлети, може да съхрани тази памет.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

****