1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияИспания

ЦРУ и испанските деца, които СССР отказваше да върне

Виктор Черецкий
17 декември 2025

Хиляди деца са били изведени от Испания по време на гражданската война и изпратени в СССР. Каква е тяхната съдба, след като Москва отказва да ги върне обратно и защо от тях се е интересувало американското ЦРУ.

Историческата сграда на Службата за сигурност в Испания
Сградата в Мадрид, в която през 1950-те години се е помещавала Службата за сигурност на ИспанияСнимка: Viktor Tscherezky/DW

Книгата „Проектът деца“ (Project Niños) на журналистката Карол Диас разглежда сложната съдба на испанските деца и тийнейджъри, евакуирани в Съветския съюз (СССР) през 1937-38 г. по време на гражданската война в Испания. След края на конфликта децата е трябвало да се върнат у дома, но тях ги задържат в Съветския съюз почти две десетилетия. Проблемът бил решен чак след намесата на САЩ, които са имали специален интерес.   

Колко испански деца са се озовали в СССР?

През годините на гражданската война правителството на левия Народен фронт, воюващо срещу метежниците на генерал Франко, евакуира от страната около 37 500 деца, припомня историчката от Мадридския университет проф. Мария Анхелес Рамирес. Младите испанци са били извеждани основно в страни от Западна Европа и Мексико. В Съветския съюз са попаднали 2 895 деца. През 1939 г., след края на военните действия в Испания, почти всички деца се връщат в родината си – с изключение на онези, които са били в СССР.

Въпреки изричните настоявания на родителите, съветските власти и ръководството на установилата се в Москва Испанска комунистическа партия отказват да върнат децата обратно в родината им, пояснява Рамирес. Нито апелът към съветското правителство, към международната общественост и пресата или към Червения кръст дават някакъв резултат. „Съветският съюз никога не е криел причините за задържането, което на практика си е отвличане“, твърди Рамирес и пояснява: съветските власти са искали да възпитат децата като „ударни сили” в борбата за „светлото бъдеще“ на Испания.

Възпитаване на бъдещи "борци срещу капитализма"

Испанските деца са били възпитавани по съветските стандарти: приемали са ги в пионерската организация, а в училище са им разказвали за победата на социализма, пороците на капитализма, църквата и другите „врагове на световния пролетариат”. Учели са ги на съветски патриотични песни и да маршируват в строй. А при навършване на пълнолетие са им били издавани съветски паспорти.

Трудностите и лишенията по време Втората световна война не са подминали и децата от Испания – също както и всички останали жители на Съветския съюз. По-големите от младежите попадали на фронта или работели в тила. По-малките, настанени в сиропиталища, са страдали  от глад и болести. Някои са били принудени да крадат храна, за да оцелеят и така са попадали в ГУЛАГ. Общо през годините на войната за дребни престъпления са били осъдени близо 200 непълнолетни испанци на лагер от 5 до 8 години.

Ролята на САЩ и разузнаването

От средата на 1950-те години, след настъпилото „размразяване“ по времето на Хрушчов, съветската съпротива срещу връщането на испанците в родината им, започва да намалява. Но испанските власти, както отбелязва в книгата си Карол Диас, не се радвали особено на това. Диктаторът Франко, който побеждава в гражданската война, се опасявал, че завръщащите се ще попълнят редиците на лявата опозиция и ще внесат „болшевишката зараза“ в Испания.

И тук в историята се намесват САЩ, които са имали огромно влияние над Франко. Позовавайки се на международното хуманитарно право, американците упражнили натиск над диктатора, за да позволи на испанските деца и младежи да се върнат у дома. САЩ обаче не са се водели от чисто хуманитарни съображения, посочва авторката на книгата „Проектът деца“.

През 1957 г. е подписано споразумение между правителствата на Съветския съюз и Испания за връщането на децата в родината им. През същата и следващите две години в Испания се завръщат почти половината от испанците. Останалите остават в Съветския съюз: на едни не им се е струвала особено привлекателна политическата и икономическа ситуация в Испания, а други междувременно са имали добра работа в Съветския съюз или са били създали вече свое семейство.

Позовавайки се на испански и американски източници, Карол Диас твърди, че всички лица, върнали се в Испания, са били разпитвани – често по няколко пъти – от представители на испанските специални служби съвместно с ЦРУ. По време на тези разпити, продължили около 4 години, американците се сдобили с над 2 000 записа. Тайно досие по тях е съставено през 1963 г. от старши анализатора на ЦРУ Лоурънс Е. Роджърс. Това досие е разсекретено през 1995 година.

От какво се е интересувало ЦРУ?

Карол Диас твърди, че испанците, върнали се от СССР, са представлявали голям интерес за ЦРУ, защото много от тях са имали познания за образователната система на СССР, за различни градове в страната, за отделни отрасли на икономиката, включително и за отбранителната промишленост. Освен това те са разполагали с информация за ситуацията и настроенията в Съветския съюз, а не е било изключено да познават и местоположението на някои военни части.

Що се отнася до испанските специални служби, те се интересували от идеологическата надеждност на новопристигналите, но основно искали да научат колкото се може повече за пожелалите да останат в СССР. В Мадрид дори е бил създаден отдел, отговарящ за върналите се от СССР, ръководен от майор Теодоро Паласиос. Както франкистите, така и американците са се интересували живо и от останалите в СССР испанци и най-вече от онези, които са работели за съветското разузнаване. А те не са били малко. Най-известните от тях са Африка де лас Ерас,  работила в Латинска Америка, и Рамон Меркадер, убиецът на Троцки.

"Жертви на епохата и политиката"

Карол Диас нарича героите от своето повествование „жертви на епохата и безсмисленото политиканство“. Нито надеждите на комунистите, нито опасенията на генерал Франко се оправдали: порасналите деца, които се върнали у дома, не станали разпространители на „болшевишката зараза“ в Испания. Трагедията на много от тях се състояла в това, че те „се чувствали чужди както в СССР, така и в родината си“, която ги посрещнала с разпити и с очакването да доносничат за своите сънародници емигранти.  

Историчката Мария Анхелес Рамирес нарича практиката за отвличане и насилствено задържане на деца „аморална, осакатяваща и напълно безперспективна“. Тя припомня, че подобна „позорна практика“ все още съществува в някои африкански страни, където отвличат деца, за да ги превръщат в деца-войници. Но същото върши и днешна Русия – в агресивната си война срещу Украйна.

***

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ