Указание на редакцията: този репортаж съдържа описания на насилие.

Буча, предградието на Киев, четири години след клането: хората разказват през сълзи за "ада на земята", през който е трябвало да минат по време на едномесечната руска окупация.

Васил Молчан, жител на Буча и фотограф-аматьор, е документирал бруталните събития. Той е заснел руската окупация с мобилния си телефон и с камера, инсталирана на перваза на прозореца.

Молчан показва на ДВ своя видео- и фотоархив. Те неизбежно будят спомени за сцените на жестокост, които екипът на ДВ вижда през април 2022 година, когато посещава Буча три дни след освобождаването на града от украинската армия.

Избити и изгорени

През април на улица "Вокзална" гледката е ужасяваща. По клоните на дърветата висят парцали от дрехи и части от човешки крайници. Почти всички къщи са разрушени, по улицата е пълно с разбита руска военна техника. В мазето на детски лагер са открити телата на седем измъчвани мъже. Силите за сигурност ги слагат в черни чували.

Недалеч оттам, близо до частен дом, съдебните медици проучват пепелта на загасен лагерен огън. Там намират останките на жена, мъж и дете. По техни данни хората са били убити от руските войници и след това са били изгорени.

Някои от жителите стоят по тротоарите. На лицата им са изписани страх и тревога, но и радост и облекчение. Всички - и жени, и мъже - плачат.

"Чудо е, че оцеляхме"

Инвазията в Буча започна на 27 февруари. Около осем часа сутринта руски парашутисти навлизат по улицата, следвани от колона военни машини. Чува се шум от сражения.

Час и половина по-късно колоната се изтегля и спира близо до къщата на Молчан. Неговите кадри показват руски войник, който дълго и внимателно се вглежда в монитора и дава заповед на един снайперист. Куршумът директно уцелва камерата.

"Седях наблизо, управлявах камерата с мобилния си телефон от мазето. Не знам какво са забелязали - вероятно са дочули нашите разговори или са инсталирали детектори", разказва Молчан пред ДВ.

Той споделя, че "земята се тресеше от експлозии" и тези "ужасни трусове" продължили доста дълго. Когато излязъл от мазето, не можел да познае улицата си. "Всичко гореше и беше разрушено. Истинско чудо е, че оцеляхме."

Млади мъже, пратени на смърт

Руската колона, която е трябвало да завземе Киев "за три дни", както бе обявено от руската пропаганда, е унищожена с дронове "Байрактар". Молчан показва снимки на техните останки.

В заснетото от него видео се вижда как минава с мобилния си телефон край изгорялото снаряжение. Спира до танк, на чийто покрив лежи мъртъв парашутист.

Молчан влиза в танка и вижда там труповете на още двама войници. На гърдите на единия от тях е положен руски паспорт. Молчан го отваря и продължава да снима: Александър Кашин, роден през 2002 година, от региона Свердловск. "Светът очевидно е полудял. Не знам в кого се вслушват в Русия, щом изпращат на смърт толкова млади хора."

Филмовият материал показва и документите на един от командирите, както и пълен списък на войниците с адресите и телефонните номера на техните роднини и данни за тяхното образование. Командирите са висшисти.

Войниците имат най-много професионална квалификация, а един от разузнавачите е учил само девет години. Те са на възраст между 20 и 37 години, от руските области Псков, Твер, Брянск и Ленинград. "Те са мислели, че идват като герои и носят добро. Но са донесли смърт и самите те са загинали", описва Молчан.

Четири години по-късно той признава, че навремето не си е давал сметка до каква степен рискува своя живот и живота на семейството си, филмирайки престъпленията в Буча и изпращайки материала на приятели в Киев.

Смелите жители на Буча

И други жители на Буча са документирали жестокостите и са информирали военните и полицията какво се случва в града, спомня си Константин Шведчиков, ръководител на прокуратурата в окръг Буча.

"Хората са рискували живота си и са документирали престъпленията със своите мобилни телефони доколкото са могли. Геройството на жителите на Буча е в това, че не са се страхували", посочва пред ДВ Шведчиков.

По време на окупацията на Буча по официални данни са загинали 458 души. Местни активисти и представители на църквата говорят обаче за 560 цивилни жертви. "Много хора просто лежаха на улицата", спомня си пасторът Андрий Галавин. "Мнозина са били отнесени в моргата, която обаче заради спирането на тока не беше достъпна. Не можеше да се стигне и до гробищата."

Галавин показва доказателства за масовите убийства на цивилни граждани - видео, заснето близо до неговата църква на десети март 2022 година по време на погребение. Работниците от градските власти и главният лекар на местната болница, погребвали цивилните граждани в масов гроб и документирали това, са знаели, че и те във всеки момент могат да бъдат убити.

"Тези, които успяха да избягат, разпространиха това видео едва на следващия ден. Тогава руската пропаганда твърдеше, както обича да прави, че това е била инсценировка", обяснява пред ДВ пасторът.

Кои са извършителите?

Идентифицирането на загиналите цивилни граждани и на техните убийци е започнало непосредствено след освобождаването на града, казва прокурорът Константин Шведчиков. В Буча са работили следователи от различни региони. Те са събирали свидетелски показания от цивилните и са оценявали записите от охранителните камери в града.

Руските войници са се движили из Буча без маски, открито са разказвали в социалните медии за своите "геройства" и не са смятали, че всичко това ще бъде записано. Някои войници са били идентифицирани с програма за лицево разпознаване, казва Шведичков и добавя: "Свързахме се с тях и те потвърдиха, дори се хвалеха, че са стреляли по мирни граждани."

По думите на Шведчиков проучени са били действията на над 1000 руски войници. "Основните престъпления в Буча са били извършени от парашутистите от Псковската дивизия и от руската Национална гвардия. Има около 120 дела специално за престъпленията в Буча. 20 окупатори бяха осъдени, някои на доживотен затвор, други на 15, 13, 12 или десет години", обяснява прокурорът.

Неговата служба говори за акт на агресия на Русия срещу украинския народ и за създаването на нечовешки условия за хората по време на окупацията. Прокуратурата подчертава, че през март 2022 година в града не е имало нито ток, нито отопление, нито газ, нито комуникации. Хората не са имали какво да ядат и не са имали достъп до медицинско обслужване. "Мнозина не са можели да напуснат мазетата, студът тогава беше ужасен. Хората умираха от студ и глад. Това бе потвърдено от съдебните медици", подчертава прокурорът.

"Белег за цял живот"

От снимките и видеата на Васил Молчан става пределно ясно колко бързо нормалният живот напуска Буча. Той е заснел на улица "Вокзална" бежанци, тичащи към евакуационните пунктове. На първите видеа се виждат хора, които се движат бързо с багаж и нормално зимно облекло - след това хора без чанти с мръсни дрехи.

В едно от видеата на Молчан се вижда жена с късо яке, наметнала раменете си с одеяло, за края на което се държи малко дете. И то е с яке, с дълга пола на възрастна жена и твърде големи ботуши. В крайна сметка се евакуира и самият Молчан. В средата на март 2022 година той вижда в Гугъл Мапс маркировка на адреса на дома си. "Тогава си помислихме, че къщата се е превърнала в потенциална цел. Освен това цивилизованият живот в Буча вече не беше възможен", спомня си той.

Мъжът се връща през юли 2022 година и документира промените по улица "Вокзална". Четири години по-късно стои до дома си и казва пред ДВ, че е щастлив - улицата "изглежда като нова", неговата къща и къщите на съседите му са били възстановени. Но добавя: "Лично за мен ремонтите и възстановяването никога няма да могат да изтрият следите от войната. Това е като белег за цял живот от случилото се тук."