Да (не) работиш в България: младежите и безработицата
27 януари 2026
Първият месец на годината традиционно се свързва с глад за работна ръка и търсене на нови кадри. На дневен ред стои въпросът какво могат представителите на Gen Z - родените след 1997, които са израснали обградени от социални мрежи и нововъведения в технологиите . Саня, Антон и Иван* са именно от това поколение и доскоро са били сред хората, търсещи работа .
Саня е на 24. Остава без работа през юни 2025. Решава да се насочи към Бюрото по труда, което освен че има програми за заетост, предлага и подобряване на професионалната квалификация, езикови курсове, консултации, изготвяне на CV и най-важното - осигуровки и обезщетение. В периода, в който не работи, тя получава имейли от Бюрото с предложения за квалификации като парамедик и майстор фаянсаджия. В крайна сметка си намира работа с помощта на приятели - в сферата на услугите. Въпреки че държавата не успява да отговори на нейните нужди, тя се радва, че все пак съществува такава възможност. Смята за важно, че държавата предоставя помощ на нуждаещите се.
Антон никога не е знаел, че има такава възможност. Той идва в София от регион, който се характеризира с по-ограничен пазар и възможности - Северозападна България . Започва работа в нощен столичен клуб. Там трудовият договор е илюзия. В този период трудовата му книжка мистериозно изчезва. За опита си там споделя: "Аз сляпо вярвах, че работодателят ще направи правилното нещо". След напускането Антон разчита най-вече на подкрепа от приятели и семейството. В нито един момент не се е и замислял да потърси помощ от държавата.
Особеностите при Gen Z и търсенето на работа
В клуба Антон е работил "на черно". Той има средно образование, не е достатъчно квалифициран и няма опит - това прави търсенето на работа в други сфери особено трудно.
"Младежите до 29 години са специален фокус в работата на Агенцията по заетостта", казва Габриела Горанова-Димчева, заместник изпълнителен директор на Агенцията по заетостта. "На първо място се стремим да достигнем до тях, за да ги мотивираме да се регистрират в Бюрата по труда и да получат услуга спрямо индивидуалните им потребности или да ги активираме на трудовия пазар", обяснява тя.
Според данни на Агенцията, младите търсят най-вече гъвкавост в работното време , което им осигурява по-добър баланс между личен и професионален живот. Социалните придобивки като допълнително здравно осигуряване и карти за спорт също са в списъка с условията, които са важни за тях. А най-популярната сфера сред тях е дигиталният маркетинг.
Образованието играе ключова роля при шансовете за намиране на работа. Според статистиката, предоставена на ДВ от Агенцията по заетостта, най-ниско е нивото на безработицата сред младежите с висше образование като Саня - 13,8%. При тези със средно образование като Антон нивото на незаетите е 46,6%. Това е и най-голямата група.
Едно от големите предизвикателства е неформалната заетост. Няма официални данни за броя на работещите младежи в сивия сектор. Но предположенията са, че те не са никак малко. Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България и бивш енергиен министър Румен Радев, тенденцията като цяло е "към изсветляване". По думите му обаче младите хора, "които според статистиките не работят и не учат", все още са особено "уязвими към сивата икономика". Какъвто е бил и случаят с Антон в софийския бар. Към днешна дата той вече има трудов договор - при друг работодател в сферата на ресторантьорството.
Историята на Иван, който намира своя път
Към края на декември 2025 година относителният дял на младите хора на възраст между 15 - 29 години от всички безработни в България е 11,7%. Добрата новина е, че през миналата година са активирани 65 500 икономически неактивни лица, като приблизително над 21 000 от тях са младежи до 29 години, става ясно от данните на Агенцията по заетостта.
Един от тях е Иван, с чиято история завършва този текст. Подобно на Антон, и той не е продължил да учи след като завършва средно образование. За разлика от него обаче Иван се регистрира в Бюрото по труда. От там получава предложение за обучение като фаянсаджия - такова, каквото получава и Саня. Иван приема и днес вече е майстор.
*имената са променени