Васил Володко живее с 93-годишната си съпруга в Глеваха - на 30 километра от Киев. Днес той става на 100 години. Пожелава си да му дойдат гости, с които да може да пие чаша водка или коняк, разказва АРД в репортаж от Украйна. Дали някой ще почука на вратата му обаче е спорно. "Няма много други столетници", споделя мъжът с усмивка.

Володко е сляп от години и е в инвалидна количка. Разказва, че детството му не е било щастливо. Преживял е големия глад в началото на 1930-те години. "Нямаше нищо за ядене, защото ни взеха всичко", спомня си той.

Голодоморът и съпротивата срещу нацистите

Володко е свидетел на всички ужаси на 20 и 21 век от първо лице. Гладоморът, който според изчисления е отнел живота на около четири милиона души само в Украйна, е нещо, през което минава и неговото семейство. Възрастният мъж си припомня как стомасите им са били подути от глад. Тогава Съветският съюз отнема на украинските фермери земята насилствено в процеса на т.нар. колективизация.

През юни 1941 г. хитлеристка Германия напада СССР. Володко е млад мъж, който иска да се противопостави. Разпространява листовки и разлепя плакати срещу германските окупатори, споделя той пред Андреа Беер от АРД. Две години по-късно е заловен и депортиран. Държат го в затвор за седмица, а после, заедно с останалите заловени, е натоварен на влак и заведен в Германия, разказва още украинецът.

Принудителен труд, мъчения и спасението

Той е принуден да полага принудителен труд във въглищна мина в Саарланд. Успява да избяга, но е заловен и изпратен в наказателен лагер на Гестапо в Саарбрюкен. Украинецът оцелява и в други германски концентрационни лагери като Нацвайлер-Щрутхоф в Елзас и Дахау край Мюнхен.

Оттам е изпратен на т.нар. марш на смъртта през април 1945 г. Сформирани са три колони - едната е със съветски граждани, другата - с евреи, а третата - с германски политически затворници. "Беше наредено да ни убият всичките. Много от хората загинаха, защото бяха принудени да не спират да вървят - ден и нощ. По-често беше през нощта, за да не могат да ни видят американците от самолетите."

Володко е ударен в главата с приклад на пушка и изпада в безсъзнание. Германските войници явно решават, че са го убили. Така го намират и американците по-късно. След като се възстановява в болница, той е предаден на съветските власти.

Преди да му позволят да се върне у дома, съветските служби го разпитват. Най-сетне е пуснат заради влошеното си здраве. Така той избягва от ужасяващата съдба на мнозина други бивши затворници в Германия, които са били депортирани директно в съветските лагери.

Руски нападения за стотния му рожден ден

Володко не може дълго време да седи, а дъщеря му намества възглавниците, на които се е облегнал. Тя е родена в Казахстан, където баща ѝ работил дълги години и е срещнал съпругата си. След разпадането на Съветския съюз, Васил Володко вижда нови възможности в независима Украйна. И се опитва да се отърси от миналото си - включително посещава Германия като свидетел на войната, обикаля лагерите, където е бил затворен и измъчван. "Примирих се с всичко", казва той.

Днес слуша новините за кървавата война, която Русия води срещу Украйна от малкото си радио. В деня преди стотния юбилей на Володко, руски дронове удрят Глеваха. Възрастните хора не могат да напуснат къщата, а и нямат убежище. "Сирените звучат също като през Втората световна война", споделя украинецът пред АРД. "Владимир Путин нахлу в страната и не се интересува от хората."

Зимата наближава и вече е студено. Руските нападения систематично унищожават и украинската енергийна инфраструктура. Володко казва, че се надява, че електричеството, водата и отоплението няма да прекъсват твърде често. За сто години той е живял в свят, който може би е проклинал неведнъж, пише Андреа Беер. А за послание към човечеството е твърде късно, казва възрастният мъж.

***

Вижте и тази галерия от Харков: