Един голям европейски романист разказва живота си. Това буди, разбира се, любопитство, но и скептичния въпрос дали Пер Олоф Енквист не е правил вече това по ненадминат начин в романи като “Напускането на музикантите” и “Библиотеката на капитан Немо”. Дали не предлага всъщност само по-слабо повторение на онова, което вече е разказвал?

Необичайна за една автобиография е гледната точка, от която писателят се връща към спомена, – гледната точка на непричастния наблюдател. Енквист говори за себе си в трето лице: неговият живот е “Друг живот”, както внушава заглавието на романа. Това предпазва автора както от суетата, така и от самообвиненията. Не го предпазва от автоцитатите, един от които може да се прочете още на корицата, непосредствено под заглавието: Човек винаги се надява на някакво чудо. Ако не се надява, просто не е човек. А той все пак е човек, в известна степен. Че този въпрос, заимстван от “Библиотеката на капитан Немо”, е не реторичен, а субстанциален за човека, който разказва историята на своя живот, доказва самата история. Тя е съставена от три части, наречени: Невинност, Ярко осветено място и В мрака.

Драматично кресчендо

Трите части на автобиографията се разгръщат като три динамични действия на драматична пиеса, която с бързо темпо се обръща в трагедия. Тук става дума за много повече от израстването на един надарен младеж; става дума за другата му история, чийто невероятен край обяснява и оправдава началото тъй безусловно, че разтърсен, читателят е готов да го прочете отново. Има книги, които уцелват същината от първия ред – “Друг живот” на Пер Олоф Енквист е точно от тях. Това е равносметката на един живот, който симптоматично възпроизвежда пробива в модерното време: непреодолимата власт на произхода и сапунения мехур на детството, волята за освобождение, успеха и срива, падението и възраждането.

От затънтена, архаично бедна, строго религиозна селска провинция в северна Швеция роденият през 1934 г. П.О. Енквист, намира пътя към големия свят: колкото се може по-далеч от кариерата, която му предначертава семейството. Става спортист, после – журналист, пише за атентатите на фракция “Червена армия” и кореспонденции за кървавата драма по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.; участва в политически акции с Енценсбегер и Грас в Берлин, бележи първите си литературни успехи като писател. Еманципацията от скования социално-духовен свят, в който израства, бързата кариера на публицист, автор и известна политическа фигура, последвалата световна слава – по странни пътища всичко това отвежда в някакъв момент до ръба на смъртта. Довежда до самоопустошение, достигнало най-ниската си точка в алкохолизъм, депресии, опити за самоубийство.

След като всичко вървеше така добре, как беше възможно след това да стане тъй лошо? Самият въпрос вече загатва щастлив изход. Чудото, оповестено в началото, се случва – страстта към писането надделява над страстта към алкохола и връща автора към живота. С “Библиотеката на капитан Немо” започва втората му кариера на международно известен писател.

Воля за творчество

Славата си Енквист неслучайно дължи на романи, пиеси и филмови сценарии, които разглеждат проблематични моменти от живота на известни творци – от психо-драмите на Бертолт Брехт, Август Стриндберг и Кнут Хамсун до житейската трагедия на Селма Лагерльоф, в чието повествователно изкуство, отличено с Нобеловата награда за литература, Енквист съзира отчаяното усилие на авторката да скрие зад поетични семейни идилии мъчителния спомен за алкохолизма на бащата. Със същата остра наблюдателност писателят анализира в автобиографията си житейската травма и волята за творчество на П.О. Енквист. Разказва за полета и крушението на един човек, който смята, че добре познава себе си, който умее превъзходно да формулира изводите от своите самоанализи и в крайна сметка използва същата тази способност, за да изнамира нови и нови оправдания на гибелното си влечение към алкохола и смъртта.

Литературата, носеща спасение, влиза в двусмислената роля на един вид религия и нерелигиозен акт – с писането, чрез което като по чудо се освобождава от фаталната си зависимост, авторът надмогва не просто творческа криза, чрез него той резюмира предишния си живот, отстранява се от него, приключва го с лаконичното изречение: Така беше, така се случи, това е цялата история.

Не просто автобиография

Това е животът на Енквист. Само че начинът, по който авторът го описва, взривява параметрите на обичайната автобиография. Защото в центъра на тази е поставена тъмната страна на човека. А и защото автопортретът е поднесен във формата на роман – художествено убедителен, тъжен и комичен, безкомпромисен и в същото време невероятно поетичен. Формалната изтънченост на словото, превъзходната драматургия, съвършеното владеене на ритъма и фразата, тънко изплетената мрежа от лайтмотиви превръщат четенето на тази книга в естетическо преживяване. И по безспорен начин потвърждават една от догадките на героя за самия него, а именно че притежава абсолютен усет за прозата.

Дискретност към лицата, които споменава, и съчувствие към героя, фигуриращ навсякъде като “той” и “Енквист”, отличават тази книга, която обединява в едно документален разказ, роман и радикална изповед. Може би е страдал и се е срамувал от себе си, докато я пише? Нищо такова, казва авторът. Изпитвал неимоверна радост от писането – срамът и страдението оставил окончателно в другия си живот. За “Друг живот” Пер Олоф Енквист е отличен с най-авторитетната шведска литературна награда – наградата “Август”, учредена в памет на Август Стриндберг.

Човек винаги се надява на някакво чудо – автоцитатът добива особен смисъл за историята на живота, който Енквист разказва. Чудодейната история за възкръсването на един човек, слязъл в царството на смъртта и възвърнал се в царството на живота. История за чудото, заложено в литературата, и докосващо ни чрез нея.

Per Olof Enquist: Ein anderes Leben. Aus dem Schwedischen von Wolfgang Butt. Hanser Verlag, München 2009. 542 S.

Автор: Бисерка Рачева/Редактор: Васил Шопов